Ако утре е война...

Материал от Поглед.инфо

Коментар на Николай Николов

Ако утре е война, тежко ни и горко! Нямам предвид голямата тупурдия, към която НАТО настървено се стреми. Там мащабите са други – от 2016 год. насам участващите в блока страни са похарчили 130 милиарда щатски долара за отбрана, като до 2024 год. се предвижда разходите им да нараснат до 400 милиарда. На последната среща в Лондон евроатлантиците са решили да признаят космическото пространство за отделна сфера на водене на бойни действия, в която да доминират. Нашата роля в тая компания е спомагателна – пречкаме се в краката на големите и вдигаме врява, за да създаваме илюзия за застрашеност. Можехме да бъдем разумни и да се борим за разведряването на обстановката в Европа и Близкия изток... Но пък е толкова е весело да нападнеш в гръб с глутницата своите братя и освободители! Иначе, стане ли подобно нещо, ясно е, че ще се изпарим. Дано само първите ракети паднат върху празните чутури на нашите политици и клакьорите им!

Стягаме се за глобален конфликт, ала какво би се случило, ако ни въвлекат в най-обикновена местна войничка – с използването на конвенционални оръжия и балканска омраза? Все пак е наивно да се смята, че безпрекословното подчиняване на антибългарските сили (съседни и далечни) би обезпечило нашата безопасност.

За изтеклото от 10.11.1989 год. време обществото възприе престъпната теза, че сме твърде слаби, за да можем да бъдем независими. Конституцията бе суспендирана, като я ограничиха с нормите на брюкселското законодателство. Главна цел на вътрешната и външната ни политика стана унищожаването на държавността – в материален и духовен план. Загубата на национална идентичност доведе до неправилна оценка на рисковете. В резултат обръщаме гръб на заклетите врагове и заради криворазбрана блокова солидарност и материалния интерес на малка групичка хора търсим илюзорни заплахи.

Не е известно какво са договорили превратаджиите в София с Турция, но е факт, че през декември 1989 год. държавата капитулира – оттогава никой не се противопоставя на провежданата политическа, икономическа и религиозна инвазия у нас.

Според мълвата германските държавни ръководители подписват при встъпването си в длъжност т. нар. «Канцлер акт», принуждаващ ги да следват в работата си указанията на САЩ. Дали и ние не сме били предадени на някогашните поробители с подобно съглашение? Другояче не може да се обясни безразличието на нашите и европейските политици към публикуването на карти, на които България е посочена като част от турската територия.

Беззащитните са богати с неприятели и е въпрос само на фантазия да се намери причина, заради която някой от тях да им посегне. Сценариите са множество. Например, бандитските кланове започват война за преразпределяне на сферите си на влияние. Чиновниците на Жълтите павета, които и сега не са особено дейни, не смогват да спрат феодализирането на държавата. И някой от съседите на юг, север или запад решава да откъсне част от територията ни.

Или напротив – по погрешка управлението попада в ръцете на хора, стремящи се да водят политика на независимост и неутралитет. Това, естествено, би засегнало нечии интереси и спонтанно избухналите протести на здравите демократични сили срещу авторитарния режим неминуемо биха довели до навлизането на чужди войски под претекст предотвратяването на хуманитарната катастрофа.

Конфликтът би могъл да бъде етнически. През 1985 – 89 год. държавата бе спасена - Варненско, Добруджа, Лудогорието и Родопите останаха наши, но сетне властта се отказа от задълженията си и допусна създаването на пета колона. В районите, компактно населени с българи с мохамеданско вероизповедание, необезпокоявано действат чужди емисари, разпространяват се и идеите на радикалния ислям. Хората биват откъсвани от корена си, втълпява им се, че да си мюсюлманин и турчин е едно и също нещо.

Обезлюдяването на провинцията и плановете за разселването на чужденци, незаконно проникнали в ЕС, са фактори, усложняващи задачата по съхраняването на националната култура и суверенитета.

Престъпността и слабото правосъдие засягат пряко безопасността на държавата. Според отчет на МВР разкриваемостта на престъпленията през първата половина на 2019 год. е едва 41,9 %. Трябва да се подчертае, че статистиката отчита само регистрираните правонарушения и не винаги в официалните данни има логика. През 2016 год. вътрешният министър казва, че у нас действат 424 организирани престъпни групи, въпреки че през декември 2015 е оповестено, че те са около 200. Според ГДБОП през 2017 г. са разкрити 107 банди, през 2018 са разбити други 121. А мутрите продължават да контролират страната.

В предвоенна обстановка криминогенната ситуация би се влошила. Значителна част от населението е концентрирано в градовете, чиито покрайнини са заети от гета, приютяващи маргинализирани и ислямизирани елементи. Ако тази забравена от държавата тълпа излезе по улиците, тя няма да се задоволи само с разграбването на тържищата и супермаркетите, от които зависи съществуването на гражданите. Вероятно чуждите войници, настъпващи по магистралата към Пловдив и София и десантиралите в Бургас и Варна, ще бъдат посрещани от оцелелите като спасители.

Съмнително е, че в сегашните условия може да бъде даден организиран отпор на потенциалния противник. Няма я базата.

Населението е необучено за действия при извънредни ситуации.

Не се води начална военна подготовка.

Отменянето на задължителната военна служба беше престъпление срещу държавата.

Морално – психологическата устойчивост на обществото е слаба.

Неясно е състоянието на военновременните запаси.

Няма бомбоубежища.

Не се работи със запасняците, подлежащи на мобилизация.

В отчетите за дейността на МО не се говори за учения за отработване взаимодействието с другите държавни органи, гражданската администрация, болниците, частните организации.

Носят се слухове, че на 14.10.2019 год. «Виваком» е била купена от инвестиционния фонд «BCPartners». В такъв случай възниква въпросът за достъпа на МО и МВР до защитените телекомуникационни линии (преди време те бяха предадени от държавата на «Виваком» и се твърди, че силовите ведомства плащали на частника, за да могат да ги използват).

От Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България става ясно, че изпращането през 2017 год. на една рота с орязан състав (80 човека и 18 единици техника) за патрулиране по българо – турската граница се превръща в изпитание за МО.

Всичко това навява съмнения, че при евентуално нападение само на места ще възникнат огнища на слаба съпротива. Пълномащабни бойни действия по-скоро биха водели съседните нам държави, които неминуемо след нахлуването на агресора ще поискат да заграбят своя дял от нашата територия.

Понастоящем българските въоръжени сили са в критично състояние. Разходите за отбрана растат, но се бави изпълнението на приоритетните инвестиционни проекти за модернизация.

Съединенията са недоокомплектовани с личен състав, като може да се предявят претенции към неговото физическо състояние и образование. Техниката е стара и амортизирана. Има трудности с материално – техническото обезпечаване. Казват, че не достигат средства даже за боеприпаси - затова стрелби се провеждали предимно на ученията с международно участие (в същото време с продукция на военните ни заводи се въоръжават ислямски терористи, украинските неонацисти и всякаква паплач по целия свят). Съществува корупция.

Съдейки по данните, таванът на оперативна подготовка на висшия ни офицерски състав е на ниво батальон (т.е. отговаря на някогашните капитани и майори). Генералските звания се дават като награда за партийна лоялност. И понеже разполагаме с предостатъчно паркетни офицери, баталиите за заемане на длъжности в представителствата на НАТО в чужбина са ожесточени.

Лошо. Пак я докарахме дотук – да оплакваме оголялата българска войска и да хрантутим наши и чужди изедници.