Преглед на печата - Септември 2020

На 22-ри септември пред министерския съвет и Президентството се състоя поредният многохиляден протестен митинг под надслов „Трето Велико Народно Въстание” с искане за оставка на премиера Бойко Борисов и Главния прокурор Иван Гешев.. Протести се състояха и в много други градове на страната.

Би било нормално такова важно събитие да намери подходящо отражение в такива основни ежедневници като „24 часа” и „Труд” Да публикуват снимки, разговори с протестиращи. Проправителствения вестник „24 часа” естествено си направи оглушка. Но същото направи и вестник „Труд”, който вече се очертава като не по- малко про- правителствен от „24 часа”. На 23 септември, вместо да отрази събитието, вестникът публикува на цяла страница статия от един от своите автори д-р Илия Илиев под надслов „Войнството на Сорос- на бой последен за диктатура”. Заглавието на статията подсказва мнението му за протестите и протестиращите – те са „грантаджийското войнство на Сорос, активирано с всички сили и от всички посоки срещу премиера и ГЕРБ” и за установяване на „ляво радикална диктатура”. Ефект от протестите нямало, „злобата” по лицето на „отровното трио” постепенно се сменяла с отчаяние.

Този човек живее в друг свят. Ако беше присъствал на протестния митинг на 22 септември щеше да види множество от млади хора, майки с деца, цели семейства, интелигенти възрастни хора, който вероятно и не са чували за Сорос, нито се интересуват от него, но са дошли да протестират срещу липсата на демокрация, ширещата се корупция и използването на прокуратурата като бухалка от властимащите, и затова искат оставката на премиера и на Главния прокурор.

А на 23-ри септември вестник „Труд” публикува наново на цяла страница статия „22.09- Ден на слава, ден на позор” на някаква Виктория Георгиева, маркетингов и рекламен специалист, но виждате ли завършила журналистика. 22 септември- „Ден на позор”- заради протестните митинги на този ден. Мафията била сред подстрекателите на протестите, а те се оглавявали от разни лица, безделници, и кръгове с интереси, между тях „лидерите на една бутикова партия ( намек за „Да, България”), отдавна драпаща със зъби и нокти да се намести във властта”. Човек може да си помисли, дали пък тази не осъществила се като журналистка маркетингова специалистка не ”драпа” да бъде забелязана и приютена на отговорна и високо платена длъжност в ГЕРБ.

Българската национална телевизия, срещу шефа на която Емил Кошлуков също има призиви за оставка, от кумова срама отрази накратко събитието, но удобно пропусна да спомене, че пред събралото се множество говори евродепутатът от германската партия на зелените Даниел Фройнд, който е и зам. председател на групата за борба с корупцията в Европарламента, и който подкрепи протестите.

Друга важна новина от печата е поредното изгонване на руски дипломати от страната. Събирали информация, съставляваща държавна тайна за модернизацията на българската армия.

Събирането на подобна информация се практикува от посолствата и чуждите представителства на всяка уважаваща себе си държава и се извършва от както свят светува и не се таксува като престъпление. За престъпление обаче се таксува деяние, когато лицето с дипломатически статут вербува местно лице с достъп до информация, съставляваща държавна тайна и получава от него такава информация. За да се докаже това престъпление контраразузнавателните органи записват с подслушвателни или видео наблюдения такива актове и арестуват завербуваното лице, което изправят на съд. Обществеността съответно е информирана, имената на вербовчиците и на завербуваните местни лица стават известни, като вербовчиците с дипломатически статут се експулсират.

Нищо подобно се наблюдава с сегашния случай. На 23 септември Иван Гешев съобщи, че двама руски дипломати са събирали информация, но не каза от кого, дума не беше спомената за арести на такива лица, а българската министърка на външните работи Екатерина Захариева побърза незабавно да обяви за персона нон грата двамата дипломати, като има даде 72 часа да напуснат страната.

По същият начин, преди осем месеца България изгони други двама руски дипломати с обвинения за шпионаж- интересували се за механизмите на изборите у нас и предоставяли на руското разузнаване сведения, засягащи енергийната сигурност на страната ни. И тогава- никакви факти, никаква информация за вербувани български граждани, които да са предавали секретна информация.

При това положение, тези действия на правителството на Бойко Борисов не може да се определят като нищо друго освен като злоумишлена русофобия, тонът за която се задава от чужди външни сили. Тази русофобия обаче е във вреда на българските национални интереси, защото Русия е била и продължава да бъде важен пазар за българските стоки и доставчик на енергийни ресурси. И тя нанася поражения върху вековните топли и приятелски връзки между българския и руски народи, капитал, който трябва да се цени и пази.

„Ледът се пука господа съдебни заседатели” е известната фраза на великият комбинатор Остап Бендер, с която той отбелязва знаменателни събития от своята житейска одисея.

Вицепремиерът Каракачанов заяви, че ако президентът и премиерът си подадат ръка и се разберат за съставяне на експертно правителство, той щял да подаде оставка. Не е кой знае каква саможертва, защото при такъв вариант, той така или иначе няма да е министър и вицепремиер. Но заявлението му беше пробен балон и премиерът не закъсня да заяви на 23 септември, че експертен кабинет го устройвал най- много.

Тези заявления на премиера и неговият премиер, подсказват, че ледът на който са се закрепили властимащите наистина се пука и те са загрижени да не се пропука съвсем и да пропаднете в студените дълбини на политическото небитие. За тях служебният кабинет е анатема, но експертният е изход, идеята им е да бъде съставен от експерти в министерствата, където на високи постове са настанени техни хора, а и такъв кабинет ще трябва да бъде одобрен от парламента, където ГЕРБ ще има подкрепата освен на патриотите и на „Воля” и на ДПС, които вече с обявиха за експертен кабинет, при това с премиер от ГЕРБ. При един такъв експертен кабинет протестите ще трябва да спрат и тупкането на топката ще продължи до изборите, които ще бъдат организират от контролираният от тях експертен кабинет.

Толкова ли са глупави или наивни, за да смятат, че този номер ще мине?

Но както казват, „Удавник и за сламка се хваща”.

И една потресаваща новина: цигани насекли в с. Роман, Врачанско, с мачете 29-годишният охранител от София Калин Христов. Било е чист опит за убийство. Извършителите?- фамилията на „лисиците”, от които пропищяло селото. Калин е имал спречкване с един от тях, Калин се усъмнил в него и го шамаросал, а циганинът вечерта го навестил с баща си и дядо си. Можело е и да поговорят, можело е и Калин да се извини, но не, започнали да го кълцат с мачетето, срязали кръвоносни съдове и сухожилия, нанесли тежка рана на челото му. Миналата година атакували с мачете и горски полицаи за незаконна сеч, а срещу един от тях имало 22 досъдебни производства.

22 досъдебни производства, влачещи се, не приключващи, през което време закононарушителят е продължавал да извършва престъпления! И такива като него са много и свидетелстват за тинята, в която е затънала българската правосъдна система.