България и Северна Македония разединени от неспособността на София и Скопие да скъсат с комунизма

Коментар на Иван Сотиров за сайта Factor.bg

Кое ни разединява и кое ни обединява с Република Северна Македония?Кое ни разединява и кое ни обединява с Република Северна Македония?
Разединява ни неспособността на София и на Скопие да скъсат с идеологическото наследство на комунизма. Обединяват ни общите езикови и етнически корени, общата история и борба за независимост на Македония.
Етноцентричната концепция за създаването на македонска нация е приета през 1934 г. от Коминтерна, като за тази цел с кървав терор е налагано македонско етническо съзнание на етническите българи в Македония от ЮКП и БКП, след идването им на власт през 1944 г. Със същата цел е създаден и „македонски“ език.

Най-гнусна в това отношение е ролята на БКП,

защото за разлика от сръбската и другите комунистически партии, тя участва в процеса за насилствена промяна на етническото самосъзнание на собствения си народ. Тази предателска политика на БКП насочена към обезбългаряване на Пиринския край е прекратена благодарение на разрива в отношенията между Тито и Сталин през 1948 г. Близо 200 000 българи са били принудени да се „самоопределят“ като македонци и едва три години след смъртта на Сталин БКП започва обратния процес на връщане на правото на българско самоопределение на тези наши сънародници. Именно затова, ще е справедливо да поставим въпроса и за отговорността на БКП, когато говорим за реабилитиране на жертвите и репресираните от страна на комунистическия режим в Югославия, заради българското им самосъзнание.
Насилственото формиране на етническо съзнание, според международно-правните норми, е акт на

престъпление срещу човечеството

Ангажираните с това престъпление дейци на комунистическите режими и техните репресивни структури в София и Скопиe, които са генетично свързани с оста Москва–Белград, днес резонират на вълната на един фалшив, краен национализъм, за да минират процеса на сближаване между София и Скопие, който беше катализиран основно от усилията на нашите партньори в НАТО и ЕС. Сърбоманите македонисти и кресливите кремълопослушни наши псевдопатриоти са двете лица на московско-белградската резидентура. Тяхната хранителна среда и основна опорна точка за поддържане на вражда между нашите две държави и за дестабилизиране на региона е етнонационалната мантра.
Преди време бях писал, че живеем в период на нова Студена война между режима в Москва и Запада и ако искаме да има нормален диалог между нашите две страни, първо трябва

да разрушим "Балканската стена",

която разделя българите много по-драматично, отколкото "Берлинската стена" разделяше германците! Само при условие, че с Република Северна Македония сме в рамките на една цивилизационна общност и един военнополитически съюз на демократични държави ние можем да преодолеем дълбоко издълбаните от Коминтерна кървави разделителни линии.
Ако ние стъпим на идеята за гражданска македонска нация, ще излезем от комунистическото тресавище и ще стъпим на здрава европейска основа!

През 1992 г. България призна независимостта на Македония, защото идеята за независима Македония и за гражданска македонска нация е идея, възникнала много преди 1944 г., дори преди ПСВ, това е идеята за автономия на Македония, подкрепяна от Българската държава още от началото на миналия век. Тя е била отстоявана от дейците на ВМРО, повечето от които са се самоопределяли като етнически българи, пишещи и говорещи на български език. Тази идея най-добре е развита и в книгата “Македония - Швейцария на Балканите” на Иван Михайлов. Иван Михайлов говори за македонска нация, която се състои от етнически българи, гърци, албанци, турци, аромъни, евреи и т.н. Разбира се, ние днес трябва да отчетем, че има и една нова и многочислена група хора, които се самоопределят като етнически македонци и трябва да се съобразим с това обстоятелство и да уважаваме това тяхно право. Ние не може и не бива да прехвърляме отношението си към хората, които са налагали масово, чрез насилие и брутална пропаганда това етническо самоопределение, към тези които са били обект на това насилие и брутална пропаганда.

