Природата си отмъщава

Светът се хвали със среден икономически растеж (в повечето страни 3-4-5 на сто), България – също (макар че растежът ни не е догонващ за сегашното поколение). Същевременно социалното развитие далеч не кореспондира с този икономически растеж. Условията за живот, що се отнася до околната среда, не се развиват в прогресивна линия.

Така например, британското медицинско списание Lancet изчислява, че годишните разходи за замърсяване са около 6% от БВП, докато годишният темп на растеж в световен мащаб е около 2%, като разликата е около 4% спад на благосъстоянието, а не 2% ръст. Още по-точно: финансовите разходи от смърт, болест и неблагополучия, свързани със замърсяването, струват около 4,6 трилиона долара годишни загуби, или около 6,2% от световната икономика. Специалистите твърдят, че

екологичните замърсители ежегодно убиват най-малко 9 милиона души

Но тези 9 милиона преждевременни смъртни случаи, открити в проучването, са само частична оценка, а броят на хората, убити от замърсяване, безспорно е по-голям и ще бъде количествено определен, след като се направят още изследвания и се разработят нови методи за оценка на вредните въздействия (1). Освен това, редица страни и голям брой райони (като Субсахарска Африка, например) все още не са създали дори системи за наблюдение на замърсяването на въздуха.

Замърсяването на почвата получава също оскъдно внимание. И все още има много потенциални токсини, които се игнорират. От 5000 нови химикали, широко разпръснати в околната среда от 1950 г. досега, по-малко от половината са тествани за безопасност или токсичност. Редица екологични икономисти разкриват, че тъй като външните разходи за възстановяване на ресурсите (само на възстановимите!) и за очистване на замърсяването не са включени в брутния вътрешен продукт, не знаем дали увеличението на БВП е печалба или загуба. С други думи, вероятно вече сме в ситуация, при която

икономическият растеж е неикономичен

Капиталистическата „пазарна икономика“ е безпощадна! От една страна, „бизнесът“ („бизнес“ – това е политкоректното наименование на капиталистите) тълкува природната система като хранилище на ресурси, които трябва да бъдат извлечени и използвани с цел печалба; ако има „остатъчни ефекти“ за природата, то „държавата“ (а не капиталът) трябва да плати за ликвидирането на последиците чрез данъците на всички граждани. С други думи, природата не е природа, а ресурс! От друга страна, „бизнесът“ отделя обратно в природата остатъчни вещества от производството, които замърсяват природната система. Природата, освен „ресурс“, е и „кошче за боклук“, за почистването на което пак трябва да плати „държавата“. Изчезването на различни животински видове, появата на токсини в храната, напитките, водата, майчиното мляко, въздуха, земята, осигуряване на енергия от фракинг, което унищожава подземните води и причинява земетресения и т.н., са признаци на силно притискана планета. Но тя си отмъщава!

Няколко примера за илюстрация.

Наскоро обществена здравна организация съобщи, че тестовете ѝ откриват глифозат в 43 храни (от 45 изследвани), включително в закуски на деца. Тестове в Бразилия са открили, че 83% от майчиното мляко съдържа глифозат. Глифозат е открит в урината на мексиканските фермери и в мексиканската вода за пиене. Мюнхенският екологичен институт доказа, че 14 от най-продаваните немски бири също съдържат глифозат. Scientific American съобщи, че дори „инертните съставки на Раундъп могат да убият човешките клетки, по-специално ембрионалните, плацентарните и пъпните клетки“. Спорът относно тези открития идва от факта, че

финансираните от индустрията учени не съобщават за връзка между глифозат и рак,
докато независимите учени го правят

Това едва ли е изненадващо, тъй като учените, финансирани от „бизнеса“, нямат независимост (2). Но има и примери за отпор. Върховният съд в Калифорния потвърди правомощията на държавата да добави хербицида глифозат в списъка си с канцерогени в предложение № 65. Освен това, редица страни предприеха законодателни мерки за забрана на посочения пестицид (3).

Не е тайна, че в недемократичните страни политиците и регулаторните органи са склонни към корупция и извършване на „услуга“ за своите бизнес приятели. Например, в Бразилия законодателите се опитват да дерегулират употребата на пестициди и да забранят продажбата на органична храна в супермаркетите.

Да повторим, екологичните замърсители ежегодно убиват най-малко 9 милиона души и струват на света 4,6 трилиона долара годишно, като надхвърлят смъртните случаи от войни, тютюнопушене, глад или природни бедствия (4). Струва си да се помисли!

Най-често от замърсяването страдат най-бедните. По-голямата част от смъртните случаи, причинени от замърсяване (92%), се наблюдават в страни с ниски или средни доходи, където политиците се фокусират основно върху развитието на икономиката, а не върху развитието на хората, обществото и екологията. Екологичните регулации в тези страни са по-слаби и индустрията се опира на остарели технологии и по-мръсни горива. В по-заможните страни, където общото замърсяване не е толкова силно, все още най-бедните общности са по-често изложени, констатират изследователите.

И въпреки че България се води „демократична страна“, помислете си защо например водещото министерство не признава антропогенния характер на глобалното затопляне, защо се разрешава да се горят вносни и наши отпадъци, защо се защитава въгледобивът и т.н. Да не коментираме колко се изследва влиянието на пестицидите върху човешкия организъм у нас – ако някой посмее да повдигне тази тема у нас, може скоропостижно не само да почувства силата на стотиците милиони печалба, но даже да се прости с живота си!

