Иван Хиновски пред ФАКТИ: АЕЦ ''Белене'' е опасен от финансова гледна точка проект

АЕЦ ''Белене'' е може би най-спорният проект в българската история въобще. Не може да се каже само на Прехода, защото символичното му начало е дадено още в ерата на мрачния социализъм. През лятото на 2018 г., преди близо 2 години, намеренията за реализация на този проект, около който винаги има съмнения за тежка корупция, бяха възобновени от кабинета ''Борисов 3''. Няма да броим колко пъти в годините, когато е бил министър-председател, Бойко Борисов си е менил мнението за ''Белене'', но с интервюто, което ще прочетете по-долу, ще възобновим дебата за удачността на проекта, който винаги е бил дъвка на проруските партии в България.

За целта, от ФАКТИ потърсихме един от най-реномираните енергийни експерти у нас, а именно г-н Иван Хиновски. Той е председател на Българския енергиен и Минен форум, а също така и директор в енергийната консултантска компания ''ПроЕкоЕнергия''. С г-н Хиновски, освен по темата ''Белене'', разговаряхме за мечтания интерконектор с Гърция и последните промени в Закона за енергетиката.

- Г-н Хиновски, с оглед на тежките икономически дни, които по всяка вероятност ни предстоят заради настоящата здравна криза, колко приблизително може да си спести в пари държавата ни, ако в зародиш отново спре поредния опит за реализация на проекта ''Белене''?

- Сметката е много елементарна. Като се отчете фактът, че платеното до сега оборудване и другите разходи са между 7 и 10% от общия бюджет на проекта, който е минимум 10 млрд. евро, макар че няма да е 10, а ще възлезе на над 12 млрд., смятайте, че някъде около 20 млрд. лева инвестиция, залудо, може да си я спестим. Но освен това произвежданата енергия от тази централа ще трябва да бъде гарантирана от държавата и има-няма купувачи за нея - тя ще влиза в сметките на българската индустрия, но и в нашите сметки.

- Този проект, казано на жаргон, е постоянно дъвкан и плют в годините. Всъщност, опасен ли е той за националната ни сигурност?

- Вижте, този проект e рисков не толкова от инженерна гледна точка, колкото от финансова, защото той ще причини дестабилизация на държавния бюджет, ще доведе и до икономически щети за отрасъл ''енергетика''. Като казвам щети, имам предвид следното - представете си какво значи на фона на сегашния оборот на българската енергетика, който е не повече от 2 млрд. лева, да направите един инвестиционен разход от над 20 млрд. лева. Икономически нелогично е, нали? Това ще доведе до многократно надвишаване на възможностите на отрасъл ''енергетика'' да участва в инвестицията и да обслужва задължителния за НЕК, макар и относително малък кредит, защото е очевидно, че без участието на държавата такъв проект е невъзможен по редица причини. Но не са само трудностите свързани с кредитирането, ще има сериозни проблеми и при структурирането и управлението на такъв мащабен проект, като се вземе предвид прогресиращата липса на квалифицирани кадри за ядрената енергетика у нас. Трябва да се има предвид, че много по-мощни страни в икономическо отношение, като Финландия, Китай, Индия и други, са изпитвали огромни трудности и са допускали огромно закъснение на тези проекти, между 4 и 5 години, което по този начин проваля икономическия модел на проекта. А причината за това е, че при един такъв проект точната дата на началото на постъпленията за изплащане на кредитите от продажбата на енергия е критично важна. В случай, че проектът се забави, влизат в сила неустойки свързани с тежки наказателни лихви по кредитите и бюджетите на тези проекти рухват.

- Наскоро в предаването на Люба Кулезич Вие изразихте увереност, че и този пореден опит за възобновяване на проекта ''Белене'' ще претърпи провал. Защо смятате така?

- Аз лично съм силно разтревожен от факта, че в нашата енергийна общност и в държавното управление на отрасъла има сериозен дефицит на компетентност по отношение на новите изисквания и спецификата на нови ядрени проекти. Едва ли някой от отговорните фактори в държавата може да ви отговори на въпроса ''Що е то ядрен проект и какви са предварителните условия, на които той трябва да отговаря преди да бъде обявено намерение за изграждането му“. Да не говорим за изискванията за последователност на действията, обявяването му, обосновката, структурирането му. Преди да започне такъв един проект, в цивилизования свят е необходимо да е налице утвърден технически проект с утвърден „Доклад за обосновка на безопасността“. Специално за ''Белене'' ние нямаме такъв проект. Нямаме техническа оферта от доставчика на оборудването, не знаем кои ще бъдат партньорите ни, дали ''Атоменергопроект'' като главен проектант, или ''Гидропрес'' като главен конструктор, или Института „Курчатов“ като главен научен ръководител, както винаги е било за проектите в Козлодуй. Започваме един проект, за който не знаем отговаря ли и в каква степен на съвременните изисквания за безопасност, организираме международен търг, в който се включват няколко големи държавни компании, но забележете – нито един ядрен оператор!? Тоест те се ''връзват'' на нашата обява, но в най-скоро време ще се сблъскат с факта, че не могат да представят търговски оферти, защото не знаят дали той е легитимен от нормативна гледна точка. Все едно вие си купувате нов автомобил, но знаете предварително, че той отговаря на съвременните изисквания като притежател на определен клас ''Евро''. Ние не знаем АЕЦ ''Белене'' на кое ''Евро'' отговаря.

