Да натъпчеш нечия кауза в ръждясал камион по тъмно или колко тежи свободата на българския гражданин

Протестът е неприкосновен. Независимо дали сме съгласни с исканията му или не, самият акт би трябвало да бъде напълно свободен. Дори и най-лекият намек, че протестиращият може да бъде репресиран и наранен, a неприкосновеността на протеста му – неспазена, би трябвало да бъде сериозна червена лампа в съзнанието на всеки, независимо подкрепящ исканията или не.

Властта се мени, хората идват и си отиват, интересите се променят. Неизбежно е в един момент нечие решение или действие да влезе в нашата територия, да настъпи нашите лични интереси. Евентуалността за това е полезно да ни служи като предупреждение да не се доверяваме напълно, дори и в настоящия момент да се чувстваме силни и представени.

Протестът би трябвало да е основно право. Разбира се, ничие основно право не е по-голямо от чуждото основно право, затова и протестът не бива да ограничава чуждите права. Палатките обаче не ограничаваха никого. Хората в палатките не са убийци, изнасилвачи или каквито и да е било други престъпници, които са разбрали свободата като оправдание за престъплението си. Да, имаше известен дискомфорт в придвижването, но нищо, което себеосъзнатият човек, осъзнал също, че чуждият протест е негов по смисъла на свободата на самия акт не може да не преживее.

Вероятно атакуването на блокадите тази сутрин (или да кажа нощ?) е напълно законно. Вероятно и участващите в блокадите са нарушили някое друго правило. В реалността обаче нещата не са като на хартия – контекстът е важен. Ако протестът е под формата на блокада, нека да бъде. Може да ни създава дискомфорт, но пък е акт на свободната воля, а тя е по-голяма от нас дори и в по-бавното придвижване понякога да се крият сериозни рискове.

Независимо дали съм съгласна с протеста или не, мен лично адски ме притеснява, че в ранни зори, когато е още тъмно, в центъра на столицата на държавата, в която съм родена и избрала да живея, палатките от барикадите на протестиращи граждани могат да бъдат натъпкани в ръждясал червен камион с помощта на полицията. Още повече ме притеснява обаче, че тези, които са наредили всичко това вероятно изобщо не се притесняват, че ще го приемем като бесило за свободата, че Европа ще го приеме по този начин, че нещо ще последва от наша страна.

А нещо трябва да последва. Тази сутрин (или да кажа нощ?) не беше атакувана свободата на шепа хора от барикадите. Атакувана беше свободата на българския гражданин, който живее мирно, плаща данъци и иска да може да живее по относително достоен начин. И не става дума дали утре аз или вие можем да сме на същото място – това е адски егоистичен и странен начин на мислене, става дума, че нечия кауза може да бъде натъпкана в ръждясал камион посред нощ и откарана незнайно къде. Това не ви ли звучи страшно?