Иво Сиромахов: Днес поех поста председател на всички регулатори

Уважаеми сънародници,

С особено вълнение ви съобщавам, че днес поех поста председател на всички регулатори.

Оказа се, че регулаторите са с изтекъл мандат и им трябват нови председатели. Но партиите не могли да се разберат помежду си коя кой регулатор да вземе, изпокарали се и господин Пеевски ми се обади и вика: Иво, писна ми да се разправям с тия нещастници, искаш ли ти да поемеш всички регулатори, ти си подходящ за тоя пост.

Това написа във "Фейсбук" Иво Сиромахов.

Викам: искам, аз винаги съм обичал да регулирам. Даже всеки ден, като седна в колата, си регулирам седалката. Нерегулиран не тръгвам.

Господин Пеевски ми каза, че регулаторите били общо десет. Комисия за енергийно и водно регулиране, комисия за защита на конкуренцията, комисия за защита на потребителите и още няколко, които не ги запомних, но те не са важни.

Аз имам голям опит в тези сфери. Винаги съм регулирал тока и водата. Да речем, като спре тока, веднага отивам до прозореца, за да регулирам дали при съседите също е спрял. А па като спре водата, пиша във вайбър групата на блока – „Имате ли вода?“ Даже и стикерче им пускам. И като ми отговорят „не, току-що спря“, на мен ми става много кеф, че и на тях им е гадно.

Комисията за защита на конкуренцията не я разбирам. Що па трябва да има конкуренция? Нека да има по една фирма във всеки отрасъл, за да върви бизнесът. Другите ще ги закрия.

Комисията за защита на потребителите има за цел да приема оплаквания на граждани. Да речем гражданинът нещо се оплаква от договорите с телекомите, или от топлофикация. Комисията трябва да го изслуша и да му каже: „ами нищо не можем да направим, гражданино“. И евентуално да го прехвърли към омбудсмана.

Регулаторите са общо десет. Тва, като го чукнеш по десет бона заплата от всеки, ти се хваща към сто бона на месец, което не е зле. Петдесет бона ще дам на партията, щото и партията си уема доста разходи – тва са кафемашини, тва са принтери, тва е телбод, тоалетна хартия и фулмастери. Фулмастерите са за децата на колежките, щото понякога няма кой да им ги гледа и те ги водят в офиса. И тия деца, като дойдат в офиса, веднага почват да мрънкат: „мамо, дай ми телефона си да си играя, мамо, искам сладолед, мамо, ака ми се...“ Па като им дадеш едни фулмастери, си рисуват там, и не те занимават (трябва да питам министъра на културата как се пише – фулмастери, или флумастери).

Като председател на регулаторите, имам приоритети.

Първият ми приоритет е да назнача още хора. В момента във всеки регулатор на щат се водят по 30-40 човека, което е много малко. Смятам да увелича щата и да ги направя по 100-150 човека. Имам доста роднини, които трябва да уредя на държавна служба. Стига са се бъхтали в частния сектор, нека да си поживеят малко.

Вторият ми приоритет е да организирам банкет за осми март. Остава по-малко от месец и колежките вече почнаха да ме подпитват, щото трябвало да си запазят час за фризьор, па за козметик, то не е една беля.

Та съм наел ресторанта на мецанина и ми е много напрегнато, щото до преди един час уточнявахме менюто с управителя. Разбрахме за следната разкладка – шопска салата, предястие – рулца по чешки, основно – вратна пържола по ловджийски и десерт - френска селска торта. Помолих управителя да я пише само френска торта, защото имаме и колежки от провинцията, които се засягат. Той каза, че ще уреди нещата.

Алкохол ще си внесем.

Доброто настроение на колектива ще осигурят двама смешници – Любо Нейков и Геро. Освен това ще пеят Фики Стораро, Галена и други представители на българската култура.

А в четвъртък занимавам на петдневна работна среща в Дубай по покана на дубайската комисия за защита на религиозното многообразие. Ще пътуваме двамата с Нинчето от счетоводството. Българската държава поема самолетните билети бизнескласа, нощувки в петзвезден хотел, закуски, обеди и вечери на блокмаса и по петдесет долара дневни, да купим по един дубайски шоколан децата. А дубайците поемат уелкъм дринк, работни закуски, работни обеди и работни вечери. Ще се наложи да ядем по шест пъти на ден, ама няма как. Ще ги обидим, ако откажем. Щяло да има и заключителен коктейл, дано да издържим.

Аз предложих на Нинчето да спестим пари на държавата и вместо в две хотелски стаи, да ни настанят в една. Тя се съгласи, милата. Винаги милее за бюджета. Нинчето е много добро момиче, но мъжът ѝ не я разбира. Аз, понеже съм състрадателен, ѝ влизам в положението. Кво да я правя? Хора сме, трябва да си помагаме.

Та ще я заведа сега на джумейрата, да се поразсее малко.

Жена ми вика: „за кво ще водиш счетоводителка с тебе в Дубай?“

Викам: „Нали някой трябва да ми води сметките. Представи си, че дубайците ме накарат да сметна колко е 392 по 716! Ако не знам, много ще се изложа. А като е с мен Нинчето, веднага ще извади калкулатора и ще ми го сметне“.

Та сега ми е много напрегнато с предстоящата командировка и осмомартенски банкет.

Затова, моля не ми звънете сега, щото направо ми пуши главата.

Обадете се след 9 март.

Ше измислим нещо.