Марин Райков - вечният "десен" посланик от комунистическо потекло

"Райков е с комунистически произход, но с много десни убеждения", Валерия Велева пред бтв, март 2013г.

От Лондон долетя вест: българският посланик Марин Райков се е присъединил към протеста пред посолството на българи искащи оставката на Бойко Борисов и Главния прокурор Иван Гешев. Казал на протестиращите, че ще "ги представлява и работи за техните интереси".

Постъпката му предизвика отрицателни реакции у нас, и стреснат посланикът побърза де излезе с пояснение за случай чрез изявление на посолството. Той бил представител на държавата, на всички институции и на всички граждани, независимо от тяхната политическа чувствителност. Не взимал страна по вътрешнополитически теми, не подкрепял и не се противопоставял на едни или други вътрешнополитически тези, но бил длъжен да чуе своите сънародници и не можел да им обърне гръб.

Гафът обаче е факт. Излязъл е сред протестиращите, снимал се е с тях, изслушал ги е и им е казал, че ги представлява. Това е все едно Бойко Борисов и Иван Гешев да излезат сред протестиращите в София, искащи оставката им, да се снимат с тях и да им кажат, че ге представляват и работят за интересите им- която са всъщност да бъдата двамата свалени от власт.

Кой е всъщност Марин Райков и с какво е известен той?

Марин Райков е син на Райко Николов, дипломат от кариерата, който по времето на социализма е бил посланик в Южен Йемен, Кувейт, Италия и Югославия. Работил е също в мисиите ни в Париж, Прага и Вашингтон, където се ражда синът му през 1960 г.

Марин Райков постъпва във Външно министерство през 1987 г. И както обяснява баща му, не като парашутист, а чрез конкурс. Но Външно министерство никога не е обявявало открити конкурси по онова време, а ако е имало конкурс, той е бил закрит за свои хора и е естествено, че журито, в което са влизали служители от самото министерство, са се съобразявали с неговия известен баща и утвърден дипломат и служител на външното разузнаване.

Марин Райков е бил член на БКП, а се твърди, и че е бил и секретен сътрудник на военното разузнаване, може и така да е било - практиката на всички държави, които се грижат за сигурността си, е да използват услугите на своите дипломати. Но възниква въпросът: след като си израснал в семейството на убеден дипломат- комунист, и решаваш да постъпиш в едно от най-политическите министерства по онова време, което изисква от дипломатите преданост на комунистическите идеи и съответно сътрудничество със службите, какви са били твоите убеждения по това време? Ако са били десни, защо си станал комунист, защо не си станал дисидент, а дипломат?

След промените през 1989г. много български дипломати от кариерата бяха уволнени по време на в синьото правителство на Филип Димитров от неговият външен министър Стоян Ганев, но Марин Райков оживява. Той той е станал "син" подобно на няколко други по известни професионални дипломати, сред които се открояват Валентин Добрев, агент “Козма”,който става зам.-министър на външните работи през 1991-1993 г , после съветник на президента Петър Стоянов, постоянен представител към ООН и другите международни организации в Женева, след което посланик на България във Великобритания (1998-2005 г.) и Бойко Ноев, който от октомври 1996 г. До 1999г. е ръководител на постоянната дипломатическа мисия на България към НАТО в Брюксел, след което министър на отбраната в правителството на Иван Костов от 1991 до 2001г.

Стоян Ганев не уволнява Райков, изпраща го в посолството в Белград, а когато през 1997г. на власт идва правителството на Иван Костов е назначен за една година за зам.-постоянен представител в Постоянното представителство на България към Съвета за Европа в Страсбург, след което става зам.- министър на външните работи в синьото правителство. През 2001г. с указ на президента Петър Стоянов е назначен за посланик във Франция и постоянен представител при ЮНЕСКО, където престоява да 2005г. След като ГЕРБ идва на власт през 2009г. Райков през февруари 2010г е назначен отново за зам.- министър на външните работи, но сигурно е изпитвал силна носталгия към Париж, защото през август същата година е отново посланик там. А през 2013г. след оставката на Бойко Борисов е назначен от Росен Плевнелиев в служебния кабинет до провеждането на нови избори като министър председател на България и министър на външните работи. Каква шеметна кариера! Временният външен министър използва възможностите, които му дават тези два поста и без да се свенява се самопредлага и самоназначава за посланик в Италия. Там стои цели 6 години от 2013 до февруари 2019г., след което е преназначен, отново при правителството на Бойко Борисов за посланик в Лондон. От 2010г до 2020г. , вечният поселник в течение на десет години обикаля ключови европейски столици в флагрантно нарушение на Закона за дипломатическата служба, съгласно който срока на мандата на дипломатическите служители в посолствата е 4 години, след което те трябва да се завърнат в страната и да имат минимум две години престой преди ново назначение.

