Габрово – град в сърцето на България, чийто жители са известни със своя нестандартен хумор, остроумие и пестеливост. В този 60-хиляден български град на 13 юни 1935 година е роден Христо Владимиров Явашев. Семейството му е 5-членно – има три деца, все момчета. Още в детските си години Христо открива изкуството – благодарение на майка си.
Цвета Димитрова, която преди да роди трите си деца работи като секретарка в Художествената академия в София, поддържа контакти в артистичните среди на България. „Културни дейци по онова време идваха редовно вкъщи", спомня си братът на Христо – Анани Явашев. Той и Христо тогава изнасяли представления пред гостите.
Семейството получавало много подаръци от известни хора на културата и изкуството. Голяма част от тези предмети са загубени безвъзвратно при множеството пренасяния на семейството, или били одържавени след идването на комунистите на власт.
Живот в бягство
Историята на семейство Явашеви е история на едно постоянно бягство. На 18 март 1913 година, след убийството на гръцкия крал в Солун, България се оказва във война със Сърбия, Черна гора, Турция, Румъния и Гърция. Живеещите в Солун българи са прокудени. Явашеви са заподозрени за съучастие в атентата, тъй като дядото на Христо бил богат човек с голям имот, в който често се събирали хора на изкуството. Дядото е задържан, но бабата и майката на Христо успяват в последния момент да избягат от Солун в България.
Тримата братя в семейството преживяват много тежко арестуването на баща им, който бил известен инженер. Той става жертва на чистката срещу интелигенцията в страната, извършена след навлизането през 1944 година на Червената армия в България. Само за 4 месеца са избити 30 хиляди души в страната – заради съпротива срещу новата комунистическа власт. Бащата на Христо е хвърлен в затвора, откъдето години по-късно излиза, но е рухнал и напълно съсипан човек.
Докато бащата е в затвора, майката на Христо се бори за оцеляване: по разказите на Анани Явашев, тя е била принудена да продава даже и от покъщнината, за да осигури прехраната на децата си.
"Повече не издържам"
Точно тези моменти се запечатват дълбоко в съзнанието на подрастващия Христо, които по-късно го отчуждават силно от родината му. След като завършва средното си образование, през 1952 година той записва Художествената академия в София, където следва до 1956 година. Но това изкуство, направлявано изцяло от държавата и показващо щастливи селяни, богати реколти, държавни ръководители, социалистическото величие и превъзходство не било изкуството на Христо. През 1956 година той заминава за Прага, където живее чичо му. Там той рисува картини, за да преживява някак.
Февруари 1975: Кристо с макет на инсталацията си "Завеса в долината" от щата Колорадо
В едно писмо до брат си Анани той пише: „Повече не издържам. Няма никакъв смисъл да се срещам с хора, които цели четири години (в Художествената академия в София, б.ред.) така и не ме разбраха; хора-егоисти, които ме унижават и си въобразяват, че само те разбират от изкуство. Изкуство, което е долна лъжа и цинична безсмислица – това изобщо не може да бъде никакво изкуство. Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно."
В Прага се усещал западният полъх, писал още той на брат си, но Христо не останал дълго в Прага. Там той се сближил с група лекари, които също се готвели за бягство. Заедно те подкупили един митничар, който в един студен януарски ден на 1957 година ги скрил в един пломбиран товарен вагон. През цялото време Христо се страхувал да не бъдат издадени и си отдъхнал чак когато стигнали във Виена. Там му помогнал един приятел на баща му. Така Христо станал Кристо – художник на свободна практика.
В досието но Христо, водено от българската Държавна сигурност, след неговото бягство е записано следното: „Няма да бъде завеждано съдебно дело, защото не притежава никакви материални ценности в страната." Никой не говорил за бягството на Христо – нито колегите му от Художествената академия, нито в неговото семейство. „Хората се страхуваха да говорят за това", спомня си брат му Анани.
След като Кристо и съпругата му Жан-Клод през 1985 година опаковат моста Пон Ньоф в Париж, българската общественост почти не научава за това. Само в досието му в ДС е добавена една кратка отметка от кореспондентката на БТА тогава с гриф „За вътрешно ползване".
Не е чувствал България като своя родина
Четвърт век изминават, преди да падне комунистическият режим и в родината му отново да се заговори за Христо. Самият той рядко е говорил за годините, прекарани в България, и дори с огромно нежелание е разговарял на родния си език – ако въобще. Събитията в неговото детство и невъзможността да погребе родителите си го карат да забрави за родината си. Която той и не е чувствал като своя родина.
