Как гръцките власти се разправят с бежанци по р. Марица

Температурата на водата в река Марица през януари е малко над нулата. Реката представлява естествена граница между Гърция и Турция. През нощта и на сутринта над водата тегне гъста мъгла, стръмните брегове са заледени. В момента зимната идилия е помрачена от несекващия поток бежанци, които избират опасния маршрут през реката, за да не попаднат в някой от печално известните лагери за бежанци на островите Лесбос, Самос или Хиос. Някои плащат за това с живота си. "Вече съм извадил десетки мъртъвци от реката", разказва един рибар по делтата на Марица и показва снимки на трупове, които е заснел със смартфона си. Някои от тези, които оцеляват след прехода в нощта, измръзват при ледените температури по брега от гръцка страна, докато изтощени и гладни се крият от граничната полиция.

Живот по границите на ЕС

Районът около реката е закрита военна зона - достъп имат само онези селяни от областта, които притежават ниви край бреговете на реката. "Не можеш да слезеш до реката, ако нямаш кола с местен регистрационен номер", разказва един жител на малкото село Неа Виса. "Дъщеря ми веднъж беше взела кола под наем, с която отиде до земите ни, и полицията и армията веднага я последваха."

Хората по Марица познават живота край границата. Постоянният конфликт с Турция дава своето отражение: "Постоянно получаваме заплахи от турските граничари, които твърдят, че влизаме в техни териториални води, но това не е вярно", оплаква се рибарят. Животът по външната граница на ЕС обаче е свързан не само с политическо напрежение - най-вече ситуацията с бежанците рискува да ескалира.

Хората по реката живеят с бежанци още от първата война в Залива през 90-те години и знаят, че в района постоянно загиват хора. Но ситуацията сега се е влошила още повече, казва Маранти Тасули от село Микро Дерейо. На хората постоянно се оказва помощ с дрехи и храна, така е и днес. Междувременно обаче много от местните хора изпитват страх.

"Синът ми бе заплашен с нож от четирима мъже, които му заповядали да ги заведе до следващото по-голямо село", разказва Тасули. В съседното село Руса един човек споделя, че бежанците редовно нощуват в къщата му, когато него го няма там: "Веднъж бяха си запалили огън, за да се стоплят, и ми бяха причинили щети." Други изреждат случаи на кражби и нападения. Но има и приятни моменти: съдържателят на кафене Димитрис Кацантис от Неа Виса бил изненадан една сутрин, когато заварил бележка и 10 евро пред входа на заведението си. "Бежанците бяха взели от мен дърва за огрев и ми бяха оставили пари за тях."

Незаконни гонения от Гърция?

Защо обаче бежанците избягват да си имат работа с официалните власти, които по закон са задължени да разглеждат всяка молба за убежище? Независими неправителствени организации съобщават, че гръцката полиция проявява насилие и незаконно гони бежанците обратно в Турция, за да не влязат на гръцка територия. А онези, които все пак успеят да влязат в Гърция, нерядко били нелегално връщани обратно в съседната държава.

Местните жители се чувстват безпомощни и предпочитат да не говорят за агресивното поведение на властите: "Всеки тук знае за бусовете без опознавателни знаци на полицията и всеки знае, че с тях незаконно връщат бежанците обратно", казва една съдържателка на кафене в село Праги, разположено в непосредствена близост до реката.

"Успях едва при четвъртия опит", споделя един 19-годишен афганистанец в Солун. "Първите два пъти ме разкри турската полиция. Третия път - гърците. Те ме биха, счупиха ми смартфона и ме върнаха обратно в Турция."

През декември списание "Шпигел" публикува кадри, заснети от видеокамерите за наблюдение, които документират нелегалните гонитби на бежанци, извършвани от маскирани мъже по граничната река Марица. Служител на „Фронтекс" (Европейската агенция за гранична и брегова охрана), патрулиращ по гръцко-турската граница, смята, че информацията на "Шпигел" е достоверна, както заяви в неформален разговор с „Дойче Веле“.

Независимите организации настояват за яснота

"След пристигането им Гърция полицията често откарва бежанците на място, където събира по 60-100 души наведнъж", обяснява Селма Месич от "Mobile Info Team" в Солун. Организацията интервюира бежанци и документира незаконните гонения: "Вечер ги отвеждат до реката. От бежанците знаем, че там ги очакват маскирани мъже, които ги натоварват в лодки и ги отпращат по реката."

В декемврийския доклад на "Border Violence Monitoring Neworks", друга организация, която се занимава с нелегалните гонения на бежанци по балканския маршрут, е документиран случай от ноември миналата година. Двама мароканци, съответно на 25 и на 26 години разказват, че преди преминаването на реката били трима. Гръцките служители обаче завързали ръцете и краката на третия човек с пластмасови кабели и го хвърлили в реката. "Не знам дали е жив или е умрял", споделя единият от мъжете. След сблъсъка той и неговият спътник били върнати обратно в Турция. Дойче Веле помоли гръцката полиция за интервю, излагайки информацията по случая в писмен вид. Коментар от гръцка страна обаче така и не последва.

Селма Месич настоява за независимо проучване на случаите. И не смята, че бежанците просто си измислят: "Много независими организации, както и институции на ЕС са събрали големи количества данни по темата за незаконните гонения. Всички стигат до извода, че става дума за достоверни информации, защото хора от различни страни съобщават по различно време за сходни инциденти. Не е възможно толкова много различни хора да си измислят все едни и същи неща", казва тя.