Първо записите и чекмеджето, после приказките за ВНС

По повод протеста. Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. ПРЕДИ въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова конституция, Велико народно събрания, “резидента”, задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:
а) Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;
б) Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема — дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет, блокадите законни ли били и т.н…

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите - това той наистина ли го е казал?; тези пари там истински ли са? (имат серийни номера); това, което се вижда истинско злато ли е? Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел. Кой има достъп до спалнята на премиера? Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов и той да остане неопетнен?

Сещам преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на една стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една реплика (“Най-добре е танковете да дойдат”) преди 30 години. Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България. Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци - обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия, и т.н...

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента дрона. На снимката бил Борисов, пистолета бил негов, ама парите били “аранжирани” от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги - ти можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли — вместо да правиш монолози по какви ли не теми — да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И най-важното - ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.

Facebook, Захари Карабашлиев