Откога изборният процес в България е държавна тайна?

На фона на водната криза в Перник, застрашаваща и други градове, на замърсеният въздух, който трови столичани, на факта, че държавата в лицето на Хазартната комисия е пропуснала да събере над двеста милиона лева от данъци от хазартните фирми на Васил Божков (колко ли детски градини биха могли да бъдат построени и колко болници ремонтирани), властите решиха да отклонят вниманието на обществеността с пореден шпиономански сериал по отношение на Русия. На двама руски дипломати бяха дадени 48 часа на напуснат страната.

Единият търсел информация за механизмите на изборния процес, а другият събирал данни за енергетиката и енергийната сигурност на България и ги пращал в руска разузнавателна централа.

Обвинението срещу първи секретар в Консулския отдел на руското посолство, че събирал информация за изборният процес в България може да е достоверно, но твърдението, че това е шпионаж е не само несериозно но и абсурдно. Откога изборният процес у нас е държавна тайна? Няма нищо по-естествено от това един дипломат да се интересува от механизмите на изборния процес в страната, в която е акредитиран.

Подобно е и обвинението срещу служител на търговското представителство на Русия, че е извършвал шпионаж като е събирал данни за енергетиката и енергийната сигурност на България и ги пращал в руска разузнавателна централа. Ядрените ни реактори са руски, газта, която използваме е руска, а те са гръбнакът на енергетиката, къде са тук държавните тайни?

Обвиненията в шпионаж с цел придобиване на държавна тайна са сериозен политически акт срещу чужда държава и винаги трябва да бъдат подкрепени с факти. Разузнавачът, на който е възложено да събира данни, представляваща държавна тайна прави това като вербува най- често срещу заплащане, личности които имат достъп до такава информация, провежда тайни срещу с тях, а контраразузнаването, ако евентуално извършва проследяване, прави видео и звукови записи на срещите им, и накрая арестува вербуваният, който бива обявен за предател и даден под съд. Когато през 1963 г. беше арестуван и осъден на смърт американският шпионин, българският дипломат Иван- Асен Георгиев, на обществеността бяха предоставени конкретни и неоспорими факти за дейността мур даое беше излъчен филм за негови срещи с американаски дипломат в София.

Нищо подобно няма в случая с двамата дипломати, никакви факти и доказателства. Ако се получавали от някого данни или документи представляващи държавна тайна, от кого, кога и как са ги получавали и защо не са арестувани, тези които са им ги предавали?

Подобен беше случая и с изгонването миналата година на руски дипломат- първи секретар в посолството на Русия с обвинение, че от септември 2018 г. в продължение на близо година е провеждал регулярни конспиративни срещи с български граждани, включително и с ръководен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, Европейския съюз и НАТО. Целта на срещите е била придобиване с разузнавателна цел на информация, представляваща държавна тайна, включително и чрез предложения за материални облаги. И тогава- само голословни твърдения, нищо конкретно.

Без никакви факти и доказателства през септември миналата година беше и повдигнато обвинение за шпионаж срещу лидера на Национално движение "Русофили" Николай Малинов, като незнайно защо забрана да влизат в България получиха отдавна пенсионираният бивш генерал от КГБ Леонид Решетников и бизнесменът Константин Малофеев. Тогава президентът Радев заяви ,че "безсилието на управляващите да се справят с тежките проблеми в страната и пълният провал на правителството в стратегически за европейското ни развитие приоритети се израждат в паническо търсене на враг".

Прави впечатление, че външно министерство се задейства след сигнал на главният прокурор Иван Гешев, който направи изявление за двамата руски шпиони само два часа след като прие в Съдебна палата постоянния съветник по юридическите въпроси към Посолството на САЩ в България Джесика Ким. В това отношение, заслужава внимание и последвалото заявление на американското посолство, в което се говори за "убедителни сведения за поредица от злонамерени действия от страна на представители на руското правителство на българска територия", и се твърди че "правителството на България представи доказателства за подпомагани от Русия злонамерени дейности, осъществявани на територията на България в продължение на години".

На кого и кога са представени тези доказателства, няма ли право нашата общественост да е запозната с тях? В изявлението на посолството се казва още, че българските следователи били обяснили в прессъобщение от декември 2019 г., че "неколцина от руските агенти, отговорни за случая с отравянията в България, са били замесени в други злонамерени дейности в Европа".

Изявлението на Иван Гешев непосредствено след срещата с американски дипломат, създава неприятно усещане, че страната ни е подставена под силен чужд натиск за предприемане на действия срещу Русия. Затова също говори и изявлението на американското посолство, не първото от този род между другото, за "зловредна дейност от руска страна на българска територия". Използването на думите "зловредни действия" не е нищо друг освен опит да се внуши, че Русия е една неприятелска държава на България, за разлика от САЩ, които са на наша страна затова напълно подкрепят "предприетите напоследък действия на българското правителство за защита на независимостта и суверенитета на страната".

Отива се и по- далеч, като се говори, за това, че руски агенти са отговорни и за отравяния в България, обвинение, което даже българската прокуратура не е отправяла в подобен диреектен вид. Но на тези действия от американска страна не бива да се учудваме. САЩ се намиран в състояние на остро геополитически съперничество с Русия, и следвайки своите интереси се стремят да намалят влиянието и в Европа и конкретно в България, като я изместят от традиционни за нея пазари. А за тази цел не се подбират средства.

Подобни русофобските изяви на българското правителство в последно време може да обслужват чужди интереси, но не са в интерес на България. Русия е важна за България като доставчик на важни енергийни суровини, важна е заради огромните възможности, които представлява нейният пазар, важна и е и за приноса и в развитието на туристическия бизнес по българското Черноморие.

Така че, ако за България са важни отношенията със САЩ, като икономически партньор и такъв по линия по НАТО, не по-маловажни са и отношенията ни с Русия. Поради което е необходимо провеждането на балансирана външна политика по отношение на двете велики сили, което за съжаление не личи от последните шпиономански скандали, на които сме свидетели.