Ще бъде ли спрян ракетно-ядреният „турски марш” на Ердоган?

Дали ще бъде спрян ракетно-ядреният „турски марш” на Ердоган? Под това заглавие аналитичният руски сайт vpoanalytics.com публикува текст на Владимир Прохватилов, старши научен сътрудник на Академията по военни науки.

От "Епицентър" споделиха материала със съкращения.

Турция и Пакистан водят преговори на високо равнище за предаване на Анкара на ракетно-ядрени технологии, пише Zee News India. Според индийското издание, ядрената тематика е обсъждана в края на декември на заседание на 15-та турско-пакистанска група за военен диалог на високо равнище. Военният министър на Пакистан генерал-лейтенант в оставка Миан Мухамад Хилал Акаром възглавявал пакистанската делегация, а турската е водена от заместник-началника на Генералния щаб на турската армия генерал Селджук Байрактароглу.

Пакистанските генерали се срещнали също така с турския военен министър Хулуси Акар и с главнокомандващия турската армия генерал Яшар Гюлер. Изданието предполага, че „срещата и обсъжданите въпроси в нея са само върхът на айсберга, доколкото това е само част от по-голям сценарий за обмен на ядрени и ракетни технологии между двете страни”.

Съобщава се, че Ердоган лично помолил главнокомандващия пакистанската армия генерал Баджву да сподели технологията на ядреното оръжие, за което е получено съгласие. Пакистанската делегация посетила турски отбранителни компании, включително Bakyar (производител на БПЛА), TAI, HAVELSAN и ASELSAN.

Състояла се също така среща с високопоставени функционери от турската армия, занимаващи се с производство на ракети и други авиационни технологии. В състава на турската делегация били и шефът на президентското управление на турската отбранителна промишленост професор Исмаил Демир и генералният директор на Turkish Aerospace Limited (TAI) доктор Темил Котил.

Zee News Indiа също така съобщава за предаване неотдавна на турците китайски автоклав, използван при направата на двигатели за ракети с голяма далечина като пакистанската ракета „Шахин-ІІ”, способна да носи ядрени бойни глави.

Пакистан е в процес на бързо предаване на ракетни технологии на Турция, а негови учени помагат на Анкара да увеличава мощностите за производство на ракети, както и за повишаване на балистичните и ядрените възможности на турските ракетни сили. Турция вече разполага с няколко центрофуги за обогатяване на уран пакистанско производство.

Вече не е възможно да се спре предаването на пакистански ракетноядрени технологии на Турция, от което се възмущава Индия. Например САЩ и Израел така и не успяха да спрат ядрената програма на Иран. Още повече, че никой вече не може да спре превръщането на Турция, член на НАТО и най-успешната военна държава в Евразия през последното десетилетие, в неофициален член на ракетноядрения клуб на великите държави.

Както отбелязва телеграм-каналът MiddleEast, сега Турция е единствената от евразийските държави, която грамотно комбинира военните и другите икономически приоритети, усилвайки влиянието си както в съседните страни, така и в Близкия Изток като цяло.

Неоосманистките амбиции на Ердоган не висят във въздуха, а се базират на реални военни успехи и начало на строителство на система от военни бази извън пределите на турските граници.

Турски военен контингент от 30 хиляди души в Северен Кипър осигурява турско присъствие в Източното Средиземноморие. В Сирия има около 20 хиляди военни, в Северен Ирак са 2,5 хиляди.

Партизанската война в Анадола едва ли ще спре и поради това Турция не може напълно да контролира територията дори в своите международно признати граници.

Турция изглежда, че трайно се настани в Либия. За Ердоган не е важен само либийския нефт, но под турски контрол са взети огромни територии в Източното Средиземноморие с газови находища.

Анкара разполага с голяма военна база в африканската Сомалия. През 2019 г. Турция завърши изграждането на военна база в Катар, станала неин плацдарм в региона на Персийския залив.

Построяването на постоянна военна база в Азербайджан е въпрос само на време.

MiddleEast отбелязва, че турската военна експанзия е основно към зони с високо равнище на нестабилност и с „вакуумна” сила. Турция се опитва да използва усложнената ситуация в една или друга страна, за да „откъсне” късче от нея и да се закрепи макар и на малка територия. Засега нито на едно направление няма пълен контрол над ситуацията – заемат се плацдарми, но не достигат сили за по-нататъшно настъпление.

Турция сама никога през последните години не е могла да проведе успешни военни операции. А и не биха се решили, ако не е ефективната военнотехническа и концептуална подкрепа на още една възраждаща се империя – Британската, както и като цяло от страните на Запада. Според vpoanalytics.com, турската експанзия в Кавказкия район и в Централна Азия се ръководи от шефа на британското разузнаване МИ-6 Ричард Мур, личен приятел на Ердоган.

Твърде е вероятно получаването на ракетноядрени технологии само малко да промени руската стратегия по отношение на Турция – прякото воюване с член на НАТО по презумпция е невъзможно. Обратното също е валидно.

Ядреното оръжие и ракетите с голяма далечина са нужни на Анкара по-скоро за издигане на нейния статус в очите на ислямския свят и е като допълнителен бонус в отношенията с външния свят.

Има ли възможност Ердоган да бъде спрян, задава въпрос коментатор в едно информационно издание, специализирано в регионална проблематика. Безусловно. Преди всичко трябва да се разбере, че „султанът” е като велосипедист, който трябва да е в непрекъснато движение, иначе ще загуби равновесие и ще падне. Всякакви несполуки или поражения могат да провокират подем на опозиционните настроения, преди всичко в най-големите градове на Турция, чието население като цяло не подкрепя ислямизацията на обществения живот на страната и агресивния външнополитически курс. През пролетта на 2019 г. на местните избори, провеждани веднъж на 5 г. в 81 района, включително в Анкара и най-големите градове на страната, ердогановата Партия на справедливостта и развитието претърпя поражение в ключовите градове Анкара, Истанбул и Измир.

Уязвимост за неоосманисткия курс на Ердоган е етническата нееднородност на страната, в която присъства извънредно многобройно население от не турски етнос. Слабо място на Ердоган може да се счита и армията, в чиито редове останаха още много противници на режима, независимо от масовите репресии и чистки след несполучливия военен преврат пред 2016 г.

След този опит за преврат, за който са подозирани американците, никой външен субект не се е опитвал да дестабилизира турския социум. Но тази ситуация може и да се промени, ако „вътрешният компас”на Ердоган не му подскаже границата, която той не трябва да пресича в никакъв случай. Според vpoanalytics.com е възможно това да се случи, ако Турция сериозно се опита да стане ядрена държава.

Превод и редакция: Ганчо Каменарски