Моите искания

Венци Мицов, фейсбук

Наблюдавам както протеста, така и несъгласните с него.
Несъгласните (повечето привърженици на управляващата коалиция) изтъкват аргументи, някои от които, впрочем, имат някакво основание, а други са приказки под шипковия храст:
- няма изразен лидер
- има всякакви хора и те ще влязат в идеологически разнобой и ще се разпаднат
- Черепа, Цветан Василев и подобни по презумпция са платили протестите
- БСП дърпат чрез президента конците на всички останали
- ако падне ГЕРБ, БСП ще дойдат на власт и излизаме от НАТО и ЕС

Подкрепящите протеста също не са съвсем наясно какво точно искат да стане. Чета следните неща, част от които са напълно в десятката, а други също са приказки под шипковия храст:
- вън мутрите от властта и прокуратурата
- съдебна реформа, главния прокурор да не е със статут на монарх в абсолютна монархия
- стоп на корупцията, виновните в затвора
- нова конституция
- 120 депутати
- стоп на партийните субсидии
- оставка хем на правителството, хем на министъра на вътрешните работи
- оставка на главния прокурор
- не на ваксините
- искаме справедливост

А бе много неща, ако се хванем за част от тях, ще си кажем, че не са сериозни.
Но всъщност са много сериозни, защото показват едно – от една страна хората усещат липсата на държава, на справедливост.

От друга несъгласните не са склонни да приемат аргументите на протестиращите и веднага търсят за какво да ги прикачат и с какво да плашат.

За това реших да се опитам да формулирам собствените си искания.

И знаете ли – оказа се, че това не е лесно.
Защото едно е
да напишеш – „искам справедливост“ или „искам да живея в нормална държава (да ме прощава Кадиев, май така се казваше партията му)“, а друго е да дадеш конкретика – как да стане това, което искаш.

В годините, в които бях в политиката така се прецакваха всички напористи, но неопитни хора, влезли в играта – „дайте конкретика, господин еди кой си“.
И ти започваш с лозунгите, а те викат – „не си подготвен, чупката“, или те забаламосват с нещо от типа – „ама разбира се, ей сега правим работна група“...

И така, докато се усетиш, че работна група няма да има, а твоето време вече е отминало.
А тяхното тепърва започва...

Утре ще бъда на протеста. Ще бъда дежурен и ще стриймвам.

Но днес мисля да напиша какви са моите искания.
Те нямат никакво отношение към конюнктурата, сега са модерни съвсем други хора, те играят главните роли, а аз съм един прост редактор в столичен сайт, който просто наблюдава процеса.

Ето какво искам аз:

1. Искам оттук нататък парите за култура да бъдат поне двойно повече. Сега те са около 0,4 от БВП.
Аз смятам, че парите трябва да са между 1 и 1,5 процента от БВП.

Искам и културна стратегия. Изработена с широко съгласие и с помощта на хората, които работят за културата в цялата страна.
А не с 4 НПО-та, които през деня го играят опозиционери, а вечер си пият питието с управляващите.

2. Искам свобода на бизнеса.

Знаете ли в моите очи на пролетарий, дошъл от дълбоката провинция и наблюдаващ какво става там в момента какво е ‚свобода на бизнеса“. Това е свободата да не се налага да плащаш десятък на местния партиен дерибей, защото иначе ще ти се случат поредица от случки.

Това е свободата да си привърженик на когото си искаш и да не гласуваш под строй, осигурявайки още гласове на управляващите (хората от фирмата ти), защото иначе бизнесът ти рязко ще се спомине.

Това означава да няма феодали. Да няма мазни селяци със санитарен нокът, които управляват цели населени места. Знаете за какво говоря.

Да, ГЕРБ, отлично знаете, БСП, ДПС, ОП – не се правете и вие на ощипани.

3. Искам да не живея в страна, в която с всяка година демокрацията започва да напомня времето на Жданов, Берия, Ежов, Ягода и Йосиф Висарионович Джугашвили. Не искам да живея в страна, в която се правят показни акции срещу институция. Каквито и „грешници“ да е имало там. Искам справедливост, но не искам тази справедливост да изглежда като сцена от филм за началото на третия райх.

4. Искам достойно отношение към възрастните хора у нас.

Мама цял живот бачкаше в заводи. В замяна на съсипаното си здраве получи 300 лева пенсия. Лекарствата и струват 100. Водата и тока са и още 50.

