Владимир Шейтанов: Резолюцията на ЕП е пряко посегателство върху правния суверенитет на България

Юридически анализ на последната резолюция на ЕП за България направи за Епицентър.бг адвокат Владимир Шейтанов, чиято дейност е свързана с дела пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Бил е консул във Варшава, Стокхолм, Ню Йорк, Отава, Анкара, Москва, Будапеща, Женева.

Владимир Шейтанов

В най-бедната страна на ЕС, страната с най-бързо намаляващо население, с най-висока смъртност и най-нисък естествен прираст, страната с най-ниска минимална работна заплата и пенсия, с най-ниска свобода на словото, но с най-голямо политическо високомерие на управляващите, 26-та страна – членка на ЕС, избухна поредният политически скандал. Но този път грандиозен, европейски, от Атлантика до Черно море и Балтийско море. Хроничните проблеми на българския преход застанаха с цялата си грозота пред „Широко затворените очи“ на ЕС.

Едни казват, че това е национално предателство, други твърдят че с приемането на тази Резолюция отношението на Европа към България вече не е същото. Истината, както винаги, е по-сложна и многопластова.

На 8-ми октомври ЕП прие Резолюция за принципите на правовата държава и основните права в България. Документът е безпрецедентен за европейската политика на България. За първи път от влизането в ЕС на 01.01.2007г. евро-скринингът на държавата и обществото в България е толкова всеобхватен и критичен. Този път бяха разтърсени всички политически пластове.

Резолюцията на ЕП ще има дългосрочно значение за нашата страна. Нейният предмет засяга самата същност на нашето членство в ЕС. Поставя се въпросът – може ли страната, сочена с пръст и разядена от толкова мащабна корупция и липса на елементарна справедливост, да бъде търпяна в ЕС. Не бива да се успокояваме с формалния аргумент, че Резолюцията няма задължителна правна сила. Вече повече от 10 дни той доминира политическия живот в страната. Още на следващия ден след нейното приемане, политическите дебати в Народното събрание бяха открити с тази тема. Страната буквално бе залята от мнения и становища. Медиите бяха доминирани от темата дни наред. И все пак, се чувства една болезнена липса.

Цялостната оценка на Резолюцията изисква внимателен преглед. Но още сега може да се каже, че заедно с обективната и ярка истина за състоянието на правовата държава и върховенството на закона, за нарушенията на конституционните права на българските граждани, ЕП си е позволил недопустима намеса във вътрешните работи на България и сериозно се е увлякъл в нарушаване правния суверенитет на страната. Въпреки опита на ЕП да се обоснове с многобройни международни актове, изброени в Преамбюла, определени негови тези нарушават европейското и международно право.

Дори легитимната цел за защита на върховенството на закона и международно признатите права на българските граждани не може да легитимира подкопаването на конституционността в държавата от страна на международна организация. Осезаемо се чувства пренебрежение към Конституцията на България, върховен израз на нейния правен суверенитет. Подронването на правния суверенитет не само атакува върховенството на закона, но и го лишава цялостно от смисъл.

В дипломатическата практика, публикуването на международен документ, засягащ пряко Република България, изисква императивно официална реакция от засегната страна. В конкретния случай, това е още по-наложително. Становището на отделни граждани и политическите партии не компенсира липсата на реакция на държавата.

Ярка проява на посегателство на правния суверенитет са няколко текста от резолюцията, засягащи пряко основните конституционни начала на държавата - единството на нацията, еднонационалната държава, забраната на дискриминация, бракът като съюз на мъж и жена.

Резолюцията стига до там да призовава компетентните органи на Република България да игнорират Решението на Конституционния съд по конст. д. №3 от 2018г. срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция, да изменят Закона за забрана на дискриминацията и Наказателния кодекс. На моменти, дори езиковата форма на обръщение към нашата страна е недопустимо императивна.

„ЕП призовава българските органи …. да направят необходимото, за да се даде възможност за ратифициране на Конвенцията от Истанбул, и да въведат колкото е възможно повече елементи от Конвенцията,които съответстват на конституционния ред в България“.

Дали подобен призив за нарушаване решението на Конституционния съд по Истанбулската конвенция, се вписва в принципа на върховенството на закона?

