Защо не може да знаем колко изкарва шефът на НАП?

Коментар на Емилия Милчева:

Може ли обикновен гражданин да получи информация за възнаграждението на еди-кой си старши инспектор от Националната агенция по приходите (НАП)? Не. В България бяха засекретени заплатата и премиите на директора на НАП Румен Спецов - искането за достъп до тях беше отказано на гражданското сдружение БОЕЦ, поискало го по Закона за достъп до обществена информация.

Но в Съединените щати, както и в други демокрации, информацията за възнагражденията на федералните служители не е скрита. Съществува онлайн база данни, която позволява търсене на заплатите на около 1,4 милиона федерални служители по име, агенция, длъжност и местоположение. Изключени са само служителите в ЦРУ, ФБР и службите за сигурност - по разбираеми причини.

Публичност за държавните заплати

Защо тази информация е важна? Защото е част от прозрачността в управлението на публичните средства, защото става въпрос за парите на данъкоплатците и съответстващите им публични услуги - и тяхното харчене не може да е тайна. Още повече, че за две години разходите за персонал на бюджетна издръжка са скочили с 5,6 милиарда лева – от 14,6 млрд. през 2022 г. на 20,2 млрд. през 2024 г. Това е дори по-голям ръст от този при пенсиите - от 15,7 млрд. на 21,8 млрд. лева. Незначително е увеличението при капиталовите разходи за същото време - от 5,6 милиарда на 6,7 милиарда лева.

По тези числа няма конфликт - нито управляващи, нито опозиция ги оспорват, въпреки че продължават да се обвиняват взаимно как пътят към еврото е пропаднал в ямата на дефицитите, сиреч на прекомерните разходи.

В периода на главоломно нарастване на разходите за персонал управляваха две редовни и няколко служебни правителства. Това означава армия от съветници и висши държавни служители - назначавани за известно време, а после освобождавани с добри бонуси. При всеки от тези кабинети се сменяха областни управи, ръководства на дирекции на МВР, заедно с бордовете на държавни фирми и предприятия. Имената на съветниците обаче се оказват строго пазени лични данни, също и възнагражденията, за някои от които се спекулира, че надминават 5000 лева.

Например само за 2022 г. при две правителства - редовният кабинет на Кирил Петков и служебният на Гълъб Донев, са раздадени около 3,1 милиона лева бонуси на работещите в Министерски съвет. Близо 207 хиляди лева от тази сума или 6,7% е била за съветниците в политическите кабинети на премиерите и вицепремиерите. Но за 2023 г. пък в системата на НАП са раздадени 35 милиона лева бонуси.

Има ли политическа воля за реформа?

Политическа воля за намаляване на администрацията липсва. Управляващата коалиция се стреми да избегне социално напрежение и протести под прозорците си. Вицепремиерът Томислав Дончев призна, че има резерви за съкращаване на персонала и разходите за издръжка, но реални стъпки в тази посока не са предприети. Между 2022 и 2024 г. разходите за издръжка на администрацията са се увеличили незначително – от 7,1 на 7,5 милиарда лева. В същото време в държавната администрация има 12 007 незаети щатни бройки, от които 5 421 не са били заемани повече от шест месеца. Тези позиции продължават да бъдат финансирани от бюджета, без да се знае как точно се използват средствата. В края на 2023 г. общият брой на държавните служители достига 143 502 души, без да се включват МВР и МО.

Една от партиите в "Демократична България" - ДСБ, предлага поетапно намаляване на администрацията с 15% за три години (по 5% годишно). Това предложение не е ново – през 2022 г. министърът на финансите Асен Василев заяви, че "Продължаваме промяната" е постигнала съгласие за съкращаване на 15% от държавната администрация, което се равнява на 30 000 щатни бройки. Коалицията се разпадна в средата на годината, а планът дори не беше стартирал.

Въпросът не се изчерпва само с намаление на чиновниците, а и с това колко компетентни ще са останалите, какви електронни услуги ще бъдат въведени и какви възможности ще предложи изкуственият интелект за оптимизация на административните процеси.

Най-големите увеличения са в сектор "Сигурност"

Най-голямото увеличение на заплатите през 2025 г. е в сектор "Сигурност". Възнагражденията в МВР и Министерството на отбраната ще нараснат с над 50%. Ще бъдат осигурени допълнителни средства и за ДАНС, разузнаването, контраразузнаването и Държавна агенция "Технически операции", която отговаря за използването на специални разузнавателни средства. За двете министерства ще бъдат отпуснати 2 милиарда лева годишно, от които 1,3 милиарда са предназначени за МВР.

Обществото има право да знае как се разпределят тези милиони, преди да бъдат извършени каквито и да било реформи. В момента няма ясен план за структурни промени в системата. Дори евентуалното освобождаване на работещите пенсионери в МВР (между 5 000 и 6 000 души) не може да се нарече реформа.

Една от належащите промени в МВР трябва да бъде прекратяването на практиката съгрешили служители да бъдат преназначавани на нови позиции, вместо да бъдат освобождавани. Това би било стъпка в правилната посока за реформа на системата.

От "Демократична България", част от ПП-ДБ, предлагат увеличението на заплатите да обхване само полицаите на терен и пожарникарите, като осигуровките им започнат да се плащат поетапно. МВР трябва да намали и числеността си, която в момента възлиза на 52 000 души – с 2000 повече спрямо преди девет месеца, също и да започне поетапно заплащане на осигуровките от всички държавни служители.

Запазване на администрацията и подаръци за ресторантьорите

Политическите решения за административната реформа обаче зависят не само от премиера Росен Желязков, но и от почетния "премиер" - лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Той категорично се противопоставя на намаляване на администрацията през 2025 г., защото не иска да рискува обществено недоволство, което би застрашило политическите му амбиции.

Освен това Борисов настоява да се запази намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорския бранш - мярка, която ще струва на бюджета над 350 милиона лева. Под неговото влияние е и решението да не се правят съкращения в МВР. Същата линия следва и друг "недосегаем" в управлението - лидерът на "ДПС - Ново начало" Делян Пеевски.

Трудно е да се повярва, че коалиция между ГЕРБ-СДС, БСП, “Има такъв народ” и ДПС (на Доган) ще посегне на армията чиновници и силовите структури. Но могат да започнат с реална прозрачност, публикувайки възнагражденията в изпълнителната власт, както и публично да оповестят съветниците и членовете на политическите кабинети на сайтовете на ведомствата. Това би било минимално изискване за отчетност и отговорност пред гражданите, с чиито данъци им се плаща.