Искам да ми кажете как се живее един месец със 150 лева достойно?
Как?

В чакалнята на еврозоната толкова струва ползването на кенефа за месец сигурно. Само че ака тоя, който е ял. Поне така си мисля.

Знаете ли какво се случва с болните от рак в последна фаза?
Е, аз знам.
Тате го изписаха и го оставиха да се мъчи у дома, да агонизира, защото у нас няма места, в които тежко болните под медицински грижи да прекарат достойно последните дни от живота си. И това в страна, в която всеки плаща осигуровки, а повече от половината плащащи нямат време да идат на лекар.

Мерси.
В началото на пандемията пазехте не гражданите, а нелепата си здравна система, защото така сте я осрали, че не можеше да се адаптира и да поема повече от оскъдно количество болни на ден.

5. Искам образование, което да не бяга от едното за сметка на другото.
Искам да разкарате веднага шибаните тестове, да махнете тъпоумните листовки и да разработите система, която да учи децата наистина. Учебната система не са шофьорски курсове: ремаркето на трактора трябва да е а: 700 килограма, б: 800 килограма, в: 900 килограма, задраскайте ненужното.
Кажете ми, малоумни ли сте, че не виждате, че знания не се установяват когато попитате „коя е първата буква в българската азбука“:
а) а
б) б
в) в
г) г

6. Искам електронно гласуване. Електронно правителство.

Не е нормално да тичам в деловодството на МС, за да внеса петиция, а после да ми дават телефонен номер, на който да звънна другия ден след 14 часа, за да входират петицията. И това във време, в което онлайн можеш да правиш операции от разстояние.

Искам и гласуване по пощата. Сигурно и невъзможно за фалшифициране. Искам и машинно гласуване.

7. Средното образование е задължително според конституцията ни. Тогава защо да няма образователен ценз за гласуване? Кое точно е дискриминационно? Не е ли дискриминационно да те лишат от правото ти да си образован?

8. Искам ревизия на избирателните списъци. Всички знаем за тоя списък с над милион мъртви души. Искам най-накрая това да бъде решено и да продължим напред.

9. Искам лустрация. През 90 – те лустрация нямаше. При това само у нас. Искам сега това да се случи. Какво по-хубаво от това да имаме ляво и дясно, необременени от ДС в редиците си.

10. Искам модерни железници. Искам модерни пътища. Искам модерна инфраструктура. Но не за сметка на агонизиращото здравеопазване, социална система и култура. Не иска самолети за милиарди евро, при положение, че за бедстващите хора от независимия културен сектор няма една стотинка.

11. Искам достойно заплащане на професионалната армия. И хич да не ми обясняват, че трябвало да върнем донаборната военна служба, щото имало недокомплект.

Има недокомплект, защото няма достатъчно добро заплащане за професионалната армия.
Дайте двойно на войниците, па пак проверете дали има недокомплект.

12. Иска всичко това да доведе до една нова история. Историята на това как в една страна, в която нещата са наред вече няма истерия, омраза, вече няма параноя и подозрителност, вече няма ненавист и опорки.

В тази страна успелият ще е успял, защото се е образовал, защото е бил инициативен и ДЪРЖАВАТА НЕ МУ Е ПОМАГАЛА, А НЕ МУ Е ПРЕЧИЛА, за да постигне мечтите си.

Да, президента Радев за едно беше прав – трябва да изметем мутрите.

Мутри, скъпи приятели, имаше само в 3 страни от бившия соцлагер – България, Русия и Сърбия.

Не ме питайте защо.
Попитайте червените куфари.
Аз бях съвременник на тези момчета, даже познавах някои от тях покрай работата ми в един луксозен ресторант...

Да, в момента доста от управляващите ни се държат и действат като мутри.
Но аз бих стигнал по-далеч и бих казал –вън мутрите и от опозицията. Вън мутрите и от модела ни на живот и поведение.

Вижте се.
И аз се гледам.
И ние се държим като мутри в социалните мрежи.

Само че това не можем да го променим със закони или оставки.
А с работа.
Тази работа се нарича „култура, образование, наука, ценности, семейство“.

И любов!

Ако можех, щях да инвестирам целия бюджет на България в това да си закупим любов.
Ама нито мога, нито такова нещо съществува.

А сега ви оставям.
Написах каквото можах. Но на кой ли му се чете в тия смутни времена...

А утре ще се видим на протеста.
Чао и ви прегръщам!!!