- Новите напъни за строеж на АЕЦ ''Белене'' заради това, че просто ги имаме реакторите ли са?

- Да. Това е много наивен подход, който разбираме, но той трябва да спре до един момент, в някакви разумни граници. Очевидно има политическо решение, а може би и известни геополитически ангажименти, за изграждане на АЕЦ ''Белене''. И подходът е много занаятчийски, така да го наречем. Казва се, дайте да опитаме това оборудване да го използваме. Но последствията от този опит, т.е. разходите свързани с това, трябва да приключат в един момент, трябва да достигнем тази ''стена'', при която да се оцени, че държавата не може с разумни разходи да реализира този проект, и най-важното – че той не е необходим на енергийната система в сроковете, за които се планира. В това е големият проблем, че едни нови 2000 мегавата ядрена мощност в следващите 10-12 години ще бъдат в конфликт както със съществуващата АЕЦ ''Козлодуй'', така и с последните тенденции в европейската енергийна политика, а това са възобновяемите енергийни източници. И другият важен факт, който много ми се иска да спомена – в нито една страна в Европа новите ядрени мощности не се изграждат на нови площадки. И за това има много причини – оскъпяване на проектите на новите площадки, поради необходимостта от изграждане на напълно нова инфраструктура, техническо водоснабдяване, противоаварийна готовност, радиационен мониторинг, учебни центрове и т.н. В тази връзка, както Чехия, така и Унгария и Финландия планират изграждане на заместващите си ядрени мощности на старите площадки.

- Всъщност, ако в крайна сметка този твърде противоречив проект не се случи, държавата ни за какво би могла да използва площадката, предвидена за него?-

- Ние в момента правим един анализ, скоро ще излязат и данни, правим мощностен и енергиен баланс в периода до 2050 г., където се вижда, че всъщност в България без нова ядрена мощност не можем да минем. И това трябва да бъдат заместващи мощности на блокове 5 и 6 в АЕЦ ''Козлодуй'', които предстои да ''пенсионираме'' в един момент. И знаете ли защо? След 2040 г. ние трябва постепенно да декарбонизираме цялото производство на електроенергия в страната. Тоест, към 2050 г. ние ще имаме напълно различен енергиен парк - ние няма да имаме нито газови централи, нито въглищни централни и тогава в баланса на енергийната система ще има само два вида мощности – ядрени, възобновяеми мощности, на биомаса и газификационни инсталации от преработка на част от отпадъците. В тази връзка ние предлагаме два блока в АЕЦ ''Козлодуй'', които бавно и постепенно да започнат да се изграждат като корпоративни проекти. Подчертавам - държавата може да стои извън тези инвестиционни проекти. Те могат да бъдат организирани от АЕЦ ''Козлодуй'', защото това е единственото енергийно дружество в страната, което има достатъчно висок кредитен рейтинг и може да привлече инвеститори (друг ядрен оператор), може да си финансира разработването на проектите, може да организира строителството. Разбира се, с помощ и от държавата, не може да няма участие на публичните дружества НЕК и БЕХ, но проектът ще бъде корпоративен, а не държавен, какъвто се очертава случаят с АЕЦ ''Белене''.

- Що се касае до кандидатите за стратегически инвеститор на проекта, не е ли странно, дори бих казал скандално, че ''Росатом'' участва в процедурата? Това е все едно нашето Министерство на енергетиката да поиска да бъде стратегически инвеститор на изграждането на ядрена електроцентрала в Русия.

- Да, абсолютно. Това е един абсурд и ние сме го казвали много пъти, че ''Росатом'' не е търговско дружество, не може да бъде стратегически инвеститор, защото не е ядрен оператор, каквото е изискването на Европа. Размазва се юридическата отговорност в един такъв проект. Ние по никакъв начин не трябва да допускаме, защото представете си например при някакво неблагоприятно развитие на проекта, спирането му по някаква причина, голяма авария или друга причина, България много трудно ще получи търговски компенсации от едно държавно руско ведомство. Този модел е извън обсега както на енергийната харта, така и извън обсега на досегашните практики на възможни търговски спорове.

