Доц. Орлин Спасов пред ФАКТИ: Твърде дълго правителството печели от медийния комфорт

Доц. д-р Орлин Спасов е преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет "Свети Климент Охридски", автор на книги за медии и журналистика и изпълнителен директор на фондация "Медийна демокрация" от 2010 година насам.

Фондация "Медийна демокрация" е една от българските организации, с които Европейската комисия си сътрудничи при съставянето на своя доклад за върховенството на закона. От ФАКТИ се свързахме с доцент Спасов по повод доклада - за заключенията на Европейската комисия, за наличието или отсъствието на медийна демокрация у нас, за медийната среда в България и нейните пороци, четете в следващите редове:

- Доцент Спасов, какво е състоянието на медийната среда в България, според Вас?

- За съжаление, на този въпрос може да се отговори почти само с негативни примери. Източниците на критика през последните години са многобройни – отправяни са както от български, така и от чуждестранни експерти и организации. Когато толкова много различни гласове едновременно казват едно и също за медийната среда в България, оценката не може да не е точна.

Например от години американската неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ определя България като „полуконсолидирана демокрация“. В подобен контекст партиите са предимно с клиентелистка ориентация, а корупцията прониква дълбоко в управлението. Очевидна е връзката между слабостите на политическата система и състоянието на медийната среда. Липсата на достатъчно автономност е най-изразената негативна черта на медийната система в България. Почти няма независими медии. Повечето средства за информация, подобно на партиите, са клиентелистки ориентирани, а икономическите принципи на функционирането им са изкривени от множество зависимости – от управляващи, рекламодатели, разпространение и т.н. Може би най-близкият паралел е с Унгария, но не е трудно да се открие близост и с развитията в Румъния.

- Какво включва понятието медийна демокрация?

- Понятието описва връзката между работата медиите и състоянието на демокрацията. Всичко това е в пряка връзка с медийния плурализъм в дадена страна. Ако медиите работят в демократична среда и осигуряват прозрачност и разнообразие на собствеността, ако има пъстрота на гледните точки и независимост при упражняването на журналистическата професия, ако са налице стабилни обществени медии, които предлагат не подкрепа на правителството, а са критични и представят добре и малцинствените интереси, тогава медийната демокрация е налице. Всички тези ценности се отнасят и до интернет средата, където гражданите трябва да могат свободно да се изразяват. И, обратно, ако имаме корумпиран и изкривен модел на медиен капитализъм, какъвто е случаят в България, тогава плурализмът и медийната демокрация са в криза.

- Според Вас, описаното в доклада на Европейската комисия за върховенството на закона по повод състоянието на медиите в България отговаря ли на реалността?

- Дори правителството призна, че докладът е обективен. Факти трудно се оспорват. Разбира се, едва ли трябва да сме наивни и да смятаме, че това признание е направено чистосърдечно. По-скоро то излъчва съобщение с PR привкус – че управляващите осъзнават проблемите и имат готовност да подобрят нещата, заради които страната ни е критикувана. Така се печели време, дават се обещания за бъдещи действия. Какви обаче са гаранциите, че подобни действия ще бъдат предприети? По отношение на състоянието на медийната среда, обещания от този вид вече не могат да се приемат на доверие.

Твърде дълго правителството печели от медийния комфорт, осигурен от повечето основни средства за информация в страната. Твърде дълго нищо не беше направено, за да излезе България от дъното на многобройни класации и оценки за състоянието на медийната среда. Докладът на Европейската комисия за върховенството на закона сам по себе си е изключително прецизен. Той има неоспорима фактична основа – това е едно от най-ценните му качества. Но без продължаващ външен натиск и мониторинг, едва ли нещо ще се промени в сферата на медиите.

- Европейската комисия правила ли е срещи с фондация “Медийна демокрация” по повод доклада?

- Представител на фондацията се включи в онлайн среща с експерти на Европейската комисия. Срещата се проведе през юни 2020 г. На нея присъстваха и участници от други неправителствени организации, медийни асоциации, експерти. Въпросите, които бяха обсъдени, засегнаха състоянието на медийния плурализъм в страната, наличието на натиск върху журналисти, въпросът за това какви правни мерки предприема страната за защита на журналистите и др. Европейската комисия е организирала и още подобни срещи, в които са се включили други институции. Сондажът на мнения е много широк, с цел да се постигне по-добра представителност.

“Медийна демокрация” е ангажирана и по още един начин. Екип на фондацията вече няколко поредни години реализира в България изследването „Монитор на медийния плурализъм“, което се провежда едновременно във всички страни от ЕС. Работата се ръководи централно от Европейския университетски институт във Флоренция. Резултати от това изследване са цитирани в доклада на Европейската комисия. Най-ценният аспект на мониторинга е, че създава общ стандарт за оценка и наблюдение на медийния плурализъм в ЕС като цяло. Инструментът е разработен с идеята да бъде политически неутрален и обективен. Негова важна характеристика е, че обхваща изключително широк кръг от проблеми: правна рамка, пазар, социални аспекти, роля на държавата, въпроси, свързани с независимостта на медиите, с тяхното географско разпространение и т.н. Тази панорамност на наблюдението е съчетана с дълбочина на анализа. Всички изводи, направени от националните екипи, трябва да са строго фактологично подкрепени.

