Славният български лев излиза в пенсия

Славният български лев излиза в пенсия. От Освобождението насам той вярно служи на отечеството. Минал през превратностите на историята, последната му спирка е чакалнята на еврото. Ще бъде спомен от миналото!

Пише Росен Тахов за в. „Труд“.

За първи път царственият звяр се появява върху монета на Иван Шишман. Това е така наречената „червена аспра“, сечена от последния български владетел. Опашката на лъва е стилизирана в буквата „Ш“.

По време на игото парите носят султански имена. Махмудията на Махмуд II и меджидията на Абдул Меджид I. Най-ценен обаче е наполеонът с лика на френския император Наполеон III. Руската рубла влиза с освободителите.

Първите ни финансисти са мъдри и не възприемат хилавата валута на братушките. Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във френски франкове. На 4 юни същата година е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството. С него левът става национална парична единица.

В името е вградена символиката на възстановената държавност от Шишманово време. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.

Иван Ев. Гешов е бащата на българския лев.

„В замяна на тая банкнота Българската народна банка плаща предявителю двадесет лева злато“, обещава ценната хартийка. Отдолу стоят подписите на управителя и касиера. Управител на БНБ е Иван Евстратиев Гешов. Родом от Пловдив, завършил финансови и политически науки в Манчестър, той е бащата на българския лев.

Още докато се разплащаме с франкове, депутатите бързат да си оправят заплатите. Учредителното събрание в Търново гласува: „Народните представители съгласно с член 139 на Конституцията получават за всякой ден, доде трае сесията, по 15 фр. наднични пари и още за пътни разноски за отиване и връщане по 50 сантима на една верста.“

В условията на домашната валута дневните са обърнати на 15 лева, а пътните стават 60 стотинки на километър. Това е значителна сума, като се има предвид, че по онова време царува евтиния. Хлябът и млякото са по 20 стотинки, а доброто месо върви 60 стотинки килото. Двулевката покрива дневния бюджет на едно средно семейство.

Сто лева е голяма заплата. „С тази сума семейството, примерно от мъж, жена и две деца, гледаше да преживее, пък и да отдели нещичко за „черни дни“, разказва коренячката софиянка Райна Костенцева.

В масово обращение са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Българинът обаче е пестелив и трупа състояние дори от звонковете. С милионера Коста Хаджикалчев е документиран следният епизод.

Влиза в гостилница „Цариград“ срещу сегашния ЦУМ. „Моля ти се, Тодоре, дай ми половин порция супа“, обръща се той към келнера. „Няма как, една порция представлява за готвача една голяма готварска лъжица“, казва бялата престилка.

„А бе дай ми половин лъжица, не ми е гладно“, умолява Коста. „Как ще маркирам половин лъжица, когато порцията супа е 15 стотинки“, чуди се Тодор. „Нищо, аз ще ти дам гологан“, пазари се свръхбогатият.

До войните нашата валута е конвертируема. Драмата иде след Първата световна. Тогава жестока инфлация свива лева, чиято стойност намалява 14 пъти. За един хляб и кило фасул се отива с торба пари. Ако изобщо ги има!

Депутатите редовно си индексират заплатите.

Депутати обаче са се погрижили за себе си. „От 15 октомврий 1917 г. до края на войната народните представители получават добавъчно по 30 лева на ден“, единодушно гласува Народното събрание. А след националната катастрофа узаконява: „Дневните пари на народните представители се определят на 250 лева дневно от 28 октомврий 1921 г.“

„Моите избиратели са моите пари, те работят за мен и аз работя за тях!“, обичал да повтаря либералът Христо Гендович. С фрак, цилиндър и бастон, той се титуловал „барон“ и отивал в парламента с лъскав файтон. Винаги сядал на първата банка.

България се опитва да стабилизира лева на новото му обезценено ниво, като фиксира курса към американския долар. Това е постигнато през 1929 г. след отпускане на стабилизационен заем и реформиране на народната банка. Чрез долара стойността на 1 лев е равна на 10,86956 милиграма злато.

Голямата депресия обаче скоро ни принуждава да се откажем от златния стандарт. В навечерието на Втората световна война постигаме завиден икономически растеж. През 1939 г. средната заплата е 2500 лева, пенсията брои 1400 лева. После отново ни удря инфлация и депутатите пак изпадат в недоимък.

С дата 25 декември 1941 г. премиерът Богдан Филов записва в дневника си: „Сутринта в бюджетната комисия се разгледа бюджетопроектът на Върховното правителство. Говори се много по депутатските дневни, които мнозина искаха да се увеличат от 14 000 на 15 000 месечно.“

През 1951 г. парична реформа обръща 100 стари лева в 1 нов. През 1962 г. е извършена още една деноминация при съотношение 10 към 1. Родените тази година влязоха във фолклора като поколението на „новите пари“.

През социализма официалният обменен курс беше 1,17 лева за 1 долар. Но само на книга, около легендарната „Магура“ тарифата беше далеч по висока в полза на американската валута.

Изгря демокрацията и левът претърпя най-тежкото поражение. По-жестоко отколкото след Първата световна война. Лавинообразната девалвация наложи валутен борд през 1997 г. Границата беше 1 германска марка равна на 1000 лева. През 1999 г. курсът стана левче за марка.

Същата година Европейският съюз въведе еврото. Което сега чака нашия лев, за да му подпечата пенсионната книжка.