За няколко долара повече

Коментар на Георги Даскалов във "Фейсбук"
Скоро ходих в предаване на телевизия „Скат“, при Стоян Иванов в „Дискусионно студио“. Водещият беше харесал моя ФБ публикация – „Трупът е при краля, но кралят не е при трупа“ и ме покани.

СКАТ е гледана телевизия, макар че може би имаше повече зрители, преди да роди две партии – „Атака“ на Волен и НФСБ на Валери Симеонов. Но винаги е била спохождана от интелектуално отвращение – почти такова, каквото дабългаристите изпитват сега към Бойко Борисов и Цвета Караянчева.

А беше време, когато ги харесваха, особено Борисов.

Но да не влизам в злободневие, и без това вече ме водят на отчет едни хора.
И когато красотата и правдата победят…
Ще трябва да си търся работа, както неведнъж е ставало.

СКАТ още беше на предишния си адрес, на „Цариградско шосе“, сега е до „Скай сити мол“. Ми трябваше да видя Велизар Енчев, който известно време беше и.д. Волен, та отидох. По това време пишех коментари за ТВ „Европа“ и бях относително популярен.

И като си свърших работата, Велизар вика – шефът иска да говори с теб.
Шефът беше Данчо Хаджиев, софийски наместник на Валери Симеонов и общински съветник.

Влязох при него и той вика – хубави са ти коментарите, ама не си за тази телевизия. При нас ти е мястото. Аман от дръжки на микрофони.
Добре, рекох, а вие какво давате.

Не се разбрахме много, ама парите взеха да намаляват и питам хора, на които държа – ако ида в СКАТ?
- А, рече една много близка приятелка. -
— Забрави, че ме познаваш.

Та реших да не ходя.

Но след време парите още намаляха, и – срам - не срам, реших пак да питам СКАТ дали няма да дадат „няколко долара повече“.

Понеже ми беше някак си „не как“ да се обаждам на Данчо Хаджиев, се обадих на Валери Симеонов. Той вика – ела, аз съм в офиса. В Бургас.

Ходих на море и минах да се видим. Вика – 1 000 лева заплата, ама виж, Волен тръгна така, а сега - е къде е. Разделихме се с добри чувства.
Стана малко дълго, но да донадя.

Отидох в СКАТ, сега, преди дни, понеже вярвам, че всяка гледна точка има право на публичност.
Че, откакто има Интернет, всяка жалба за свободата на словото, е не красива борба, а хранилка за определени хора.

Класациите – също.
Ако имаш да казваш – всички ще те чуят.
Но ако нямаш…