Има едно нещо, за което Борисов не може да бъде обвинен

Че Бойко Методиев Борисов е меко казано неподходящ за министър-председател, на която и да е република, търсеща демократично развитие, за много образовани и прилични хора в това няма спор. И то никакъв. Но какво от това?

На министър-председателя ни в последните 11 години, с кратки прекъсвания, са приписвани какви ли не грехове. Кои от тях са верни всеки сам за себе си може да прецени, ала има едно нещо, за което Борисов определено няма как да бъде обвинен. И това е несъстоятелността на хората, които се опитват, ама наистина само се опитват, да бъдат негова опозиция. Някои от тях с историята си, а други с мекушавостта и компромисността си, накараха средния, необвързан с партия човек, да не вярва в нищо и никого. А само по себе си това обуславя царуването (почти в буквалния смисъл) на Борисов. 

Разностранният талант от Банкя прати на политическото бунище не малко партии и хора, като това се случи предимно заради тяхната алчност, а може би у някои и наивност. Част от тях днес са в опозиция.

Враговете на Всичколог Всичкологов Борисов, някои от които доскорошни негови приближени, за толкова години в българската политическа клоака така и не разбраха, че компрометиращите материали в България далеч не постигат ефекта, който се постига с тях в цивилизования свят. Там на първо място все още има етика, като дори и неетичните ги досрамява и подават оставка. Тук не е така. И скоро не се очертава да бъде, освен ако няма катарзис в ценностната система на българския човек.

Как по-точно може БСП, която отдавна трябваше да бъде забранена заради престъпното си минало, да е една успешна и харесвана алтернатива на управлението на Борисов? Ами, не може. Тази партия е нанесла толкова много вреди на България, че дори не особено заинтересованият от политиката български гражданин не иска и да си помисли да върне на власт партията, гордееща се с убийствата и икономическите катастрофи на предшествениците си. А и дори човек да се абстрахира от това, какво представлява, прави и предлага БСП в наши дни? Представлява една разединена партия, която подкрепя едни от най-спорните решения на управляващото мнозинство - създаването на Държавна петролна компания и строеж на опасния проект ''Белене''. А в своя хипотетичен план за управление на страната ''червените'' другари предлагат куп левичарски и социалистически мерки, които ще доведат до икономически регрес, тежко задлъжняване и цялостно заробване на България, която и без това едва-едва се крепи и оцелява (че дори и се развива, макар и малко) благодарение най-вече на средствата, идващи от Европейския съюз.

БСП никога повече няма да бъде върната на власт от хората. А да се върне, ще е за много кратко.

Коя е и какво прави извънпарламентарната опозиция? Президентът Радев е най-гръмогласната отвъдпарламентарна опозиция на настоящото управление. Но каква опозиция? Опозиция по български, съобразена и със самите маниери на министър-председателя. А именно медийни престрелки, обвинения, обиди и нищо градивно. Да гледат там хората, че президентът и изпълнителната власт се карат (за пред хората), като уж каращите се това ги устройва, защото обикновено хората имат инстинктивния навик да заемат страна. 

Президентът Румен Радев е вече е в края на мандата си, а равносметката е тъжна, но не и изненадваща. Той не свърши абсолютно нищо. Той се настани, или бе удобно настанен, в рамките на общоприетото за дейността на един президент - визити, ходене по празници, придружено с медийни изяви, някое и друго наложено вето и спорадични обсъждания по обществено значими теми, след които не последва нищо. Радев не показа никаква енергичност, никаква практическа инициативност, че иска да работи за благото на българския народ. Какво му пречеше да е чест посетител на заседанията на Народното събрание, за да бъде коректив на място? Каквото и да е ще е в ущърб на политическото му бъдеще.

А и каква алтернатива може да е Румен Радев, след като около него е пълно с кадри на тежко компрометираната БСП (БКП), някои от които са служили на злокобната Държавна (Партийна) сигурност? Тоест, Радев не е нищо по-различно нито от ГЕРБ, нито от БСП. Той е още от същото.

Част от хората, за които предположихме наивност, са тези, които направиха ''Историческия компромис'', за да управляват заедно с ГЕРБ, мислейки си, че като са във властта ще могат да направят съдебна реформа и да контролират по-голямото ''братче'' да не се отклонява от правия път. Е, провалиха се, а около две години след това създадоха ''Демократична България''. Това политическо обединение е единственото, което изглежда що-годе нормално на фона на останалите в средата, в която трябва да вирее. В България обаче това е крайно недостатъчно. Да, посланията, законодателните инициативи и позиции на ДБ са добри, но какво от това след като по никакъв начин не могат да достигнат, а и да се възприемат сериозно от хората. И не, затова не са виновни големите казионни медии, които не им дават трибуна. Напротив, дават им я, или поне едната от двете големи частни телевизии у нас. Но вместо да се възползват от това, лидерите на ''Демократична България'' непрекъснато обясняват на хората колко лошо управлява Борисов, нещо, което хората добре знаят, но никой друг не успява да ги спечели като добра алтернатива.

Доказано е, че с негативна кампания резултатът ти не става по-добър. А е и доказано, че с хора, които са били във властта и са трупали политически негативи през годините, няма как да привлечеш много гласоподаватели извън твърдия ти електорат. Именно такива хора са ген. Атанас Атанасов и Христо Иванов, благодарение на които т.нар. периферия си остава недостижима за ''Демократична България'' на избори. И това е само една брънка от недъзите и грешките, които се правят от хората в това политическо обединение.

Относно останалите опозиционни партии и партийки, като АБВ, ''Възраждане'' и субекта на Манолова, върнете се на казаното за БСП.

Други няма. 

Слави Трифонов регистрира партията си, но на този етап няма абсолютно никаква яснота нито за програмата на партията му, нито кои ще са хората, които евентуално ще я изпълняват. 

Цветан Цветанов също обяви политически проект. Но кой би подкрепил човек, който се отрече от Борисов и ГЕРБ, едва когато му бе отнета водещата роля в партията? Кой ще повярва на човек, заради чиито акции (като вътрешен министър) България бе осъдена? Досещате се, че парите за обезщетения не бяха платени персонално от Цветанов, а от данъкоплатците в нашата страна.

Така че положението е това, докато най-после в партия не се дружат нормални, добре образовани, работливи и не обичащи кражбата българи.