Проф. Искра Баева: Когато един министър-председател стане смешен…

Проф. Искра Баева, Клуб "24 май"

Какво означава един министър-председател да стане смешен? На първо място това, че в очите на света държавата, която управлява, също става смешна. А когато той продължава да има обществена подкрепа, нещата започват да стават трагични.

Но има и втори план с по-дългосрочни последици. Защото когато един министър-председател стане смешен, все повече хора престават да се отнасят сериозно и към управляваната от него държава, престават да вярват както в държавата, така и в обществото и в начина на избор на политици. В крайна сметка хората престават да вярват в демокрацията.

За съжаление, точно в тази ситуация се оказа България след поредния засега опит на премиера Бойко Борисов да спаси властта си. Този път той е във формата на пространно интервю в уважавания германски всекидневник „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Журналистът и добър познавач на Балканите отблизо Михаел Мартенс задава на българския министър-председател най-важните въпроси за скандалните записи и снимки, свързани с него. За нас темата е толкова позната, че вече ни е омръзнало, но не е така за широката европейска/германска публика, за която вероятно въпросите и най-вече отговорите са новост.

С обясненията си за кюлчетата злато и пачките евро Борисов потвърждава факта, но се опитва да прехвърли отговорността на „красива жена“, която „може много лесно да преодолее защитата ми“. Това звучи не само несериозно, но и безотговорно.

Още по-комично изглежда демонстрацията с дамската чанта на негова служителка как кюлчетата и пачките могат да се внесат по този начин – сякаш работната чанта на делова жена може да се сравни с дамската чантичка на която и да било „изкусителка“. Да не говорим за предизвикалите бурен смях и в България обяснения за дрона на президента.

В светлината на собственото сенчесто минало на Бойко Борисов, което отдавна не е секрет нито за тайните служби, нито за дипломатите, комично звучат и неговите обвинения в агентурно минало и връзки с олигархията срещу всички противници – президента Радев, протестиращите и кой ли не още.

Германците могат и да повярват на твърдението, че Борисов нямал нищо против протестиращите и не ги е обиждал. Но българската публика, която чу с ушите си как той в неформална обстановка нарича не само противниците си, но и своите поддръжници и съюзници, няма как да повярва.

Няма нужда да продължавам тезите му във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, защото те са ни добре познати. Но казани в сериозен европейски вестник, те звучат толкова абсурдно, че стават смешни.

Но не може да не си зададем въпроса защо едно актуално политическо интервю, взето в началото на октомври, е публикувано едва в края на ноември. Не мога да си представя, че толкова сензационно интервю случайно е отлежавало в редакцията на вестника почти два месеца.

Очевидно трябва да потърсим причините другаде. Мога само да предположа какви биха могли да бъдат те. Дали са в политическото неудобство така да се злепоставя един не само доказано прогермански политик, а и плод на политическото инженерство на ХДС-ХСС (както любезно ни информира германската дипломатка Гудрун Щайнакер)?

Дали ще ги намерим в неверието, че един министър-председател наистина може да говори по този начин и да дава подобни обяснения за неудобни факти?

Дали пък чашата на търпението на основните европейски привърженици на Борисов и ГЕРБ вече не е преляла?

Единственото, което не мога да повярвам, е, че някой във вестника си е помислил, че това интервю ще изчисти образа на българския министър-председател в очите на германската публика.

Сухият резултат от поредната отбранителна стъпка на Борисов е срам за всички българи. Срам, чиито последици ще плащаме още дълго време. Защото няма по-лошо за един политик да стане смешен, но за неговия народ този смях е пагубен.