Смъртта го застигна в неговата родина по избор – Ню Йорк, където той почина на 84-годишна възраст. Днес Кристо щеше да навърши 85 години.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Кристо съм
12:04 14.06.2020
2 Бягство
Коментиран от #5
12:08 14.06.2020
3 Ердо
12:10 14.06.2020
4 Гост
Коментиран от #34
12:13 14.06.2020
5 Бачо Киро
До коментар #2 от "Бягство":
То па голямата файда от всички тези въшки - ако беше останал най-много да е като останалите, дето цял живот данъци не плащаха, после им дадоха пенсии, двойни на работещите 40+ години... Един бастун по-малко... Голям праз, хора на изкуството... Абсолютно ненужни паразити на сбърканата ценностна система.Коментиран от #7
12:15 14.06.2020
6 Госあ
12:18 14.06.2020
7 естет
До коментар #5 от "Бачо Киро":
се лян дур си тиКоментиран от #26
12:18 14.06.2020
8 фен
Има истински художници и бояджии.Пред картина от старите художници онемяваш!
12:23 14.06.2020
9 Сандо
Коментиран от #12, #29
12:26 14.06.2020
10 Недостоен
12:26 14.06.2020
11 Комуниста
1939-1944? Този е ренегат избягал и сменил дори името си.
12:27 14.06.2020
12 някой
До коментар #9 от "Сандо":
Браво за коментара! Ако не е била майка му, едва ли е ,,щял да се докосне до изкуството,, Но видно е че наистина само се е ,,докоснал,, Едва ли някой помни вече ,,опаковките ,, които е измислил.12:32 14.06.2020
13 Жалък молец
12:34 14.06.2020
14 Шопо
Коментиран от #18
12:38 14.06.2020
15 спасил
12:40 14.06.2020
16 Отговарям
12:47 14.06.2020
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Този коментар е премахнат от модератор.
19 Demo
13:13 14.06.2020
20 Да помислим
13:21 14.06.2020
21 Той
13:23 14.06.2020
22 Зик
13:27 14.06.2020
23 ПРОМЯНА НЯМА
13:53 14.06.2020
24 ЛОШ МАТРАЛ
13:57 14.06.2020
25 Чичо
13:59 14.06.2020
26 Бачо Киро
До коментар #7 от "естет":
Лошо няма да си селяндур. Лошо има да си опериран от мозъка си, като теб. Всеки опаковащ подаръците тийнейджър по Коледа в големите вериги магазини има талант колкото тоя бастун. Ти просто си поредното доказателство, че ценностната система е сбъркана. Аре върви да четеш за "вип"-мурвата, която за съжаление не е успяла да се срине в морето барабар с курника си, човеко на "изкуствата" ....14:01 14.06.2020
27 Кой68
14:15 14.06.2020
28 И аз не се чуствам беге
14:15 14.06.2020
29 Джангър Джендем Джендъров
До коментар #9 от "Сандо":
Грешиш! Кристо ще бъде запомнен от цял свят. За съжаление - единственият българин, такъв!Коментиран от #31, #32
14:23 14.06.2020
30 Евач
14:56 14.06.2020
31 Не позна
До коментар #29 от "Джангър Джендем Джендъров":
Няма да бъде запомнен от никого, но дори и някой да си спомни за него няма да е за българина Христо, а за някой си Кристо, който няма нищо общо с България, даже я мрази, както и българския език...Него пък никъде и никога не проговаря откакто се маха...Аз що трябва да го обичам? Или децата ми? Горе някой беше написал Златю Бояджиев, Цанко Лавренов, ДА, ама някой си Кристо....аре да ме извините ама и лево...15:14 14.06.2020
32 Сандо
До коментар #29 от "Джангър Джендем Джендъров":
Да оставим на специалистите да уточнят що е то изкуство е кое от него ще остане вечно.Нека обаче да си представим "опаковането".Избираме обект достатъчно известен и посещаван,напр. Альоша в Пловдив.След това убеждаваме властите в необходимостта от изпълнението.Кой от властите ще каже,че това си е обикновена дивотия - нали ще го обвинят в хиляди грехове.Следва творческата част-сега е нужно Русия да се плюе,затова избираме опаковка черно върху червено,разбираемо защо.После икономическата част,все пак твореца няма да стои гладен.После масирана реклама и т.н и т.н.Един поет беше писал:С мисъл и чувство - ето така се прави изкуство!"15:58 14.06.2020
33 ПЕНКО
16:21 14.06.2020
34 NikNay
До коментар #4 от "Гост":
Като и баба ти го може защо не го е направила а е оставила Кросто да направи това и да обира ларвите?16:27 14.06.2020
35 ПЕНКО
16:28 14.06.2020
36 ПЕНКО
16:31 14.06.2020
37 Този коментар е премахнат от модератор.
38 Този коментар е премахнат от модератор.
39 Стига
17:20 14.06.2020
40 Този коментар е премахнат от модератор.
41 ВСВСВС
10:05 15.06.2020
42 ТОЧКАТА
18:19 15.06.2020
43 ОБРАЗОВАНИЕТО НА ВИНЕТУ
19:01 15.06.2020
44 Гост
19:07 15.06.2020
45 Преминаващ тук
23:40 15.06.2020
46 Маринов
Това което бързо успя да ми каже бе че ужасно мрази България и Българите!
На въпроса ми че съм Българин и не разбирам защо толкова силно ме мрази, Господина ми отговори категорично че пък не ме мразел!
Доста странен разговор имахме,
но все пак се разделихме като Сънародници!
00:01 15.10.2023