Калина Андролова: Българинът е винаги недоволен и мрънкащ, но той не умее да мрази истински

След като всички държави около нас са в идиопатични напрежения и протести, нещо се случва, нещо се променя и е трудно да се разбере точно кои фактори задвижват тази опасно подвижна действителност, ние, тук в България, пак минаваме леко.

Ако нашите елити имат някакви добри качества, това са именно тези качества, да избягват генералните сблъсъци при фундаментални промени, които не зависят от нас.

Това коментира във "Фейсбук" Калина Андролова.

Това е интересно, вероятно наслоено като народо-поведенческа-психология през вековете за оцеляване.

Но българския народ не обича конфликтите, несъзнателно и съзнателно ги избягва. Ако се налагат директни конфликти, ние ги играем, ако се налага съобразяване с външно влияние, ние пак играем, при нас всичко се диктува от полусъгласяване и интуитивно усещане какво не трябва да правим и как да останем отстрани.

Това не е толкова зле. Всъщност. И светът да се срути около нас, ние ще претърпим някакви полущети, но ще сме защитени в голяма степен. Вероятно защото не сме алчни да бъдем голям незаобиколим фактор. Ние искаме да сме другарчета с всички.

Затова опитите да се насажда истинска омраза в политическата ни тъкан ми изглеждат непродуктивни и според мен са много несполучлива стратегия. Българинът е винаги недоволен и мрънкащ, но той не умее да мрази наистина!

Не може да мрази и да се революционизира на тема омраза. Имаше опити да се въведе идеология на омразата в една или друга посока, и при налагането на тоталитаризма, и сега в посткомунизма, но някак не се получава съвсем.

Подобни радикални групи остават малцинство и не могат да взривят народа за вътрешна война. Гледахме това, когато имаше протести с вдигнатия юмрук на Радев, или преди срещу Орешарски, и когато технологията, привнесена отвън, сработи максимално добре.

Да, създава се ситуация за финализиране дейността на властта, но нищо повече, това е доста повърхностна и краткосрочна емоция на употребените тълпи. И сега Радостин Василев ще пали къщи. Всъщност този радикален стил не върви в България. Наистина не върви. Никой не тръгва след политически радикализъм.

Крайните изцепки не създават доверие. И не знам защо толкова много водачи на патриотарски проекти използват радикализма, екстремното говорене и бруталното навлизане в политическата тъкан. Това е губеща концепция за партийни дела.

Изобщо психологическите профили на ексцесионни водачи са тотална загуба на време, електорални надежди и пр.

Те са някаква комедия, която не произвежда нищо и както по-горе написах, само декорира напрежения и създава шоу в медиите.

А керванът си върви. Нито една от тези кресливи партии няма шанс. Просто това не е пътят към истинската власт.

Това е пътят само към съседната трапеза, запазена за актьорите, клоуните, поддържащия персонал и техническите лица, осигуряващи атмосферата и веселбата...