Преди години работех като главен редактор на новините на „Евроком“. Телевизията беше на „Тодор Александров“ и почти всяка сутрин пиехме кафе на „Александър Стамболийски“, на тротоара, пред денонощен магазин за алкохол, кафе и цигари, срещу Министерството на културата, имаше масички отпред.
И един хубав летен ден, както си пиехме кафето, на масата тупна парче бетон, може би около кило. Разчупи се и едно от парчетата ме удари по ръката и я разкървави.
Ако ме беше ударило по главата, нищо че е дебела драгошинска, а не по ръката, нямах големи шансове да оцелея. Погледнах нагоре и видях, че сградата – иначе прекрасна, отпреди войната, може би даже още отпреди Първата, се руши и още парчета са готови да поемат към тротоара.
Не помня хубаво, направихме май тогава репортаж, на който реакциите бяха обикновени. Сградата е частна, издали сме предписания, повече няма какво да направим.
Наскоро гледах подобен репортаж по една от големите телевизии. За бившия „Син сити“, още по-бивш театър „Ренесанс“, малко по на запад по същия булевард „Стамболийски“. Парче от фасадата беше паднало и пробило паркираната отдолу кола.
За късмет собственичката и детето ѝ дошли след малко.
Отговорите – същите.
Сега – това дете срещу болницата. Ток на улицата.
И същият репертоар. Не знаем, не ни стигат правомощия, там едни други хора.
Парчета камъни. Парчета живот.
Нещата никога не са толкова прости, колкото ни изглеждат отстрани.
Но има подредба.
Във всяка цивилизована държава най-отпред е човешкият живот.
73-има чилийски миньори например бяха извадени живи от мината „Сан Хосе“. В същото време – или малко по-късно десетки миньори в Донбас, под контрола на руските сепаратисти, бяха оставени да умрат. Сепаратистите нямали техника да ги извадят.
Имат техника да убиват, нямат – да спасяват хора.
Между другото, земетресението в Чили преди години беше 9 по Рихтер. Загинаха около 450 души. А в земетресението в Хаити, 7 по Рихтер, малко по-рано – стотици хиляди.
Та.
Ако човешкият живот е ценност №1, всякакви бла-бла за правомощия, отговорности и други такива губят смисъл.
Разбира се, в случая с изгорялото момче оставките са задължителни. В голямата община, в малката община, в ЧЕЗ.
Закони, в които човекът е най-напред – също.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Рошко
Коментиран от #7
13:03 17.02.2021
2 Последния Софиянец
13:05 17.02.2021
3 Бриго Бичкията
13:09 17.02.2021
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 сектант
13:23 17.02.2021
6 От поп - сълза?
Коментиран от #10
13:42 17.02.2021
7 Виновен
До коментар #1 от "Рошко":
Виновни сме всички щото ги търпим тези убийци!13:48 17.02.2021
8 Знайко
14:18 17.02.2021
9 Точно така
Коментиран от #11
14:20 17.02.2021
10 Знайко
До коментар #6 от "От поп - сълза?":
В голяма грешка си, не само у нас има корупция. Но характерното за нас българите е, че я търпим и приемаме за "нещо нормално" и търпим много повече от друго народи. Другото характерно за нашата корумпирана върхушка е огромната наглост и безнаказаност. Еманация на наглоста на върхушката е поведението на Доган, Пеевски, Васил Божков, Бойко Борисов. За твое сведение, не само в "нашата държава" е така. В целия свят е така. Ако си мислиш, че политиците в Брюксел събрани от цяла Европа са по-малко корумпирани от нашите си в голяма грешка. Офшорните зони, където политиците, крият печалбите от корупцията. Не са измислени и създадени от българи. Само много малка част от политици криещи богатствата си, чрез анонимни офшорни фирми са българи.14:37 17.02.2021
11 Знайко
До коментар #9 от "Точно така":
За съжаление не съм сигурен, че нещо съществено зависи от нас. Предполагам от нас зависи единствено дали: Този, който си пълни чекмеджето ще се казва Нинова, Радев, Борисов, Станишев, Сакскобургодски ... Но не и това дали системата/държавата/, ще работи за пълнене на чекмеджетата на обикновените хора, вместо на чекмеджетата на върхушката и надзирателя Шиши.14:45 17.02.2021
12 Последствия
15:11 17.02.2021
13 ПЕНКО
15:47 17.02.2021
14 сигурно
16:30 17.02.2021
15 питам
17:10 17.02.2021
16 Матей
19:02 17.02.2021
17 Брадвата
19:33 17.02.2021