Дойде ли краят на безразборния туризъм?

Най-опитният туроператор, този, който постави основите на индустриалния туризъм - Thomas Cook - фалира. Технически се стига до фалит, когато банките спрат да подкрепят губещия пари техен клиент. Най-болезнени са последствията за самите туристи. Над 600 000 са изоставените по света измамени почиващи. Част от тях са блокирани по различни аерогари, други са взети като заложници от хотелиери, изискващи парите си. На места се стига и до физически сблъсъци, защото пострадалите са принудени да спят на земята и не разполагат с храна. Стотици хиляди, платили бъдещата си почивка, няма никога да отлетят към мечтаната дестинация. Билетите и ваучерите им са изгубили стойността си. 22000 служители на компанията са безработни от днес.

Фалитът на Thomаs Cook ще има драматични последици по веригата. Нискотарифният бизнес е крехък като леда на езерото Ариана. Най-малката грешна стъпка и пропадането е неизбежно. Хотелиери, авиокомпании, автотраспортьори и подизпълнители няма да бъдат платени. Подобно на земетресение се очакват допълнителни трусове. Застрахователите поемат част от дълговете, но никога изцяло и никога бързо. Неизбежно ще последват други фалити и целият климат на доверие в професията ще се промени из основи. На първо време сроковете на разплащане между туроператори и доставчици на услуги със сигурност ще бъдат драстично съкратени. Застраховките ще поскъпнат, а заедно с тях в цялата индустрия на туризма предстои жизненоважна ревизия.

По същото време с Thomas Cooк, две нискотарифни самолетни компании също обявиха фалит - Aigle Azur и XL Airway. Техните клиенти също спят на пода и чакат някой да ги върне обратно по домовете им.

Туристическата индустрия беше досега може би най-интересната инвестиция. Със среден годишен растеж от 6% тя гарантираше редовна и сигурна възвращаемост, почиваща върху предварителното плащане от страна на клиента и отсроченото разплащане към подизпълнителите. "Дърветата не растат до небето" - казва френска поговорка.

Стремежът към печалба, чрез нискотарифния транспорт и ниските цени на услугите, насочи професията към търсене на бройката. И бройката не спря да расте. Тя позволи на милиони хора да посетят места, за които техните родители изобщо не са и мечтали. Количеството и качеството обаче са взаимно зависими. Бисери от световната култура внезапно станаха достъпни за хора с ограничени доходи. Вероятно и с ограничени познания. 10 милиона годишно посещават Версай. Всички са чували за Людовик XIV-ти, без да са сигурни, за кой от кралете е била омъжена Мария Антоанета. Кой от тях знае, че огромните и многобройни прозорци са в основата на френската индустрия? Че фонтаните са доказателство за зависимостта между скачените съдове и театъра на Версай, с първата въртяща се сцена е създаден специално за Молиер? Туристите, стоварени от автобуси, буквално се блъскат пред входа от тъмно до тъмно, подканвани от екскурзоводи да побързат.

Най-потърпевша от индустриалния туризъм е Венеция. 20 милиона посетители от цял свят годишно, препускат между гарата и площада Сан Марко. Малцина ползват "Вапорето", от страх да не "изпуснат" нещо. А те със сигурност изпускат. И едните и другите. Венеция е извора на съвременната европейска цивилизация. "Ренесансът", който побеждава средновековното мракобесие, се ражда там. Майсторите на багрите - Белини, Тинторето, Каналето и десетки други са оставили безценни стенописи във венецианските църкви. Кой от слизащите на гарата Санта Лучия влиза в театъра „Голдони“ или се интересува от историята на Ла Фениче? Да посетиш Венеция за един ден е равносилно да видиш „Лувъра“ за един час. Истинско кощунство е достъпа на огромните круизери в близост до двореца на Дожите. Последствията от замърсяването на лагуната и повдигане на нивото на водата са изключително вредни. Всичко това, за да не плащат хотел за преспиване в града. Достатъчно им е да снимат от палубата Византийската базилика, без да са стъпили в нея..

В развитието на туристическата индустрия, туроператорите пренебрегнаха местните хора. Какво печелят венецианци от ордите, които минават пред тях всеки ден? Продават няколко дрънкулки и сандвичи? Все по-малко се спират за пица или "спагети вонголе". Всяка сутрин планини от пластмасови шишета и мръсни салфетки будят възмущението на жителите на Венеция. Подобно на тях, гражданите на Версай буквално нищо не печелят от нискотарифните посетители. Няколко скъпи ресторанти са пълни редовно, но това са друг вид клиенти. Те със сигурност имат бъдеще. В отговор на туристическите скакалци, кметът на Венеция подготвя мерки за защита на града. Търсят се различни начини за ограничаване на тълпата от безпарични посетители. Гърците също взимат мерки. Претовареният от туристи остров Санторини ограничава достъпа на посетители на 8000 на ден, вместо 12000 до скоро. Познатият като скъпа дестинация остров Миконос е пример за подражание. Ценовото сито подбира качеството за сметка на количеството. Бриджит Бардо заяви навремето - Сан Тропе не е за всеки!

Low Cost превозвачите са под въпрос. Надпреварата към по-ниски цени вероятно е към края си. Тези които работят с по 20-30 самолета са обречени. Ще оцелеят само тези, които разполагат с флота от 300 - 400 самолета. Когато малките отпаднат, големите ще вдигнат цените. Може би леко, но ще ги вдигнат, за да започнат истински да печелят, без никой да им пречи. Туроператорите също ще оредеят. Това е безпощадния закон на пазарната икономика. От тяхна страна между агенциите предлагащи туристически услуги ще останат само специализираните по дестинации. Тези, които познават, съветват и препоръчват местата за посещаване. Клиентелата няма да е същата. Тръгване за някъде слепешката приключи. И вместо 15 дни, ще се летува седмица, или вместо седмица - един дълъг уикенд. По-малко снимки, но по-стойностни. Така познанията ще бъдат по-богати, а спомените по-ценни.