За пребоядисването на вечния посланик Марин Райков свидетелстват две негови “патриотични” постъпки. Първата е, че като зам.-министър на външните работи по време на кризата в Косово през юни 1999 г. отказва на Москва въздушен коридор за военни самолети за изпращането на контингент на летището в Прищина, като по същото време правителството на Иван Костов предостави въздушен коридор на авиацията на НАТО за удари срещу Белград и така допринесе за откъсването на тази изконна сръбска територия.. Втората е свързана с оптравеното от съветският посланик Юрий Исаков поискал разрешение да бъде построен на брега на Шабла паметник на съветски подводничари, загинали край Шабла по време на Втората световна война. Зам.в външният министър Райков го отрязал, като казал, че това би могло да стане само ако българската общественост бъде уведомена, че същата тази подводница преди това е потопила в Черно море български търговски кораб, превозващ румънски евреи бежанци от Румъния.

Ако Райков действително е изразил такова свое мнение по въпроса, неговият отговор съдържа не малка доза цинизъм. Загинали са съветски воини, чиято подводница е била торпилирана от германците, и те заслужават лобното им място да бъде почетено с паметник. А истината с потопения български кораб е следната. На 12 декември 1941 г. от Констанца отплава кораб на път за Турция с еврейски бежанци от Буковина, Бесарабия и Румъния. За целта е нает много стар и малък разнебитен български кораб, произведен в Англия през 1867 г. и ставащ само за шлеп, който пътува под панамски флаг. Разнебитеният кораб-шлеп едвам стига до Истанбул, но тъй като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат на брега. Междувременно двигателите на кораба са излезли от строя и турските власти го издърпват на буксир на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставят на произвола на съдбата. И на 24 февруари корабът е потопен. За това кой е потопил кораба има спорове, но по това време на германците е било известно, че от Констанца се извозват евреи, и те активно са противодействали на това с политически натиск върху румънските власти, и напълно допустимо и с атаки на кораби, превозващи еврейски бежанци, което се твърди и от съветски и някои израелски историци. От този "остроумен" отказ на Марин Райков лъха непознаване или умиишбено пренебрегване на историческите факти, угодничество към тогавашното русофобско правителство, неуважение към една велика сила, към загиналите млади войници, липса на такт и дипломатичност.

Събитията и протестите, които в момента разтърсват страната, вероятно силно са обезпокоили вечният посланик. Ами ако падне правителството на Борисов и президента Радев назначи служебно правителство? Или ГЕРБ загуби идните парламентарни избори, и дойде на власт нов премиер и външен министър, които да решат да го отзоват, като доверен човек на Борисов, който го е покровителствувал цели десет години? Дали за не се пребоядиса наново докато е време и да напусне потъващият кораб?

И вечният посланик взима решение, като се присъединява към протестиращите пред посолството в Лондон. Риск няма- премиерът Борисов може да счете постъпката му неблагодарна и предателска, но нищо не може да направи, той може да бъде отзован само ако президента Радев подпише указ за това, но защо Радев ще го направи, след като Райков е намерил начин да подскаже, че симпатизира на протестите, нищо, че след това за всеки случай е побързал да декларира, че няма политически пристрастия, защото статутът му на посланик него позволява.

Протестът пред посолството в Лондон е протест срещу правителството, което Райков представлява. Правителството се е обявило по принцип срещу тези протести, стича ги за режисирани, и исканията за оставка за необосновани и вредни. Това е позиция, която посланикът е длъжен по закон да приема и да я излага при различни поводи в Лондон. И в този смисъл срещата му с протестиращите и изавлението, че им представлява интересите е неуместно и неприемливо. А ако наистина вътрешно е убеден в правотата на исканията на протестиращите и одобрява по този въпрос и позицията на българския президент, моралът изисква да го заяви и подаде оставка.

Вечният посланик Марин Райков вероятно счита, че е изиграл хитър ход.

Бъдещето ще покаже обаче, колко ще е успешен.