Чао, Ангелкова и Борисов, чао, бетон, ние отиваме в Гърция

Километрична опашка на Кулата. Хиляди българи чакат часове наред. Човек се чуди: какво кара млади и стари да се нареждат в колоната, незнайно за колко време. Не ги плашат горещините, без осигурена вода и медицински пункт наблизо.
Българските власти злорадстват: Измислиха гърците ограничения, нови формуляри, затвориха пунктовете (без Промахон) и мълчите. Упрекът е към българите. Рече го премиерът преди дни. Ангелкова повтаря ли повтаря, че се е погрижила за всичко и всичко е ОК.

Управниците или не схващат или имат нужда от медицинска помощ.

Много българи не желаят да почиват на българското „бетономорие“ и „говноморие“. Дори сега, когато плажовете са полупусти, а хотелите полупразни и може да се избира – пак не желаят. Дори мърморят: Да фалират дано! Което не е готино, защото хиляди българи дават всичко от себе си в този сектор и в 10-те процента от БВП. Но мутризирането на немалка част от туризма отблъсква с такава сила, че чакането на километрични опашки към Гърция се възприема като симпатично преживяване.

Последният случай с лъжите и шмекериите около „укрепващата стена“ на Шофьорския плаж край Алепу е поредният унищожител на желание да се почива на нашето море. Заграденият полуостров на Доган, с въоръжена охрана и изсипани в него неясни милиони дали привлича хората? Корупцията, включително и в туризма, привлича единствено мазохисти, авантюристи и професионални изследователи. Недовършените и изоставени хотели и сгради навеждат на единствената мисъл, че там са хвърлени крадени пари. Кои левчета, изкарани с пот на челото, денонощни усилия и много умения могат да се прежалят толкова лесно? А лошите пътища и недовършени или зле довършени магистрали?

Това отблъсква. Не толкова лошото обслужване, цените и съсипаната природа. Влияе и това, но не е решаващо. Бетонът, бетонираните глави и бетонираната корупция, която никой не понечва да разбие са истинската причина. Не го ли разбраха? А защо не им го кажем така, че да го разберат веднъж завинаги?