Каква ще е тая лява политика без лява идеология?

В писмо да Филип Тотю в Одеса от 18 април 1871 г. Васил Левски, в когото днес всички политици се кълнат и чийто портрет виси в кабинетите им, формулира точно, кратко и ясно основното правило на българската политика и отношението на политиците към нея: „Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме“. Защото да следваш неотменно това правило, не означава, че си последователен, нито че си верен на традициите или че си усвоил уроците на историята. Но означава че българската политика е основана на незнание, неразбиране, неверен усет и, в крайна сметка, на глупост. Да повтаряш собствените грешки, в никакъв случай не те прави нито умен, нито принципен.  Само ти напомня, че си глупав. За съжаление, глупавият обаче не осъзнава себе си като такъв.

Политическата глупост обаче не е лична особеност и белег на характера. Тя е опасна и гибелна дори и тогава, когато носителите ѝ не управляват държавата, а само участват в състезанията за властта. След нея винаги вървят други хора, които може и да не са глупави, но са достатъчно заблудени или опиянени от риторика, напразни надежди или наивност, за да не се отказват от нея и от носителите ѝ.

Мисълта на великия апостол на свободата се отнасят с пълна сила и към днешния живот на обществото и неговата власт. С нея можем да обясняваме и реалното състояние на това общество. Но кой знае защо продължаваме да не се учим от нея.

Реставрацията на капитализма, изпълнена в началото на ХХI век, премахна съпротивителните сили в българския свят, превръщайки го в аморфна маса без съзнание за собствената си същност. Българският свят бе обсебен от безразличие, отчаяние, простащина, безкултурие. Това бе използвано от тези, които заграбиха властта и придобиха средствата за производство, подкарвайки националната икономика към постигането на техните лични цели. Разруши се държавата, пропадна културата, поругано бе образованието, срината бе нравствеността, отречена бе нацията. Казано бе, че всичко вече е позволено! Но когато „всичко е позволено“, нищо не е скъпо, ценно, важно, необходимо. Тогава няма нужда от съвест и морал; тогава доброто е за глупаците, а почтеността е дреха, с която не бива да се обличаш, за да не ти се подиграват. Тогава всички обедняват, ала бедността е порок, от който трябва да се освободиш. Но не с труд и умения, а така, както ти внушава новият морал. Защото щом си беден, значи си неспособен, нямаш дарби, нито умения; глупав си и заслужаваш мястото, на което са те поставили.

Къде е бедата в обществото и държавата? Бедността или че посоченият за излизане от бедността път е безнравствен и убива душата на човека? Че по-лошо е да си умен, честен и съвестен, отколкото беден; че трябва да продадеш душата си на дявола, за да оцелееш физически? Коя идеология обяснява това?

В тези няколко формули се съсредоточава и политиката. Недоволните от нея се гневят не на пошлостта и простащината на управляващите; не срещу лошото образование и потискането на умните, не срещу невъзпитаните, а срещу „ниските темпове на икономическото развитие“, срещу бавната интеграция с Европа, неизпълнените обещания за „реформи“ в различните сфери на живота; срещу това, че не са ни приели още в шенгенското споразумение. Е, и срещу ниските доходи, безработицата. Но то е повече за засилване на критиката срещу властта, защото е разбираемо за всички. И толкова. Това е лявата фразеология и лявата политика на левицата.

Ами за социалната справедливост в устройството на обществото и държавата, за свободата, равенството, солидарността? За начина на производство, разпределение и преразпределение на националните блага (материални и духовни)? За бъдещото устройство на обществото, за бъдещата форма на държавата? Това май не е политика? Аз не съм чул от левите политици и идеолози, че левицата предлага своя програма. Не съм чул, защото не говорят за тези неща. Дори и не се досещат, че ако тази политика ти е непригодна, тогава с какво право ще се обявяваш за ляв, социалист или комунист?

Политиката е работа за цялото общество, нацията и държавата. Но основните ѝ принципи са формират според потребностите, желанията, намеренията, нагласите и идеите на тези, които изразяваш като техен политически субект. Това е неизбежно и ако го криеш, само лицемериш и заблуждаваш хората. Преди това обаче си длъжен да знаеш, за да помниш, кого представляваш и изразяваш, какви са тези хора, какво желаят те, от какво страдат. Има, разбира се, общонационални интереси, които всяка политика е длъжна да решава. Но не изобщо, а по модела, който идеологията и програмата на партията са очертали. И понеже на никоя партия не е позволено да има своя идеология, политиката се определя от желанията и волята на капитала. Тук не бива да храним никакви илюзии и да си вярваме, че „народът бил суверенът на властта“, „властта произлиза на народа и принадлежи на народа“, че чрез всеобщите избори избират кой да управлява.  Нищо подобно, капиталът решава кого да сложи начело на властта, в каква посока и с кого да върви държавата, как да живеят хората.

Дори когато в държавата не е позволено на партиите да имат свои идеологии, защото такава е волята на капитала, левицата трябва да направи изключение и да постави дейността си на принципи, които са различни от тези на буржоазните партии, подвластни на капитала.

