Републиканската партия е по-виновна и от Тръмп

Случилото се в Капитолия преди два дни бе поредното събитие, което оформи три лагера - двете крайности, които условно можем да наречем идеологически, и трезвата оценка. Последната е най-рядко срещана, което в някаква степен обяснява и благоприятства ''феноменът'' Тръмп да може да съществува. И то не само в Съединените американски щати.

Нахъсването на радикализирана тълпа от хора, сляпо вярващи ти, е категоричен симптом за огромното его на Доналд Тръмп, който не се е научил да губи и да приема загубите с достойнство, но в случая е и смъртоносно. Да умреш заради амбициите на един човек... Никак не си заслужава и е жалко, особено когато той е просто един популист, който ти говори това, което искаш да чуеш - че си пренебрегнат, изоставен, ограбен, а той ще накаже лошите. Забележете - той! А не най-добрата демократична система, изграждана някога.

Освен това, традиционалистите, консерваторите симпатизанти на Тръмп, които се предполага, че трябва да имат най-голямо уважение към традициите, ги унижиха с позорното нахлуване в емблематичната сграда на Конгреса.

Най-голямата вина обаче дори не е в Тръмп. За всичко, което се случи през последните 4-5 години, огромната вина е на Републиканската партия. Изключително недалновидно решение бе да издигнеш за президент един шоумен и бизнесмен, с много противоречива биография, който вероятно никога преди това не е чел Конституцията на САЩ. Всъщност, спорно е дали и впоследствие я е чел. Да, в рамките на нормалното щеше да е, ако Тръмп бе кандидат, а после и фактически президент на някоя бананова република или държава на Балканите. В САЩ обаче не. За това и мандатът му във вътрешен план е абсолютен провал. Във външен, благодарение преди всичко на Майк Помпео, равносметката е доста по-прилична.

Като човешки същества можем да приемем, че е възможно да допуснеш една грешка веднъж. Републиканската партия в САЩ обаче допусна една и съща грешка два пъти. Още в средата на президентстването на Доналд Тръмп се видя, че той меко казано не е на мястото си. В този смисъл, републиканците имаха достатъчно време, за да намерят подходящ кандидат и аргументирано да не подкрепят това политическо бедствие за втори мандат. Не го направиха и поради това съучастваха в унижението на американската демокрация, която е упование за много хора по света.

Тръмп за 4 години изобщо не разбра как работи американската демократична система, камо ли да се сработи с нея и да проведе някакви реформи. Тази система е така направена, че е твърде необходимо постоянно да постигаш консенсус със Сената и Конгреса. Особено когато в едната от двете институции преобладава опозицията.

В крайна сметка обаче проблемите в САЩ не започват с отиващия си 45-и президент. Расизъм имаше и преди Доналд Тръмп, разделение в обществото също и дори в най-мощната и успешна демокрация в света на всички са щастливи. Което е сред най-нормалните неща на този свят. Предизвикателството сега е пред Джо Байдън и демократите - да покажат, че могат да нормализират обстановката в страната, а не да я доизострят. В противен случай, копаещите гроба на Съединените американски щати, макар и с известно закъснение може да се окажат прави за разпада на тази велика политическа нация.