Румен Стоянов – кмет на Калофер, пред ФАКТИ: Обещаното от Правителството стои скрито някъде

По-рано днес в Калофер се проведе мълчалив протест на кметовете на малки населени места. Те настояват за финансова рамка и за това населените места с население от 100 души по постоянен адрес да могат да избират свой кмет, а не както е в момента – при 350 души. Кметовете искат спешни законови промени, които да направят това възможно.

От ФАКТИ се свързахме с Румен Стоянов – кмет на град Калофер. За исканията на Национално сдружение на кметовете на кметства в Република България, за днешния протест на неговия Управителен съвет и какво предстои, четете в следващите редове:

- Г-н Стоянов, защо протестирахте днес?

- До този момент обещаното от Правителството стои скрито някъде. Затова решихме отново и този път сме твърдо решени, че ако не се изпълнят исканията ни, ние ще отидем на Шипка и ще затворим пътя. Няма да сме само кметове, а ще отидем с наши избиратели, ако трябва, ще поискаме и политическа подкрепа. Хората, които ни подкрепят и смятат, че нашите искания са справедливи, всички са готови да дойдат.

В това число, искам да кажа и, че самият премиер на първата среща, сам каза, че това са справедливи неща, че ние трябва да разполагаме с някаква финансова рамка, че трябва кметът на общината да е длъжен да я изпълнява.

- В управлението Ви вероятно сте се сблъскали с този проблем – защо е важно да имате финансова рамка?

- Ние няма да можем да си решим 100%от нещата, но поне гоним минимума. Не искаме кой знае колко пари. Има кметове на големи общински центрове – като Стара Загора да речем, и за цяла година им дават 1000 лева. Тези хора с тези 1000 лева какво трябва да направят по-напред? Не зная за какво могат да се използват 1000 лева за цяла година – за културен календар ли, за какво? Това е просто смешно.

Има села, които пък имат 0 лева. Това означава, че в тази държава всеки си прави каквото иска. Ти трябва да бъдеш стабилен, точен кмет, за да има развитие на общината. Този път, ако не случи това, което ние желаем, след 15 дни сме на връх „Шипка” с всички наши симпатизанти, с всички хора, които смятат, че това е смислено.

- Какви са Вашите искания?

- Подчертавам – всяко населено място да бъде със собствена финансова рамка и кметът на общината да бъде длъжен, това е и важното – той да бъде длъжен и да търпи санкции, ако той не изпълни общинското или държавното решение. В момента кметовете на общини могат да правят точно каквото си искат без да бъдат наказани за нищо.

Другото, което искаме е да се промени прагът за гласуване - жители над 100 човека да могат да си избират кмет.

- Кметовете от кои населени места се включиха в протеста днес?

- Днес на протеста бяхме само Управителния съвет на Сдружението на кметовете. Бяха представители на общините на Видин, Плевен, Червен бряг, Стара Загора, Смолян, Садово, Първомай, от София-област.

- Какво очаквате да се случи?

- Веднага да мине на второ четене закона. И аз съм убеден, че ще мине, защото имаше светкавична реакция. Г-н Борисов лично ми се обади и в четвъртък, в 10:00 часа ще бъдем в Министерството на финансите при г-н Ананиев, за да решим проблема. Казах на г-н премиера: „Всичко пада на Вашата глава”. Ще бъдем 4-5 човека в Министерството на финансите в четвъртък. Премиерът каза, че ако не можем да се разберем, можем да се обадим и да идем и при него. Ще има някакъв резултат.

На първата среща преди две години те самите бяха убедени, че така трябва да бъдат нещата – с нашите аргументи, които им представихме те се убедиха. И това беше най-високото ниво на управление в държавата – премиерът, двама вицепремиери, министърът на финансите и председателят на Комисия по бюджет и финанси.

- Защо, според Вас, тези промени не са приети законово досега?

- Според мен, лобизмът на големите кметове на големите градове е по-силно на този етап. Те мислят, че след като „натиснат” кметовете под тях, никой няма да реагира, а ще си кротуват. По-лесно се управляват за кражба такива пари.

Аз, ако съм кмет на община, ще ми е по-лесно да дам на населените места парите, които им се полагат и всеки да прави каквото ще. Аз съм убеден, че ние, когато получим сега исканите средства, кой, където желае истински ще си развие селото доколкото може, без да си бърка постоянно в джоба. Бъркаме си в джоба, бъркаме си, но докога?

Аз мога да дам пример със себе си много. Дори и заплата осигурявам – работи човека на друго място, а аз му уплътнявам работната позиция в кметството целогодишно. Понякога и други неща разплащам и стават разправии и вкъщи – защо го правя постоянно. Аз обичам населеното си място, искам да се работи и нещо да се свърши. Ако ги имам достатъчните пари, ще бъде различно.

- Прави ли се достатъчно за малките населени места?

- Нищо не се прави за момента. Селективно, да. Тук-там, където кметовете са с управляващите, там няма никакъв проблем. Там ги подсилват, понякога даже насилствено – кметът нищо не разбира, но щом е от управляващите, прави нещо.

Да не говорим за проектите- там задължително трябва да бъдеш от управляващите. Аз проект не съм печелил от 6-7 години, а всяка година пускам и говоря с народната ни представителката. Тя казва: „А, не мога да ти пусна проект, защото аз съм обещала”. Там се разделя, както някой каже. Държава е пропита с такива неща и ние няма как повече да търпим, не можем да търпим.