Коментар на Искра Баева за „24 май“
Триумфалният избор на Сотир Цацаров за председател на антикорупционната комисия с внушителното съкращение КПКОМПИ[1] не предизвика особена изненада. Той беше предварително оповестен в многобройни политически и юридически изказвания, подчертаващи колко интелигентен е Цацаров като човек и блестящ като юрист. Нямам намерение да оспорвам тези оценки – и на мен той ми прави впечатление на умен и интелигентен човек, който виртуозно борави с българския език.
Но дали това е достатъчно, за да заема тези постове? Съвсем не. Новият му пост, също както и старият, изискват други качества – ефективност в спазването на законите на страната и предпазването ѝ от корупция, както и борба със злоупотреба с власт, успехи в разкриването на престъпления и осъждането на извършителите им независимо на какви постове са, какви са богатствата и приятелските им връзки.
Нима като главен прокурор Сотир Цацаров се справи с тази дейност така блестящо, както с изказванията си? Отговорът на всеки непреднамерен наблюдател на ставащото в България не може да бъде положителен. Защото няма нито един осъден политик с висок пост, а бяха преследвани главно противници на властта. Не ги защитавам, често те бяха съдени с основание, но това не заменя липсата на съдене и осъждане на другите – онези, които цялото общество чу как се сговарят да нарушат законите, които откровено признават, че са кадрували в съдебната система. Те бяха пощадени и съм убедена, че точно на това се дължи огромната политическа подкрепа за досегашния главен прокурор, както и за неговия заместник и следващият главен прокурор. Накратко: Да живее статуквото!
Очевидно към това статукво привикна голяма част от обществото, а и от анализаторите, защото коментарите за поредната рокада на високи постове се завъртяха главно около разделените гласове на групата на БСП. Дори не и около комичното гласуване на депутатите от „Воля”, издигнали свой кандидат без да го подкрепят – очевидно с цел да обслужат управляващите, спестявайки им обвиненията, че за пореден път предлагат безалтернативен избор.
Краткият ми коментар за разделеното гласуване на БСП не е, че има бунт срещу лидерката, а примирение със статуквото. Което обаче означава, че БСП бавно, но трайно се разделя с позицията си на алтернатива. Май само президентът еднолично остана такава.
Отказът от алтернативни кандидати е видима тенденция, която показва, че вярата в плуралистичната демокрация намалява все повече и се връщаме към времената, когато „онези отгоре” знаеха най-добре кой е най-подходящият за съответния пост и нямаше смисъл да се бъркаме в плановете им.
Сиреч връщаме се към времената, за чиито управляващи бившият член на БКП Бойко Борисов днес казва, че „правят национални катастрофи, после с цялата си наглост казват – ние сме народа”. Само че следва стриктно тяхната (всъщност неговата – на Тодор Живков) рецепта.
А мнозинството българи постепенно се примириха и приеха, че властта си знае работата и няма какво да ѝ се бъркаме. Но и загубиха уважение към закона и всеки гледна да го надхитри.
И ако 30 години след като тръгнахме към демокрация, мнозинството българи мислят така, значи че сме сбъркали всички. И трябва да се замислим какво да направим, за да се свърнем от пътя към авторитаризъм и се върнем на пътя към плуралистичната демокрация.
[1] Наименованията и съкращенията на различни държавни институции сами по себе си са любопитно свидетелство за характера на съвременната политика – например УБИТ или КРДОПБГДСРСБНА (Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия).
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 El chochone
10:10 16.12.2019
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Последния софиянец
Коментиран от #4
10:47 16.12.2019
4 Коректен
До коментар #3 от "Последния софиянец":
Или че всички партии имат компромати за него.Хи Хи Хи
11:00 16.12.2019
5 Тръмп
Коментиран от #14
11:18 16.12.2019
6 Тръмп
Коментиран от #12
11:25 16.12.2019
7 Нафарфори
11:47 16.12.2019
8 Караджата
11:49 16.12.2019
9 погледнато от практичната страна
12:35 16.12.2019
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 ха ха ха
14:30 16.12.2019
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 onq s konq
15:33 16.12.2019
14 цацар сотиров
До коментар #5 от "Тръмп":
Пич, ти очевидно ме подценяваш. Няма нищо по лесно от това да подготвя обвинението така мърляшки че съдът да издаде оправдателна присъда. Мога да протакам докато изтече давността или пък свидетелите се усетят че трябва да забравят какво са видели и чули. Мога уж да поискам от чужди юрисдикции информация по делото и да ги обвиня чакам, чака, ама че не ми я дават. Може и доказателствен материал да изчезне, например да бъде откраднат от задната седалка. Може и СРС-та да бъдат случайно изтрити и да се окаже че няма бекъп. Имам и други трикове ама няма ти ги издам.Коментиран от #15
09:16 17.12.2019
15 Пламен
До коментар #14 от "цацар сотиров":
Прав си,това,което не може да се купи с пари,се купува с много пари!10:48 17.12.2019
16 ЧЕ СМЕ
11:13 17.12.2019