Руското гражданско общество заслужава поклон за своята смелост

Последните няколко дни с още по-голяма сила затвърдиха впечатленията, че в Русия има не малко нормални, будни, смели и мечтаещи за демокрация хора. Тези хора направиха така, че хората, които обобщават за Русия и руснаците като за нещо непременно лошо в целостта му, да се оказват просто грешащи.

Десетките хиляди по улиците на десетки руски градове, които в събота излязоха в защита на Алексей Навални и човешките права, заслужават уважение и поклон от целия демократичен свят. Заслужават го и от нас българите, като ние много сериозно трябва да се замислим и дори да си ударим отрезвителен шамар, тъй като въпросните руснаци са на улицата с много по-голям риск за живота, здравето и дори като цяло съдбата си, отколкото ние в България, когато протестираме. Чисто и просто излиза, че руснаците са по-смели хора от нас. И може би един тази смелост ще им се отплати с установяването на един истински демократичен режим, а не фасаден такъв, не имперски болни амбиции, заради които се инвестира много в разклащането на цивилизования Западен свят.

Предстои да видим какво ще се случи - дали злият путинистки режим или прогресивните руски граждани, начело с Алексей Навални, ще победят. Ако се случи второто това ще е добра новина за цивилизования свят в неговата цялост. Ако ли не, ще трябва да почакаме още известно време, защото диктаторите, клептократите и корупционните режими рано или късно си отиват. Този окопал се във властта режим със сигурност няма да си тръгне лесно, вземайки и предвид факта, че кандидатите на ''Русия на бъдещето'' не биват допускани на избори. Но дори това звучи слабо пред цинизма да те обвинят в неспазване на условията по условната ти присъда, когато ти си отишъл да спасиш живота си в Германия.

Паралелите със САЩ, които се опитват да правят кремълци и тяхната пета колона у нас, са меко казано смешни. В САЩ имаше опит за преврат и установяване вероятно на диктатура. Преди това Върховният съд се произнесе, че няма никакви манипулации по време изборите, но Тръмп бе решен да погази всичко в името на това да запази властта си по незаконен начин. Е, после се уплаши и даден заден ход. В САЩ никой не е тровил никого, в САЩ не са били убивани политически опоненти на президентите, нито пък критични към властта журналисти. Точка.

Случилото се с Навални доказа и още нещо, и то не в пределите на Руската федерация, а тук, на българска територия. А именно, че обвиняваните в русофобия обикновени български граждани, общественици и политици не са никакви русофоби. Те не мразят руския народ, а са критични към това, в което Путин и хората около него са превърнали Русия. Ако мразеха руснаците, защо ще излизат на протест пред руското посолство в тяхна полза?

Още повече, че е доста дискусионно значението на ''фоб''. Ако приемем обаче, че българските критици на настоящия руски президент са някакви фоби, то те са путинофоби, защото се страхуват, че по един или друг начин путинизмът може да пусне силни корени и у нас. А за съжаление не само, че може, но това е и факт - чрез Турски поток, чрез множеството пропутински партии в България и останалата друга пета колона, която под шапката на своето поприще и обществена позиция, осигуряваща публичност, дезинформира и манипулира българите в полза на Кремъл.

Хубаво е и че част от българската позиция лъсна, не изказвайки подкрепа към Алексей Навални. В това число и президентът ни, чиито зависимости отново се показаха пред българските граждани. А за позицията на премиера ни няма две мнения, че е лицемерен пиар ход, не кореспондиращ по никакъв начин със същността му и реално случващото се в България през последното десетилетие. А то определено има сходства с путинистката философия за функциониране на държава и обществени отношения.

Финално е добре да се отбележи, че има един голям въпрос, който стои, а отговорът вероятно ще ''мълчи оглушително'', по Борисов. И въпросът е къде е българското движение ''Русофили''? Защо то не заема позиция в полза на руското гражданско общество? Въпросите станаха два, а единият възможен отговор, без да го твърдим, е, че по своята същност движението е ''Путинофили'', а не ''Русофили''. Русофилите са хора, обичащи руския народ, природата на страната, писателите и композиторите, а не Йосиф Сталин и/или Владимир Путин.