Суровите факти за изборите в Америка не са в полза на Тръмп

Коментар на Тончо Краевски за "Гласове"
Ако картата не се промени до края на преброяването, резултатът се очертава да бъде 306 срещу 232 в колегията на електорите, както и около 5 милиона гласа разлика в абсолютния брой гласове. Това е безспорна и смазваща победа за Джо Байдън. Нека имаме предвид, че всеки иск без доказателства е просто туит със заплатена за него съдебна такса. Доказателства за изборни измами в САЩ няма и още преди изборите тези твърдения бяха изпитани в съдебни спорове, в които адвокатите на Тръмп не можаха да представят сведения за значими злоупотреби. В целия сбор от документирани процедурни нарушения (които не доказват никаква конспирация на демократите да подменят вота), не се намери нито един пример за измама с вот по пощата.

Вотът по пощата има дълга и успешна традиция в Съединените щати и е бил въведен за пръв път през Гражданската война. Самият Тръмп гласува по пощата, както и десетки милиони от неговите поддръжници. Със същите бюлетини, които той твърди, че са фалшифицирани, бяха успешно избрани сенатори и конгресмени от републиканската партия. Да се отхвърлят бюлетините пристигнали след изборния ден, но с клеймо до 3-ти, би било също обида и нарушение на правата на всички американски военнослужещи, чиито гласове винаги пристигат по-късно.

В социалните мрежи се завъртя дезинформационна кампания, която изплю ред новини, оказали се бързо след това фалшиви: че в Уисконсин са гласували повече хора, отколкото имало по списък; че в Мичиган пристигали урни, в които всички 128 000 гласа били за Байдън; че гласували мъртви хора и т.н. Тези партенки надали ще трогнат съдиите, но в сферата на общественото съзнание вече нанасят сериозни щети. Окуражени (или отчаяни) от подобни новини и от туйтове на Тръмп, много поддръжници на президента обсадиха избирателните секции, в които тече преброяването; и някои от тях носят полуавтоматично оръжие.

Суровите факти за изборите в Америка са следните:

- Джо Байдън е много близо до победа. Тръмп има един единствен и много тесен път към победата, който изисква да вземе Пенсилвания, Джорджия и Невада/Аризона. И на четирите щата обаче, Байдън го води и може да си позволи да изпусне преднината в два или дори три от тях, стига да запази Пенсилвания.

- Ако картата не се промени до края на преброяването, резултатът се очертава да бъде 306 срещу 232 в колегията на електорите, както и около 5 милиона гласа разлика в абсолютния брой гласове. Това е безспорна и смазваща победа за Джо Байдън.

- Този резултат беше напълно предвидим, защото всеки, който не е умопомрачен от пропаганда, знае че победата на Тръмп през 2016 г. беше неповторима констелация от обстоятелства. Хилари Клинтън беше противоречива фигура сред демократическия електорат, която беше мразена от прогресивното крило заради мръсната си игра срещу Обама през 2008-а (в пика на неговата популярност сред левите), както и заради подлата кражба на номинацията от левия Сандърс през лятото на 2016-а. Това доведе до ниска активност при демократите, които иначе имаха електоралния ресурс да спечелят. Байдън, макар и също ноторен корпоративен центрист, все още се ползва с престиж от партньорството си с Обама, а и този път левичарите не са склонни да рискуват победа на Тръмп. Резултатът от изборите е просто закономерен.

Самият Тръмп беше воден през последните месеци от очакване за поражение. Още отрано започна да изгражда разказа, че изборите предстои да се фалшифицират и че той няма да признае загуба.

Двама души, намиращи се в противоположни краища на политическия спектър, предрекоха точно какво ще се случи.

Единият беше Бърни Сандърс, който ден преди изборите предупреди, че Тръмп ще се обяви за победител преди преброяването да е приключило.