Лявата идеология, особено тази на социалистическа или комунистическа партия, трябва да очертае модела на бъдещото обществено устройство. Т. е. да покаже целта, към която левицата се стреми. А това без съмнение трябва да е социализмът. Тогава е необходимо да се разшифрова понятието, да се формулират основните му характеристики и принципи, както и средствата, с които ще бъде постигнат. И кой ще го постигне.

Кой ще осъществи това ново обществено устройство, означава коя е класата, която под ръководството на социалистическата партия ще свали буржоазията и ще установи новата социално-икономически и политическа система. Необходимо е очертаването на профила на тази класа, за да се знае кои я съставят, какви са нейните навици, нагласи, субекти, както и доколко тя е готова за своята мисия. По същата причина от описание се нуждае и класата, която в момента владее средствата за производство и управлява държавата и света. За да е ясно защо трябва да бъде свалена от политическата и икономическата власт. Това главната стратегическа цел на левицата. Не бива да бърка тактическата със стратегическата. Смесването им, както е днес, изражда левицата и я превръща в най-обикновена буржоазна партия, послушна и дори сервилна на капитала.

През последните тридесет години левицата се отказа от своите традиционни категории и понятия „класа“, „класова борба“, „пролетариат“, „буржоазия“, „капитализъм“, „капитал“, „класов враг“. И какво спечели от това? Напълно се деидеологизира, опошли се и тръгна по грешен път; предаде интересите на тези, които я подкрепяха и разчитаха на нея, и накрая се обезличи и изчезна. Напъните на водачите на БСП да убеждават, че водят лява политика, са не само смешни, но и фалшиви и лицемерни. Затова почти никой не им вярва. Влиянието на партията толкова е намаляло, че е на път съвсем да се стопи. И то не за друго, а защото не виждат в нея лява алтернатива. А не я виждат, защото изобщо я няма.

С идеологията шега не бива. Това се видя през последните тридесет години. Стратези и идеолози убеждаваха, че левицата не бива да е класова партия, а общонародна; че вече няма пролетариат, защото капитализмът бил друг; че всичко онова, което Маркс е писал и говорил, е остаряло и е непригодно в новите условия. И кого излъгаха? Излъгаха тези, които им вярваха и разчитаха на тях, за да ги поведат към по-добър живот.

Идеолозите, за които говоря, сведоха лявата идея до участието на държавата в икономиката. Дори не до разпределението и преразпределението на обществените блага. Защото за тях най-важен беше и продължава да бъде бизнесът и неговите интереси. А как иначе – нали нему служи! Затова и се съсредоточават в данъчната системата, а пренебрегват основополагащите понятия, върху които се изгражда социалистическата идеология. За тях най-важната е т. нар. „средна класа“. А това е дребната буржоазия. Как с дребна буржоазия и без пролетариат ще провеждаш лява политика. Законите на общественото развитие не могат от никого да се отменят или променят. Но когато не ги признаваш и не желаеш да ги спазваш, просто изчезваш в политическото небитие.

Ръководството на БСП и нейните идеолози се кълнат, че тя защитава интересите на хората на наемния труд и на бедните. Добре, но нека кажат защо ги защитават и изразяват. Но да обяснят защо не защитават свръхбогатите или просто богатите, на тези, които притежават средствата за производство? Нали и те са хора и те страдат, та дори и плачат. Питам, защото от това кого ще защитава политически (а би трябвало да каже преди това кого изразяваш) зависи характерът и идеологията на партията, нейните цели и поведението ѝ в политическия живот. Маркс и Енгелс определиха социалистическите партии да са партии на пролетариата, защото в пролетариата те виждаха силата, която ще свали буржоазията и капиталиста, ще им вземе средствата за производство и ще установи нов обществен ред и нови икономически отношения. Ако днес не говориш за нов обществен ред и нови икономически отношения, защо искаш да си с бедните и хората на наемния труд? По каква причина? Само от състрадание ли? Или защото те са по-голямата част от населението и биха могли да дадат гласовете си за левицата. Това обаче означава пълна липса на политическо мислене, стратегия и воля за промяна. И тогава е наистина лицемерие.

Защо искаш власт, щом не знаеш какво ще я правиш.

Не вярвам, че и 50-тият конгрес на БСП ще изработи някаква идеология на БСП и ще ѝ даде реална идеологическа рамка за нейната политика, която да бъде наистина „лява“. Просто ще продължат приказките за лява политика, но те ще бъдат все така празни и безсмислени.

Докато не се решат фундаменталните за една партия идейно-политически проблеми и понятия,  кавгите в ръководството  ще продължават да бъдат безпринципни,  силни и грозни. Защото са кавги за власт, а не борби за идеи. Партията няма никакви идеи – нито стратегически, нито тактически. Затова и убедено заявявам: конгресът няма да изглади противоречията и който от четиримата кандидати за председател спечели изборите, безвремието в БСП ще продължи и ще я унищожава. И четиримата лъжат, че имат идеи и програми, но нямат нищо, защото водят борба за власт. А съзнанието им е напълно изчистено от идеология и нехаят за характера и политическите цели на партията и левицата.

Докато е така, БКП ще продължи да се надява някой друг да ѝ даде властта, за да му се отблагодари с политиката, която „този някой“ ще ѝ повели да води.

Ако наистина не настъпи някаква фундаментална промяна, БСП трудно ще доживее до своя следващ конгрес.

Автор: Панко Анчев

Източник: "24 май"