В мотивационната част на този призив се заявява, че Решението на Конституционния съд било взето под въздействието на „широко разпространена кампания за дезинформация и клевета, негативно медийно отразяване по темата от няколко медии с предполагаеми връзки към правителствени и опозиционни партии“.

Доста „смело“ изказване, недопустимо в международен документ. Недопустимо е по този начин да се квалифицира поведението на 86% от населението на България, Президента, на редица неправителствени организации, на четири вероизповедания, в т.ч. Синода на БПЦ и Мюфтийството на мюсюлманското вероизповедание. Недопустимо е да се отправят упреци към неназовани български политици и депутати, на които се вменява че се възползвали от депутатския имунитет, за да прилагат езика на омразата срещу съществуващи малцинства и малцинствени групи. Недопустимо е да се квалифицират по този грубоват начин мненията на изтъкнати академици, юристи, политолози, журналисти, хората от сферата на изкуството и културата.

Международното право забранява подобно отношение към една държава и нейните официални представители.

Призивът за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, особено след отрицателното Решение на Конституционния съд от 27.06.2018г., е пряко посегателство върху правния суверенитет на Република България, т.е. пряко отрицание на Върховенството на закона. Безмислено е да се призовава за върховенство на закона, когато самият призоваващ атакува конституционността - фундамент на правовата държава.

Сериозно смущава и призивът за зачитане правото на брак на хомосексуални двойки. Това е недопустимо вмешателство в законодателната сфера на суверенна държава, която няма подобни семейни традиции.

Европейското право е създавано с великата идея за постепенно сближаване на 27 различни правни системи, а не с имперската цел за налагане на една правна система върху друга. България е суверенна страна-член на ЕС, а не Горна Волта от ХIХ век.

„ЕП призовава българските органи да приложат съответната съдебна практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека и в този контекст да обърнат внимание на положението на съпрузите и родителите от един и същи пол, за да се гарантира упражняването на правото на недискриминация от правна и фактическа гледна точка и да се създаде подходяща правна рамка, даваща еднакви права на всички двойки“.

Тук отношението на ЕП към установения правен ред в България противоречи на самото европейско право. Не просто се изразява становище, а се „призовава“ за създаване на правна рамка, независимо че тя би нарушила сегашната регулация на семейните и брачни отношения. Забравя се, че семейните отношения са изцяло в сферата на компетентност на националното право, а не на правото на Общността. Къде тук е Върховенството на закона? Къде е прословутата компетентност на общностните юристи?

Специален текст от Резолюцията е посветен на защита правото на сдружаване на организации като ОМО „ИЛИНДЕН“. В България съществува конституционна забрана за регистрация на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на национална и етническа вражда. За ОМО "Илинден", съществуват и няколко поредни решения на съдебната власт в България в тази насока. И отново конституционните аргументи на българския съд са открито пренебрегнати. Подкрепата на малцинствената тема и риторика в Резолюцията на ЕП, при изричен конституционен текст, че България е еднонационална държава, чиято конституция опазва единството на нацията, внушава сериозни съмнения доколко ЕП се е съобразил с конституционността в страната. Какво общо има това с върховенството на закона?

Подобни текстове в Резолюцията на ЕП хвърлят сериозна сянка върху останалата част от документа, който има позитивен, макар и критичен характер. За мен е проблемно, че българските евродепутати от ПЕС са гласували или „за“ или „въздържал се“ текстове от Резолюцията, които открито провокират конституционността, пренебрегвайки не само призива на Председателя на БСП, но и сериозните конституционни проблеми, които тази Резолюция адресира.

Интересно би било да ни бъдат обяснение причините за подобно гласуване на гореизброените текстове. Защото те неминуемо ще бъдат отчетени от електората на предстоящите парламентарни избори.

Резолюцията е цялостна и неделима. Нищо от нея не може да бъде омаловажено или изтрито. Този документ влезе в съвременната политическа история в своята цялост и така ще остане там – единен и неделим, но противоречив от гл.т. на българските национални интереси.

P.S. Статията изразява личното мнение на автора и не ангажира никого извън него.