Другият, още месец преди изборите, беше Стив Банън, главният идеолог на тръмпизма, който предсказа, че Тръмп ще обяви победа въз основа на „червения мираж“ - гласовете подадени на място в секциите и преброени в изборния ден, които временно ще създадат погрешно впечатление, че Тръмп печели.

Червен мираж е лесно да се очаква, защото поддръжниците на Тръмп не вярват в коронавируса и това му дава преднина сред избирателите, които физически ще посетят секциите. Обратно, избирателите на Байдън ще гласуват масово по пощата.

Следвайки този предварителен план, Тръмп се обяви за победител, след което изпрати адвокатите си във всички ключови щати и заведе дела за спиране на преброяването и отхвърляне на бюлетините постъпили след изборния ден (независимо, че датата на клеймото е 3-ти ноември).

Но нека имаме предвид, че всеки иск без доказателства е просто туит със заплатена за него съдебна такса. Доказателства за изборни измами в САЩ няма и още преди изборите тези твърдения бяха изпитани в съдебни спорове, в които адвокатите на Тръмп не можаха да представят сведения за значими злоупотреби. В целия сбор от документирани процедурни нарушения (които не доказват никаква конспирация на демократите да подменят вота), не се намери нито един пример за измама с вот по пощата. Вотът по пощата има дълга и успешна традиция в Съединените щати и е бил въведен за пръв път през Гражданската война. Самият Тръмп гласува по пощата, както и десетки милиони от неговите поддръжници. Със същите бюлетини, които той твърди, че са фалшифицирани, бяха успешно избрани сенатори и конгресмени от републиканската партия. Да се отхвърлят бюлетините пристигнали след изборния ден, но с клеймо до 3-ти, би било също обида и нарушение на правата на всички американски военнослужещи, чиито гласове винаги пристигат по-късно.

В социалните мрежи се завъртя дезинформационна кампания, която изплю ред новини, оказали се бързо след това фалшиви: че в Уисконсин са гласували повече хора, отколкото имало по списък; че в Мичиган пристигали урни, в които всички 128 000 гласа били за Байдън; че гласували мъртви хора и т.н. Тези партенки надали ще трогнат съдиите, но в сферата на общественото съзнание вече нанасят сериозни щети. Окуражени (или отчаяни) от подобни новини и от туйтове на Тръмп, много поддръжници на президента обсадиха избирателните секции, в които тече преброяването; и някои от тях носят полуавтоматично оръжие. Въпрос на време е да се случи някоя трагедия.

Но каква е крайната цел на тази стратегия? Колко далеч може да отиде? Моят отговор е, че както и през 2016-а, Тръмп е готов да отиде толкова далеч, колкото му позволят обстоятелствата. Има два основни сценария, които може да се преследват с тези номера. Започвам с по-мрачния от двата.

Може да звучи абсурдно, но предварителните заявки на Доналд Тръмп, че няма да признае поражение, вече от месеци възбуждат сериозен дебат: Ами ако наистина откаже? Двама пенсионирани военни - полковниците Джон Нейгл и Пол Инглинг - неотдавна писаха отворено писмо до началника на генералния щаб, ген. Мили, в което го призовават да защити конституцията, ако президентът загуби изборите, но откаже да напусне Белия дом.

Тръмп действително дава редица сигнали, че е готов да прекрачва всякакви институционални граници и елементарни норми на републиката. По време на протестите през лятото, той наруши Posse comitatus аct, според който президентът няма право да изпраща федерални въоръжени сили, с които да потушава протести или въстания в щатите. Стори го веднъж в окръг Колумбия, където събра националната гвардия на десет щата. После го стори и в различни други щати, където изпращаше служители на департамeнτа за вътрешна сигурност (Homeland security) под предлог, че трябва да охраняват федерална собственост, а всъщност - за да се намесват в суверенитета на щатите и да правят незаконни арести на протестиращи.

