The Times: Доналд Тръмп надхитри световния елит в Давос

Доналд Тръмп надхитри световния елит в Давос. Това пише британският журналист Роджър Бойс в The Times в материал, представен от Агенция "Фокус".

Стотици бизнес и политически лидери, най-великите и най-добрите, се събраха в швейцарските Алпи, за да се подиграят на американския президент. И се подиграха. Откакто Доналд Тръмп за първи път се обърна пред форума преди две години, мъжете от Давос (и по-малко жени от Давос) се нуждаят от него като фигура на омраза, главен популист, предизвикващ ги и следователно узаконяващ тяхното верую на глобализма.

Някои оставиха този път личните си самолети у дома, други оставиха в гаражите лимузините си, за да се представят като чувствителни към околната среда господари на Вселената, достатъчно скромни да ходят по леда. Очакваше се президентският спектакъл да бъде пълен с яростни и остри критики, подобен на реванш в стил Кадафи и доказателство за най-самодоволните от публиката, че със старта на процеса на импийчмънт са достигнали „връх Тръмп“.

Вместо това те бяха подложени на дисциплинирано и неумолимо прегазване със статистически данни за различните успехи на американската икономика, реч, която задоволи дори невярващите по социалните мрежи. Това беше като намек към европейската култура и стратегическото търпение, което може да се научи от 140-годишното изграждане на катедралата във Флоренция. И накрая призив към Давос да се откаже от съмнението и да вземе част от оптимизма, идващ от Америка.

Мъжете от Давос онемяха. Как смее президентът да представи Америка като модел за света, когато всички в залата знаеха, че страната е разцепена от поляризиращата му реторика? Че Китай беше изгряващата икономика! Че изкопаемите горива са дело на дявола! Как се осмели да разпространява оптимизъм!

С напредването на деня започна да се избистря идеята, че Тръмп и тези, които пишат речите му, поставиха под въпрос цялата философия на Клаус Шваб, основателя на Световния икономически форум. Когато създаде Форума преди 50 години, той трябваше да популяризира идеята, че предприемачите трябва да бъдат социално отговорни и като такива да бъдат в постоянен диалог с политическата класа. Бизнесът трябваше да се тревожи не само за задоволяване на акционерите, но и за множество „заинтересовани страни“, включително служители, клиенти и околната среда.

Шваб, който вече е на 81 години, се озова в противопоставяне на политиците от 70-те години на миналия век като Маргарет Тачър, която се присъедини към посланието на икономиста Милтън Фридман, че „социалната отговорност на бизнеса е да увеличава печалбите“. Ерата след Тачър, след Рейгън, беше добра за Давос: Тони Блеър, Гордън Браун, Бил Клинтън, това бяха естествените ученици на Шваб.

Тръмп прегази идеята, че глобалното сътрудничество, основано на управляваната от банки Америка, би могло да подкрепи истаблишмънта. Американският лидер казва, че неговият политически приоритет е да възстанови работническите общности, разбити от глобализацията, но двигателят на растежа трябва да бъде леко регулиран бизнес. Възможно ли е Тръмп да е победител в спора? В крайна сметка негодуванието срещу глобалните играчи помогна за консолидацията на републиканците около неговата кандидатура. И сега той определя дневния ред около Иран, като сложи край на ядрената сделка и уби архитекта на иранската регионална терористична мрежа Касем Сулеймани. Въпреки доста слабото си търговско примирие с Пекин, оспорва предположението на Давос, че Китай по някакъв начин е по-добър по отношение на свободна търговия и глобалните ценности от САЩ.

Тръмп все още пренебрегва по-голямата част от научните доказателства за човешкото въздействие върху климатичните тенденции. Но той е прав да отхвърли идеята, че промените, които са в ход, могат да бъдат задържани от някаква сложна форма на глобално регулиране или с неотчитащо се пред никого управление на света. Както уважаваният историк и журналист Анатол Лийвен твърди в нова книга, справянето с предизвикателствата на климата зависи от новия социален договор, постигнат на нивото на националната държава. Жертвата, големият избор между енергия и опазване, които ще бъдат поискани от избирателите, трябва да бъдат узаконени от парламенти и правителства, чиято отправна точка ще бъде националният интерес.

Много водещи бизнесмени в Давос смятат, че е политически по-безопасно да се обърнат към Грета Тунберг и климатичните бунтовници, въпреки че се опасяват, че климатичната кауза е маска на фундаменталната враждебност към капитализма. Ако духът на времето се обърне срещу изкопаемите горива, институционалните инвеститори могат да прехвърлят средства от петрола във възобновяеми източници; това е квазиреволюционното намерение на поддръжниците на Грета. Те се опитват да използват алпийската ос между бизнес и политически елити в своя полза.

Ако иска да оцелее, Давос трябва да намали мащаба си. Цирковата идея с голяма палатка изигра своята роля. Има въпроси като вълните от масовата имиграция, които притесняват обикновените хора, които могат да се възползват от глобално обединяване на знания. Частно-публичните схеми за подобряване на цифровата грамотност и други инструменти могат да убедят младите в разпростиращите се нови градове в Африка, че има начин да просперират у дома, а не да се редят на опашките на контрабандистите на хора. Адаптирането на крайбрежните общества към заплахата от нарастващи морски води е очевидно нещо, което изисква глобална координация, но което би могло пряко да се възползва от националния просперитет и сигурност.

Съществуват полезни задачи, които трябва да бъдат подкрепени от експертиза и обмисляни дълго. Бизнес моделът в Давос обаче зависи от привличането на вниманието на света за няколко дни, изготвянето на предложения, които рядко се изпълняват, казвайки на хората у дома, че трябва да работят и да живеят по-добре, и да, натрупвайки теми за бъдещи галавечери. О, и, разбира се, да обвини Америка. Това не е начин за решаване на проблемите на света.