За хората с отпаднала необходимост

От материал в новините на "Нова телевизия", а май и другите са имали подобни, научих, че за няколко години са направени неща, които онези, дето много приказват, за 50 години не са направили. Първо ми стана смешно, после и гневно. И понеже не съм олигофрен, а имам прилично ниво на интелект, вкл. и памет, знам, че продадените по време на кражбата, наречена приватизация, активи са били в размер на няколко ДЕСЕТКИ МИЛИАРДА.

За колко са продадени е един друг, предизвикващ много гняв у мен, въпрос. Та, оказа се, че нашите бащи, майки, баби и дядовци са мързелували, ама яко мързелували. Хилядите училища, детски градини, болници, поликлиники, заводи, около три хиляди язовира, АЕЦ и още много много други активи, увеличеното до близо девет милиона население, което е най-ценният актив на една държава, всичко това е наша тъпа илюзия. А трудът на предишните поколения просто е бил едно губене на време. Е, наистина ми стана бясно. Знам, че ще ме нарекат червен, пембен или незнамсикакъв боклук, но пред фактите всички ще трябва да замълчат. Включително и тези, които ползваха АБСОЛЮТНО всички облаги на предишния строй, а сега първи мятат сочни плюВки.

Да, понеже нещичко поназнайвам за природата на човешкото поведение, съм наясно, че това е една от най-гнусните манипулации - унижение през обезценяване. Не че този, който го направи днес, знае това, но пък го изигра перфектно. И нямаше кой да го спре или просто попита кое е това непостроеното за 50 години. И телевизиите се надпреварват да го излъчват, новина правят. И така ми дойде наум, че тези, дето са си клатили краката 50 години и НИЩО НЕ СА НАПРАВИЛИ - нашите родители и техните родители, са просто едни хора с отпаднала необходимост. Като имоти на военното министерство. Но, уви, тези стипендианти на НОИ, които яко са мързелували, са непродаваеми.

Гадно е, нали. А мен ме вбеси. Защото моите родители, както милиони други, не са крали, съвестно са работили, създали са, отгледали и възпитали две деца и са дали своя достоен принос за нищоненаправеното за петдесет години в България. Мама отдавна е звездичка, а баща ми е един достоен, немърморещ пенсионер, живял в три различни режима в България и каза "Такова чудо не е било НИКОГА!"

И вместо да получат благодарност за труда си и почит за възрастта и опита си, днес тези хора, както и ние - по-младите, но все пак с памет, научихме, че НИЩО НЕ Е НАПРАВЕНО ЗА 50 ГОДИНИ. Не само пенсионерите, явно всички сме хора с отпаднала необходимост. И много пречим...на кого и за какво оставям на вас да прецените.

Автор: д-р Цветеслава Гълъбова