Богдан Милчев пред ФАКТИ: Инцидентът на Аспаруховия мост ни показва, че ни предстои сериозен катаклизъм

Вчера около 14:15 часа самосвал премина през мантинелата на Аспаруховия мост във Варна и падна през нея. Водачът на тежкотоварния автомобил - 45-годишен мъж загина на място. Докато се изясняват причините за катастрофата, от ФАКТИ се свързахме с инженер Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, за да говорим за цялостната пътна безопасност на мантинелите у нас. Разговора ни четете в следващите редове:

- Инж. Милчев, предполага ли се, че мантинелата на Аспаруховия мост, която се скъса при катастрофата с тежкотоварен автомобил вчера трябва да може да задържи превозно средство?

- Този инцидент на Аспаруховия мост е пореден инцидент, в който мантинелата не предпазва автомобила. В случая тежкотоварния автомобил. Това ни показва, че ние наистина се нуждаем от цялостната преоценка на риска и изцяло нова политика в сферата на пътната безопасност. Този инцидент на Аспаруховия мост е поредният инцидент, който ни показва, че ни предстои сериозен катаклизъм в транспортната си система. Представете си, ако този товарен автомобил беше автобус с 50 човека. В момента такъв щеше да е разговорът.

Институтът за пътна безопасност и лично аз многократно сме поставяли въпроса за обезопасителните системи и маркировката пред българското правителство, но фактът че продължава да нехае и да върви след събитията е изключително притеснителен. Наистина на нас ни предстои второ Своге от бездействието на институциите.

Искам и друго да кажа специално за тази мантинела. Това е обикновена мантинела, която се слага не на мостове, а се слага в пустиня или на равен път, където няма пропаст. Това е съвсем обикновена двувълнеста мантинела, която няма как да спре тежкотоварен автомобил или автобус. В същото време там пропастта е десетки метри.

За мен е необяснимо защо Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ все още не е предприела действия за оценка на риска и наистина за коригиране на цялата ни транспортна система и безопасността. Ние ходим след събитията.

- Чак когато нещо се случи, ние започваме да работим – това ли имате предвид?

- Да, чак когато нещо се случи, институциите започват да действат. За еднa нощ променят мантинелата, но факт е, че цялата ни транспортна система е с мантинели, които не отговарят на нормативните изисквания, мантинели, които са остарели. Тази мантинела е проектирана да спре "Жигула", тя не е проектирана да спре тежкотоварен превоз. Проблемът е в цялостната ни транспортна система, защото навсякъде имаме такива мантинели. Те са поставени още през 80-те години на миналия век. Какво чакаме? Чакаме ново Своге? В Своге беше такъв случай – мантинелата не издържа. Тук също мантинелата не издържа, на автомагистрала „Тракия“ също мантинелата не издържа.

Ние имаме натрупване за много кратък период от време на много тежки инциденти, в които мантинелата не издържа. Да, разбира се, шофьорът е заспал, шофьорът бил преуморен, може и медицински проблем да има, може технически проблем да има, но защо слагат тези мантинели? Този тип мантинели са като солети, те се трошат. Те служат само като психическа бариера. Те не са физическа бариера, която може да предотврати тежък инцидент.

- За какво говорят проблемите с тези стари мантинели – за системна немарливост или нещо друго?

- Това говори, че в държавата няма достатъчно средства, че да можем да следваме тенденциите за сигурност по пътищата. Институтът за пътна безопасност с нашите неуморни действия заедно с българското правителство създадохме Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Тя трябваше през тази година и половина да направи оценка на риска и там, където е необходимо, да бъдат ремонтирани мантинелите, там, където е необходимо, да бъде сменена маркировката, там, където е необходимо, да бъде променена организацията на движението, за да може наистина да започнем отнякъде да развързваме този възел, в който се намираме.

Тази агенция обаче за година и половина освен скъпоплатени пиар акции нищо друго не свърши по темета пътна безопасност. Затова отговорността на това, което се случва и на това, което предстои да се случи е на българското правителство, защото то създаде тази държавна агенция и то е отговорно тази агенция да заработи. Цялата отговорност за това, което ни се случва в момента и за това, което ще се случи за напред е отговорност на българското правителство – не на шофьорът, който е заспал, не на нас, защото ние винаги ще допускаме човешки грешки, но искаме, когато сбъркаме, да не изхвърчаме от моста. Толкова е просто.

Отговорността е на българското правителство - не за тази мантинела на Аспаруховия мост специално, а за всичко, което ще се случи. За конкретната мантинела отговорността е на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, защото не е направила оценка на риска.

От Института за пътна безопасност в момента, а и с международни експерти извършваме такава оценка на риска на транспортната ни система и констатираме, че в държава липсва информация, с която да бъде направена обективна оценка. Просто не се събира информацията в пълен обем, а това нещо трябваше да бъде констатирано от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и тя да предприеме коригиращи действия.

- Всъщност тази агенция не трябваше ли да изгради единна информационна система?

- Трябваше, да. Как тя ще контролира транспортната система, ако тя няма информация за нея? Тази агенция е една прекрасна идея, зад която аз лично стоя, но на практика изпълнението е лошо – това е и основната причина аз да съм толкова остър към тази агенция.

Учудващо е мълчанието на другите неправителствени организации, които преди създаването на държавната агенция бяха изключително активни как не трябва да се създаде, а сега, когато се създаде и не работи услужливо мълчат абсолютно всички. Защо? И отговорът е много прост - държавата си пазарува неправителствени организации и неправителствени експерти. И Столичната община, и министерствата възлагат проекти на неправителствени организации, за да могат те да бъдат мълчаливи. Когато апелирахме да се създаде агенцията, десетки организации бяха против, сега мълчат, а е видимо, че тази агенция не си върши работата и тя се превърна в дванайстия бюрократичен инструмент на държавата.