Хоумленд секюрити е създаден през 2002 като част от извънредните антитерористични мерки на администрацията на Буш. Неговият паравоенен манталитет е особено силно изразен в митническата и гранична служба, като един бивш началник в нея вече е алармирал, че служители там смятат себе си над закона. Те многократно са демонстрирали своята лоялност към президента Тръмп и не е случайно, че повечето федерални агенти, изпратени да потушават протести в Портланд, са били набрани именно от там.

Освен това, Тръмп последователно се стреми да назначава своите лоялисти на висши административни длъжности, независимо че не отговарят на законовите изисквания. Повечето заемат постове като „и.д.“ години наред, а някои съвместяват повече от една длъжност в различни министерства. Миналия месец Тръмп издаде изпълнителна заповед, с която тази практика ще може да се разшири неимоверно. С нея се създава нова категория чиновници, към която ще бъдат причислени всички най-отговорни длъжности. Те ще загубят протекциите си на държавни служители и ще се превърнат в политически назначения.

Използването на паравоенни сили и политизирането на държавната администрация са класически фашистки прийоми за узурпиране на републиката и ако през 2016-а Тръмп беше забавен и ни радваше как унижава либералите, то в 2020-а е несериозно да разсъждаваме толкова плоско.

В този най-лош сценарий Тръмп ще разчита на мнозинство във Върховния съд, за да реши изборите в Конгреса и след това да продължи да злоупотребява с държавния апарат още четири години.

Но този първи сценарий също така би разчитал и на едни по-близки изборни резултати, при които изходът остава да зависи от Пенсилвания. Ако Байдън продължи да води и спечели голямата победа, която в момента му се чертае, никакво мнозинство в Съда и Конгреса няма да си позволи да наклони везните в полза на Тръмп. Съдиите и генералите няма да се хвърлят пред влака, за да спасят Тръмп, точно както през 2016-а не се хвърлиха, за да го спрат. И това именно, при цялата безбожна корупция, все пак прави Америка велика държава.

Има втори сценарий, който остава за Тръмп и който всички сякаш пропускат. Пропускат го, защото мислят само за изборите, а този сценарий има хоризонт отвъд тях. Целта на Доналд Тръмп е, ако не може да остане на власт, да създаде травматичен сюжет, който няма да пусне американското общество в следващите четири години.

Сюжет, в който Тръмп е жертва на изборна фалшификация и отново е антиестаблишмент герой, утешител на загубилите американци. Нека да не забравяме, че той в крайна сметка е бизнесмен, чийто най-голям капитал е публичния му имидж. И колкото и невероятно да звучи, ако този травматичен сюжет хване корен в републиканския електорат, Тръмп ще бъде възможен кандидат отново през 2024 г.

Двама негови приближени, Мик Мълвейни (бивш и.д. шеф на кабинета) и Стив Банън, твърдят още от началото на тази година, че ако загуби през ноември, той със сигурност ще се върне през 2024 г. Ако пък здравето или някакви други обстоятелства му попречат, той ще даде щафетата на някого от потомците си, най-вероятно на Доналд Тръмп-син. Синът е много активен в последните дни и особено интересно е изказването му против републиканските функционери, които се снишават и не подкрепят баща му в този труден момент. Той заяви, че те са страхливци и представляват една партия, която вече я няма. Намекът е ясен и звучи програмно - има нова републиканска партия, в която водещи ще бъдат лоялистите на Тръмп.

В началото на тази година младият Доналд беше директно попитан и не отхвърли възможността да се кандидатира за президент в даден момент. Дори и да не може да спечели изборите тази година, Доналд Тръмп няма да се прибере кротко в кулата си, за да пише мемоари. Той има истински шанс да създаде митология около себе си, своето семейство, специалните си „гени“ и ако не успее да узурпира републиката, то поне може да узурпира републиканската партия, изграждайки династия като тази на Буш или Клинтън. Вече е правено и преди, само че методите на Доналд не са толкова придирчиви.