Абсурдно е представителите на институциите на РБ и РСМ да разговорят помежду си като представители на етнически българи и етнически македонци. Това е обидно и накърнява гражданските права и личното достойнство на всички други граждани на нашите две държави, които са с друго етническо самоопределение. Тези хора са поставени в ролята на гости, които случайно са попаднали на чужд семеен скандал. Няма нищо по-жалко и комично от балканските великодържавници, претенденти за наследници на водачите на велики държави и империи, които са се вкопчили в дребнави махленски битки. Не е ли парадоксално, че набеждаваният от комунистите за "терорист" и "фашист" Иван Михайлов преди повече от половин век развива либерална уилсънианска концепция за правото на национално и етническо самоопределение в рамките на една държава, а днешните либералстващи демократи са на път да изумят Европа с разправиите си около ретроградния си национален етноцентризъм.
Трескавото приемане от наша страна на декларация от Народното събрание и съставянето на необмислен правителствен меморандум демонстрират неувереност и звучат по-скоро като опит да се преразгледат отколкото да се защитят и развият вече постигнати договорености между двете държави в Съвместната декларация от 22 февруари 1999 г. и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. И в Декларацията, и в Договора е прието определението „обща“ за историята ни и категорично се декларира, че двете страни нямат териториални претенции една към друга и няма да подкрепят сепаратистки действия. В Договора РСМ потвърждава, че нищо от нейната Конституция не може и не трябва да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса във вътрешните работи на Република България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония. Въпросът за името на РСМ е решен с подписването на международен договор и провеждането на превантивна кампания срещу предполагаемите намерения той да бъде нарушен, е контрапродуктивно и обслужва кампанията за всяване на недоверие и изостряне на отношенията между РБ и РСМ. Силната позиция на България е да отстоява вече подписаните договори, вместо едностранно да изпраща до европейските ни партньори документи, с които да създава впечатление, че искаме преразглеждане на споразуменията и предпоставки за рестартиране на разговор по вече договорените въпроси.
Дефиницията: "Официалният език, използван в днешна Република Северна Македония, може да се разглежда само като писмена регионална норма на българския език" звучи двусмислено и провокативно. Така се създава впечатлението, че третираме официалния език на РСМ, като някаква регионална норма на официалния език в РБ. Коректната позиция по въпроса е, че официалните езици в СРМ и в РБ са

две различни кодификации, базирани на българските говори

Коректно е да отчетем, че за забавянето на изпълнението на договореностите за сътрудничество в областта на културата, образованието, туризма, търговията, комуникациите има вина и от наша страна.
Преди да препоръчваме на нашите съседи от Република Северна Македония да се справят с идеологическото наследство на комунистическа Югославия, трябва българските институции да скъсат с идеологическото наследство на комунистическия режим. След като се допуска в нашите институции и обществени медии да се води клеветническа кампания срещу страната ни като се твърди, че у нас е имало фашистки режим преди ВСВ, с какво основание се сърдим, че подобна кампания се води и в РСМ. Налагането на фалшивата мантра за „фашистки режим“ в България се ползва като алиби от комунистическите престъпници и техните наследници, за

да оправдаят геноцида, който извършиха срещу народа ни

. Тези които обезбългаряваха Пиринския край, днес са се превърнали в най-яростните националисти. Разбира се техният национализъм е толкова искрен, колкото техният антифашизъм. Чрез фалшивата легенда, че са водили борба с измисленият от тях „фашистки режим“ в България, комунистическите престъпници, които надминаха нацистите и фашистите по безчовечност, търсят, и за съжаление получават, легитимация сред западните елити, които имат действителна роля в борбата срещу националсоциализма и фашизма. Преди 10 ноември 1989 г. местните комунисти заклеймяваха същите тези западни елити като империалистически враг и бяха мразени повече от фашистите. Много от привилегированите наследници на тези, които преследваха и избиваха хората, симпатизиращи на западните демокрации, като им лепваха клеймото „враг на народа и западен агент“, днес ни се пробутват като най-ревностните защитници на ценностите на западната демокрация у нас.
Плод на друга основна мантра, наследена от комунистическото минало, е заложеното в Рамковата позиция виждане, че общата ни история е до 1944 г., като така се легитимира етнонационалната концепция за македонска нация с национален герой Лазар Колишевски. Това зачерква борбата на всички дейци за независима Македония и за формирането ѝ като гражданска нация, чиито национален герой е Гоце Делчев. Той, както и огромната част от хората, посветили живота си за македонската независимост, са били с българско самосъзнание и разговорът за тях трябва да обединява гражданите на нашите две държави не само в миналото, но и в нашето настояще и бъдеще.
България трябва да е най-големият противник, на етнонационалната концепция за македонска нация, защото тя е основата на антибългаризма и затова е, и ще продължи да бъде незаобиколим проблем за нормалните отношения между нашите две държави. Ето защо е безумие е да легитимираме, нещо което е дълбоко антибългарско и антиевропейско по своята същност.
София трябва да води политика на категорична добронамереност в разговорите с нашите съседи от Скопие. Премиерите на двете държави не трябва да допускат да бъдат заложници на евтин и зловреден националпопулизъм, който обслужва чужди интереси и дребни вътрешнопартийни сметки. Процедурата за приемането на РСМ в ЕС е най-добрата възможност за нейното

откъсване от оста Кремъл-Белград,

за сближаването и защита на националните интереси на нашите две държави! Без откъсването от това влияние никога няма да бъдат разбити зловредните лъжи, наложени от Коминтерна за миналото на Македония! Очевидно е, че целта на тези, които не успяха да блокират стремежа на гражданите на РСМ за членство в ЕС, чрез референдума засягащ сакралния въпрос за името на държавата, сега се опитват да постигнат това, като ни провокират да свършим тяхната мръсна работа, налагайки вето върху стартирането на разговорите за приемане на РСМ в ЕС. Ще бъде най-голямата грешка от наша страна, ако накажем всички граждани на нашата братска държава в полза на македонистите, които насаждат расистка омраза към всичко българско.