През април Световната банка обяви, че намаляването на замърсяването във всичките му форми ще бъде глобален приоритет. През декември тази година Организацията на обединените нации ще бъде домакин на първата си конференция за замърсяване на околната среда.

А у нас мъдрото правителство се занимава със замърсяването на БФС
и с неприличния резултат от мача с Англия

Кой каквото си знае и колкото си може, това е!

Но какво да прави отделният гражданин на България, страдащ от замърсяването на околната среда? Столичанинът може да настоява да се забрави ползването на велосипеди в София, докато не изчезне опасността от силикоза на белите дробове за велосипедистите. Гражданите на населените места, в които се горят отпадъци, може да поискат европейска проверка на качеството на отделяните газове. А всички ние можем да гласуваме за европейската награда „Златна четка за тоалетната“ (5), която се връчва на транснационалните компании, които лъжат, че са екологично и социално отговорни.

В действителност, мултинационалните компании причиняват екологични и социални опустошения по целия свят. Но вместо да бъдат изправени пред съд, те се разминават с него. Отчасти това е така, защото те могат да използват своите международни структури, за да избегнат правосъдието. Investor-state dispute settlement (ISDS) е система от тайни „корпоративни съдилища“, които съществуват единствено в полза на мултинационални компании и супер богатите (6). Трябва да прекратим ISDS и да го заменим с договор на ООН, който ще накара корпорациите да отчитат своите нарушения.

Борбата продължава, вие сте на ход!

Бележки:
(1) Дори консервативната оценка за 9 милиона смъртни случая, свързани със замърсяване, е един и половина пъти по-висока от броя на хората, убити от тютюнопушене, три пъти повече от убитите от СПИН, туберкулоза и малария, над шест пъти повече от убитите при пътнотранспортни произшествия и 15 пъти повече от броя на загиналите във война или други форми на насилие.
(2) https://www.hannenabintuherland.com/culturalanalysis/is-capitalism-killing-poison-and-pollution-monsanto-paul-craig-roberts/
(3) След последните забрани за използване на хербициди на основата на глифозат от градове и институции в САЩ, включително Кий Уест, Лос Анджелис, Калифорнийския университет и Маями, забрани има и на други места по света. В Азия редица страни имат вече подобни практики. Виетнам обяви, че е забранил вноса на всички базирани на глифозат хербициди през март 2019 г. след съдебно решение за рак от Сан Франциско. През 2015 г. пълната забрана за внос на всички базирани на глифозат хербициди беше въведена от новоизбрания тогава президент на Шри Ланка Maithripala Sirisena. Тази забрана е частично отменена през юли 2018 г., но само за употреба върху насаждения за чай и каучук. Шест държави от Близкия изток забраниха вноса и използването на глифозатни хербициди в координация помежду си през 2015 и 2016 г.: Оман, Саудитска Арабия, Кувейт, Обединени арабски емирства, Бахрейн, Катар. Европа също има подобни практики. През октомври 2018 г. в Белгия влиза в сила забраната за продажба на широкоспектърни хербициди (включително глифозат) на непрофесионални потребители. През 2018 г. Чешката република постави строги ограничения върху употребата на глифозат и забрани пръскането преди прибиране на реколтата; „Тези вещества (базирани на глифозат хербициди) ще бъдат използвани само в случаите, когато не може да се използва друг ефективен метод“, каза министърът на земеделието Мирослав Томан. През юли 2018 г. датското правителство въведе нови правила, забраняващи употребата на глифозат върху всички култури след поникването им, за да се избегнат остатъци в храните. През 2017 г. Франция забрани употребата на глифозат и всички други пестициди в обществените зелени площи. През ноември 2018 г. президентът Макрон заяви, че ще предприеме всички необходими мерки, за да се гарантира, че хербицидите, базирани на глифозат, са забранени във Франция веднага щом бъде налице алтернатива и най-късно до три години. През август 2016 г. италианското Министерство на здравеопазването забрани употребата на глифозат в обществени зони, а също и за използване преди прибиране на реколтата. В Холандия от края на 2015 г. продажбата на хербициди на основата на глифозат е забранена за всички нестопански субекти. Виж по-подробно http://www.agrolink.org/novini/154-nasa-v-gradinkite.
(4) https://www.usnews.com/news/world/articles/2017-10-19/study-world-pollution-deadlier-than-wars-disasters-hunger/
(5) https://goldentoiletbrush.org/
(6) ISDS или система за инвестиционни съдилища (ICS) е система, чрез която инвеститорите от мултинационалните компании могат да съдят националните държави за предполагаеми дискриминационни практики. ISDS е инструмент на международното публично право и разпоредбите се съдържат в редица двустранни договори за инвестиции, в някои международни търговски договори , като NAFTA (глава 11), и в предложенията за TPP (глава 9) и CETA (раздели 3 и 4) споразумения. ISDS се намира и в международни инвестиционни споразумения, като Договора за енергийната харта. Ако инвеститор от една държава („държавата по произход“) инвестира в друга държава („приемащата държава“) и двете са се съгласили с ISDS и приемащата държава нарушава правата, предоставени на инвеститора съгласно договора, тогава инвеститорът може да внесе въпроса пред арбитражен съд.

Автор: Боян Дуранкев

Източник: "24 май"