Мониторингът се развива и усъвършенства през годините. Натрупаният опит се анализира и инструментът се подобрява непрекъснато. В последните издания на изследването много силен акцент се поставя върху проблемите в дигиталната медийна среда – нещо, което съответства на нарастващото значение на тази сфера за развитието на медийните практики в ЕС.

- Как може да се подобри медийната демокрация у нас?

- Трябва да се появи политическа воля за промени. Без нея медиите сами няма да предприемат по-решителна инициатива, защото за голяма част от тях статуквото е удобно. Може би най-силният начин за въздействие е по линия на регулацията, която ще става все по-синхронизирана на европейско ниво. Добър пример в това отношение е Директивата на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги. Тя урежда координирането в целия ЕС на националното законодателство в областта на всички аудиовизуални медии. Предстои да видим как ще се случи това координиране у нас и дали процесът няма да бъде „българизиран“.

В по-дълга перспектива, необходимо е да възникнат и центрове на съпротива срещу ниското качество на медийното съдържание. Това полека-лека вече се случва. Появяват се все повече малки медии, основно в интернет, които предлагат алтернатива. Тя се изразява в качествено съдържание и редакционна независимост. Това са главно сайтове за литература, кино, архитектура и други изкуства. Макар засега камерна, тяхната публика несъмнено ще нараства и в нея ще се развива и глад на качествена политическа журналистика. Когато това търсене достигне достатъчно ниво, ще се появят и сериозни медии, които да запълнят дефицита.

- Какво е значението на медийната демокрация за политическата демокрация, за гражданското общество?

- Медийната система, макар и по-скоро непряко, е в състояние да влияе върху мащаба и интензивността на участието на гражданите в политическия процес. Информацията, новините, коментарите, публицистичните предавания и т.н. формират обществено мнение и чрез този процес имат потенциала да мобилизират определени групи за политически действия. От друга страна обаче, самите медии често страдат от дефицит на доверие и затова капацитетът им да оформят общественото мнение е ограничен. В определени моменти този дефицит на доверие прераства в противопоставяне на самите медии, включително и на водещи телевизионни канали.

Видяхме това, например, още по време на екологичните протести през 2012 г., наблюдаваме го и при сегашните антиправителствени протести. На този фон, медийната система е критикувана като функционираща по-скоро като част от политическото статукво, отколкото като част от медиацията между държавата и гражданите. Това ограничава възможностите на медиите да насърчават граждански мобилизации по различни поводи или около определени каузи. Тази роля днес до голяма степен е иззета от социалните мрежи.

- Как бихте коментирали това, че едно от исканията на протестите в България в момента е оставката на генералният директор на обществената медия БНТ? Какво говори това за медийната демокрация?

- Обществените медии са практически омаломощени чрез постоянно недофинансиране и опити за упражняване на влияние в тях. Те са третирани по-скоро като държавни – по логиката на финансирането им, според очакваното от тях програмно съдържание и т.н. В резултат на това те не успяват да се превърнат в ролеви модел за балансирана и независима журналистика, или успяват да постигнат това само в определени кратки периоди от работата си или в някои отделни предавания. Критичността им силно е редуцирана.

Протестиращите включиха БНТ в списъка си с мишени, защото смятат, че самите протести не се представят балансирано от екрана. Втората причина е свързана с факта, че националната телевизия твърде рядко дава възможност на хора от протестите да участват във важни предавания. С тези дисбаланси БНТ на практика се оказва с принос за минимизиране на ефектите от протестите, което е от полза за тези, срещу които те са насочени.

- Кои са най-големите предизвикателства пред свободата на медиите у нас?

- За да се отговори коректно на този въпрос трябва да се анализират ефектите на медийния капитализъм, които в България постепенно ограничиха възможностите за разгръщане на медийната демокрация. Българският вариант на медиен капитализъм включва действието на многобройни извън-пазарни фактори и грубата доминация на частни интереси над обществените. Именно това ерозира медийната практика и прави възможен почти тоталния контрол върху нея. Важните решения за политиките на медиите в голяма част от случаите се вземат извън самите тях.

Това влияе и върху характера на журналистиката. В много медии тя се практикува повече като вид „услуга“ и така лесно губи идеалните си мотиви. Като цяло професионализацията в българската журналистика е изправена пред много трудности. В рамките на самата медийна култура, дефицитът на качествено съдържание е централен проблем. Заедно с това, журналистите лесно приемат автоцензурата и примирено обслужват интересите на медийните собственици. Принципът на гилдийната солидарност почти отсъства. Професионалната общност е силно фрагментирана, като едни групи са противопоставени на други. В тази ситуация и отстояването на свободата на медиите у нас е практически блокирано.