Защо София погреба „Южен поток“ и бави „Турски поток“?

Защо България се бави с изграждането на участъка на газопровода „Турски поток“? Отговор на въпроса търсят в редакцията на руския вестник „Аргументи и Факти“ в материал, озаглавен „Погреба „Южен поток“, бави „Турски поток“. Защо София се дърпа с газопроводите?“, предава Агенция "Фокус".

За първи път руският президент Владимир Путин открито обвини България в забавяне на „Турски поток“. „Очевидно, под натиск отвън, българите вършат работата някак припряно. Ако те не искат, ще намерим други начини да реализираме нашите възможности“, заяви по-рано държавният глава на Руската федерация след среща със сръбския си колега Александър Вучич.

В Сърбия, между другото, полагането на „Турския поток“ върви с рекордна скорост. Според ръководителя на производствено-техническия отдел на генералния изпълнител за изграждането на газопровода Евгени Улрих дневно сърбите успяват да завършат около шест километра от трасето. Строителството трябва да приключи през следващите дни, обеща Вучич по-рано тази седмица. Преди пет години, до голяма степен заради България, проектът за друг руски газопровод – „Южен поток“ (ЮП), беше преустановен. Именно България беше първата държава, която замрази работата по проекта, тъй като той не съответстваше на нормите на европейското законодателство. Става въпрос за Третия енергиен пакет, който забрани на същата компания (в случая „Газпром“) едновременно да транспортира и продава газ. С други думи, според европейските закони Русия трябваше да изгради тръбопровод и да доставя по него гориво от трети страни.

Москва не се отказа от идеята да изгради газопровод по южния маршрут и се договори с Анкара за „Турски поток“ (ТП). Енергийно изолирана България (нейната система за транспортиране на газ обслужва само вътрешния пазар) остана с празни ръце. Перспективата за печелене на пари от транзита на газ бе сведена до нула. По-късно София многократно се обръща към Москва с молба да ѝ разреши да се включи към „Турски поток“. България дори отпусна 1,6 милиарда долара за изграждането на съоръженията на своя територия. А през пролетта агенция Bloomberg, позовавайки се министъра на енергетиката Теменужка Петкова, съобщи, че страната ще съди „Газпром“, ако ТП заобиколи България.

София наистина се интересува от газопровода. Според Сергей Капитонов, газов анализатор в Енергийния център на Московското училище за управление, подобен проект е от полза не само в етапа на строителството, но и след завършването му – с оглед приходите от транзит към бюджета на България. Операторът на газопреносната система на България обяви търг за резервация на мощности по ТП за 20 години. Това означава, че през този период на България е гарантирано да получава приходи от транспортиране на руско гориво през своя територия.

Интересът на България към ТП също може да бъде свързан със загриженост във връзка с транзита през Украйна. „Факт е, че по-голямата част от горивото, преминаващо по коридора в Южна Украйна (а след това през Трансбалканския газопровод), е предназначена специално за Турция. Когато обемите за Турция бъдат пренасочени през ТП, транзитът през този коридор рязко ще спадне. И рентабилността на транзита в тази посока ще отслабне, което ще доведе до увеличаване на цената и до евентуален нов спор в рамките на транзитното споразумение между Москва и Киев“, заяви енергийният експерт Александър Собко.

Премиерът Бойко Борисов, между другото, реагира изключително бързо на изявлението на Владимир Путин: „Ние строим средно по пет километра на ден", припомня изданието думите на българския министър-председател. Същевременно той отправи покана към руския президент да дойде и да се убеди сам в това каква е скоростта на изграждането на газопровода. Почти половин година „Булгартрансгаз“ не можеше да подпише договор с консорциума „Аркад“ за изграждането на своя участък от ТП. Това стана възможно едва през септември, когато Върховният административен съд прекрати обжалването на обществените поръчки.

Дължината на „Балкански поток“ (т.е. българското разклонение на ТП) е 474 километра. Русия вече е приключила своята част от работата по проекта. Преди броени дни говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че газопроводът ще бъде пуснат в експлоатация на 8 януари. Официалният му старт ще бъде даден от Владимир Путин и турският лидер Реджеп Тайип Ердоган. Съгласно думите на Песков, работата на турската страна по проекта ще приключи до 8 януари. „Имаме още една много важна стъпка, която ще предприемем. На 8 януари в Истанбул ще дадем официален старт на газопровода ТП“, потвърди Ердоган.