Защо Пекин се провали в борбата срещу коронавируса

"Вижте само състава на 8 - членния Централен щаб за борба срещу коронавируса. Та в този орган няма нито един медик!" Пред „Дойче веле“ (ДВ) китайски експерт обяснява причините за провала на Пекин в борбата срещу опасния коронавирус.

ДВ: Как оценявате действията на Комунистическата партия в актуалната криза в коронавируса?

Лифан Жан: След кризата с епидемията от ТОРС, избухнала в края на 2002 година, партийното ръководство обеща редица мерки, свързани с модернизирането на управлението и налагането на ефективни механизми за кризисен мениджмънт. Но 17 години по-късно виждаме, че не са настъпили никакви съществени промени. Именно поради това сега управниците отново се провалиха. Само че този път последиците са много по-тежки. Очевидно коронавирусът заразява не само хората, а и политическата система. Моделът на управление в Китай е още от времето на феодализма. Той няма нищо общо с модерните форми на управление и затова не е в състояние да функционира в кризисни ситуации.

ДВ: Към какво по-точно е насочена Вашата критика?

Лифан Жан: Причината за твърде закъснелите мерки срещу мистериозното заболяване трябва да се търси в цензурата. Когато става дума за тяхната стабилност, за стабилността на партийното ръководство, властимащите в Китай изобщо даже не ги е грижа за свободата на мненията. Те са готови да пожертват всичко, за да постигнат тази цел.

Вижте само състава на осемчленния Централен щаб за борба срещу коронавируса, който е под ръководството на премиера Ли Къцян. Та в този орган няма нито един медик! Двама от членовете са отговорни за пропагандата, китайският външен министър също е в това звено. Все хора, които не знаят нищо за борбата срещу вируси. И тези хора сега дават указания на медиците.

ДВ: А какво прави партията, за да отклони вниманието от своите грешки?

Лифан Жан: Точно това е задачата на този щаб: да ограничи максимално щетите в страната и в чужбина. Но забележете: щетите за имиджа на партията. За тази цел щабът ограничава достъпа до информация и разпространява "положителна енергия“ сред населението. Държавната телевизия излъчва хвалебствия от чужбина за работата на китайското ръководство, като тези хвалби, разбира се, идват от страни, които в огромна степен са се възползвали от парите на Китай.

На международната сцена пропуските на Комунистическата партия в борбата срещу вируса силно се омаловажават. Значително бе подсилена и лобистката дейност в Световната здравна организация (СЗО), за да се проточи колкото може по-дълго обявяването на международно извънредно положение.

ДВ: Съществува ли заплаха за господството на Комунистическата партия?

Лифан Жан:При управлението на Мао и Дън Сяопин нямаше интернет. Днес е друго: новините се разпространяват светкавично. Особено лошите новини. Именно това е най-голямото предизвикателство пред Комунистическата партия. Днес налагането на цензура и ограничаването на свободата на мненията не винаги функционират безотказно. А и народът не е глупав.

Въпреки това е малко вероятно да се стигне до някакъв по-голям бунт - поради простата причина, че хората се страхуват от вируса и избягват големите събирания. В същото време властимащите се чувстват много уютно в тази ситуация, наподобяваща военно положение. В района на град Ухан фактически е въведено военно положение, разпределянето на помощите също се направлява централно. А под предлог, че се бори срещу коронавируса, Комунистическата партия засилено използва модерните технологии за наблюдение, за да контролира хората още по-интензивно. Именно това е ултимативната цел - тоталният контрол и тоталното наблюдение на китайския народ.

ДВ: Какви ще са действията на Пекин оттук нататък?

Лифан Жан:Комунистическата партия ще остане вярна на мотото: Разпространявай само добри новини и премълчавай лошите. А ако някоя лоша новина все пак се разчуе, веднага се предприемат опити тя да бъде изтълкувана като добра новина. Така се случват нещата във всяка авторитарна държава: докато властта мълчи, всички повтарят неистината, но щом управляващите заемат някаква позиция, всички изпадат в трескава деятелност. За засегнатите обаче вече е твърде късно.