Евробюрократите презират България и българите

Дошло е времето проевропейски настроените хора в България да спрем безпрекословно да се кълнем в този Европейски съюз. Меко казано и малко закъсняло. Негативните сигнали ги получаваме много отдавна, но както в Брюксел си затварят очите за мракобесието и пладнешкия грабеж у нас, така и ние си затваряхме очите за лицемерната и импотентната същност на евробюрократщината. Е, вчерашният дебат окончателно свали картите на масата.

Европейският съюз днес е срам за Стария континент, абсолютно жалка и безполезна структура, която трябва да се разформирова и преоснове наново. Точно както българското МВР. И точно както МВР презира българските граждани и е готово да ги пребие по заповед на която и да управляваща върхушка, така и бюрократите в Брюксел ни презират, пък и ни бият, но не с палки, а с камшика на безразличието.

Откъде ли да започнем, за да преразкажем в обобщение възмущението си от вчерашния позор, сътворен Европейската народна партия?

Каква демокрация, бе, каква свободата на словото, след като ЕНП бламира свой собствен член, който на всичкото отгоре е един от инициаторите на дебата за България, само защото щеше да изобличи грозната реалност в България? За тези, които не са разбрали, Европейската народна партия изключи Радан Кънев от дебата за страдащото върховенство на закона в Родината ни. Като, разбира се, за сметка на това даде думата на представителите на ГЕРБ в ЕНП - Андрей Новаков и Андрей Ковачев.

Залата беше почти празна. И не, всякакви оправдания с епидемиологичните мерки няма да минат. Просто на голяма част от евродепутатите не им пука какво се случва в България.

На всичкото отгоре през почти целия дебат имаше кошмарни технически проблеми, а в същото време Европа не спира да говори, а и да дава милиарди за дигитализация.

Няколко думи и за този комичен индивид Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП в Европарламента. В момент, в който той грубо цензурира Радан Кънев, си позволява да говори за свободата на медиите в България и да заяви, че Бойко Борисов я пази. Това е комедия с елементи на трагедия и не е сигурно кое е по-лошото - Манфред Вербер да си няма хабер от реалността в България или да се прави на ударен в услуга на общия партиен интерес. Добре ще е да прочете няколко разследвания на Биволъ за кражбата на еврофондове в България, а след това да обиколи страната ни и да види как разни кметове, кметчета, кметици и общински съветници са си построили палати с басейни... Познайте с чии пари?

Добре е да отиде и в Нова Загора, за да научи, че стъклата на автомобила на една опозиционна общинска съветничка са били изпочупени, тъй като дамата си позволява да протестира срещу нетърпими миризми и предполагаемо влошено качество на въздуха в града. А понеже от Европейската комисия казват, че всеки има право на мирен протест, то е добре те също да отидат в Нова Загора, за да научат как протестният плакат на една европейска гражданка е бил разкъсан от трима господа, които не могат да приемат и понесат критичен глас.

Да, малко от малко вчерашният дебат бе отсрамен от опозиционните на ЕНП - либерали и социалисти. Но, с риск от създаване на безнадежност, е редно да поставим поне под малко съмнения тяхната искреност. Защото... Дали щяха да говорят именно така, ако правителството в България беше част от тяхното политическо семейство?

Да разбием и няколко мита и клишета, с които дори цензурираният евродепутат Кънев се опита да ни успокои. Никой трезвомислещ човек не е смятал и искал Брюксел да ни реши проблемите. Всички знаем, че преимуществено съдбата ни е в нашите собствени ръце. Но, тук има едно голямо НО. При наличието на толкова много доказателства за същността на българските власти, ЕНП и европейските институции, които са силно доминирани от това политическо семейство, на принципна основа трябваше да свалят доверието си и да се разграничат от ГЕРБ. И още по-важно - да им спрат еврофондовете. Именно това ги крепи и допълнително ги мотивира да не подават оставка.

Второ, Манфред Вебер казва, че правителствата се сменят чрез избори. Добре, хубаво, но отново опираме до това, че е добре да дойде и от първо лице да се убеди, че изборите в България са почти същите като тези в Беларус.

Тук някъде идва въпросът... Защо въобще ни приеха в този съюз? За да пазим външната граница, за да избягат с 200 от страната множество нормални и кадърни хора? Все по-вероятни са тези предположения, особено с оглед на това, че България беше приета в ЕС, въпреки че не беше покрила много от ключовите критерии, както и с оглед на лъсващите днес безпринципност и лицемерие.

Със сигурност днес българските граждани разбираме Брекзит с една идея по-добре. Макар и обстоятелствата във Великобритания да будят определени други съмнения. А в контекста на тези съмнения е много важно да отбележим, че: ''Стратегически партньорства'' с недемократични азиатски режими не са никаква алтернатива на Европейския съюз, защото развалата, генезисът на корупцията, идва точно от там. А нали точно срещу това протестираме днес?

Доброто бъдеще е в силни европейски политически лидери, в това число и български, край на бюрократщината и институционалната тромавост, които трябва да бъдат заместени от активно работещи европейски институции, с непоносимост към корупцията и много по-реални, и широки правомощия. И не, тук не говорим за отказ от суверенитет, а за истински и безкомпромисен контрол на това как се изразходва всяко едно евро. Тогава крадците сами ще си потърсят друго начинание и ще улеснят и нашия избор.