- От ''Белене'' отиваме към прословутия интерконектор с Гърция. Ще се случи ли някога той?

- Този проект от самото начало има много политически врагове, и по-точно геополитически. Мисля, че ви е ясно, че монополистите на доставка на газ за Гърция и България правят всичко възможно този проект да не се случи, защото той е пробив в монопола на ''Газпром'', например. Фактът е такъв. В рамките на закона чрез геополитически и всевъзможни технологични хватки, се създават пречки пред този проект. Поначало голямата грешка на България в този проект е, че той беше организиран не като междусистемен проект, тоест между енергийните системи на Гърция и България, така щеше да се случи досега 10 пъти, а бе организиран като търговски. Така този проект трябваше да докаже, че може да се самоиздържа от пренос и доставки на газ, което много лесно може да се манипулира от монополист. Просто не им продава газ на тях и той стои празен. Ако беше междусистемен проект, както е например връзката с Румъния, както е връзката с Турция, щеше да стане многократно. Дори и да стои празен, да не е пълен през цялото време, което всъщност носи големи финансови щети на газовите оператори, той влиза в балансите им и това може да се компенсира. Но като търговски проект, какъвто той е в момента, рентабилността му е ''крехка'', тъй като за него са взети кредити и финансовият модел трябва да докаже, че тези кредити ще се върнат въз основа на един определен транзитен поток по него, което е риск и е трудно доказуемо.

- Последно. Наскоро Народното събрание прие промени в Закона за енергетиката, касаещи обезщетяването за несправедливите цени на природен газ със задна дата. Споменахте ми, че там има неща, които Ви тревожат. Кои са те?

- Този проект ощетява всички нас, всички обикновени граждани. Абонатите на ''Топлофикация'' по някакъв начин ще получат пари, ще им се замажат очите с някакви компенсации, но основните граждани като потребители на колбаси, на сирене, на хляб, земеделските производители, потребяващи азотни торове, и всички други, няма да получите нищо. Това е така, защото ние сме четвърти ред потребители на природен газ, тоест ние сме потребители на продукти, в които влиза компонентът природен газ, но го получава компанията-производител, която е купувала газ и сега получава обратно част от тези средства. Например, един голям торов завод, той ще си получи компенсацията въз основа на фактурите, които е плащал за газ на ''Булгаргаз'', обаче земеделските производители никога няма да си получат обратно полагащите им се надплатени пари за закупените количества тор, тъй като те много трудно могат да докажат количества, да определят полагаемите им се суми, въобще става един невъобразим хаос.

Принципната грешка е с приложението на ретроактивното решаване на въпроса с връщането на средства. Нито една от осемте страни в Източна Европа, които получават обратно плащане от ''Газпром'', не прилага този подход. България е единствената, която прилага този абсурден, ретроактивен подход, при който представете си всички дружества, които ще получат сега средства, може би е трябвало да ревизират годишните си финансови отчети, да преоценят всички вноски в НАП, да изготвят нови икономически баланси, нови осигурителни ставки, а може да се наложи и връщане. Кога фирма ще получи обратно средства от НАП или НОИ? Много трудно реализируемо е, но и да допуснем, че е възможно, това ще е един административен хаос. Да не говорим за ''Топлофикация''. Топлофикациите трябва да направят 8 изравнителни сметки, защото всеки месец КЕВР ще определя нови цени на газа, всеки месец трябва да бъдат определени и разходите. Целият този хаос и тази несправедливост можеше да бъдат избегнати.

Аз мога да кажа какво ще се случи в даден момент. Някои будни асоциации, като например на месопреработвателите, на зеленчукопроизводителите, хлебната индустрия, могат да заведат колективни искове, за да им се върнат и на тях полагаемите им се суми за надплатен газ. Но дори и да ги получат, забележете, кога и как ще получи обикновеният гражданин, неговата част от надплатените пари за хляба, колбасите, оранжерийните зеленчуци? Затова ние предлагахме подхода, както постъпиха всички други осем страни от Източна Европа – определят се надплатените суми, които се прихващат от всички следващи дългове на фирми и цени на потребителските стоки. Само така вие ще получите по някакъв начин справедливо както това, което сте надплатили в този период, така и при следващите промени в цените. Основния интерес към приложение ретроактивен метод, обаче, има индустрията, която ''натисна'' да си вземе обратно полагащите им се средства – целите суми и веднага.