Марина Иванова пред ФАКТИ: България трябва да бъде освободена от корупцията

Денят на истината, разбирайте този на парламентарните избори, приближава все повече и неусетно бързо. От друга страна, кандидатите в листите на партиите, които впечатляват с визитката си, са твърде малко. Твърде малко са и тези, които се отличават с ярка в позитивен смисъл обществена дейност. Но не такъв е случаят на събеседничката ни в интервюто по-долу - Марина Иванова, която прояви любезност и отговори на въпросите на ФАКТИ.

Марина Иванова е едно от новите имена в кандидат-депутатската листа на „Демократична България“ в 23 МИР-София. Тя е икономист по образование, завършила е магистратура Международен мениджмънт и маркетинг в университета в Страсбург (1997 г.) и магистратура по Финансови пазари в университета в Барселона (2003 г.). Специалист е по вътрешен одит и контрол, управление на риска и трансформация. Има 24-годишен опит в големи международни компании като American Standard, Samsonite, Nexans и др. От 2020 г. е Директор вътрешен одит и ефективност на процесите във френската компания SAUR. Владее свободно френски, английски, испански и италиански език. Семейна, има син на 16 и дъщеря на 12 години.

Марина Иванова е съосновател на българското неделно училище „Кирил и Методий” в Париж. Инициатор и създател на детската градина към училището. Бивш член на УС на асоциацията „Български език – език европейски“ и съвносител на петиция, целяща българският език да бъде признат за матуритетен в Европейския съюз в рамките на кампания за защита на малките европейски езици.

Участвала е като доброволец и член на СИК във всички изборни кампании на ДСБ. Член и международен секретар на ДСБ Жени.

- Г-жо Иванова, защо човек като Вас, изградил впечатляваща кариера в чужбина, отправя поглед към живота в България, и то към политиката?

- Кандидатирам се за народен представител, защото непрекъснато се вълнувам от всичко, което се случва в България. Следя със загриженост развитието на политическото положение в страната и изпитвам силна болка, че няма представителство на българската десница в Парламента. Използвала съм всяка една възможност да отстоявам моите политически възгледи и ангажираност към българската кауза.

От политиката зависи начина ни на живот – нашата свобода, природата ни, отстояването на демокрацията, качеството на здравеопазването, на образованието, на инфраструктурата на страната ни. Включването ми в политиката за мен е израз на моя стремеж да променя това, което се случва в момента в България. Родината ни в последните години е пленена държава, узурпирана от една силно корумпирана върхушка. Това са хора, които не са загрижени нито как да подобрят живота на хората, нито за бъдещето на страната и това, което ще оставят на идните поколения.

- Вие сте специалист по вътрешен одит и контрол, управление на риска и трансформация. Не представлява ли риск за самата Вас една такава трансформация – от директор в голяма френска ВиК компания да скочите в бурното и почти винаги мътно море на българската политика?

- Рискът от тази трансформация си заслужава, защото залогът е огромен. Положението в страната е много тревожно, промяната в България е абсолютно наложителна. Това изисква усилията на всеки един от нас, водени от любовта към България и вярата, че можем да я променим към добро.

- Какви са амбициите Ви? Възможна ли е промяна на статуквото от ентусиазирани нови лица като Вас в родния парламент?

- Промяната започна с протести миналото лято, когато хиляди хора излязоха по площадите и поискаха оставката на Борисов, на правителството и на главния прокурор Гешев. Тези избори ще бъдат продължение на тази промяна. В новия парламент, чрез изпълнение на предизборната програма на „Демократична България“, сегашното статукво ще бъде разрушено.

- Какви политически практики бихте пренесли от Франция в България?

- По повод дебата в България относно начините на гласуване, категорично може да бъде използван френският опит за гласуване с пълномощно. Безспорно полезно може да е за нас и антикорупционното законодателство във Франция, както и законите, които повеляват защита на околната среда, на историческите паметници и други.

- Франция е полупрезидентска република, а в България има поддръжници на идеята за установяване на президентска република. Удачно ли е парламентарната форма на управление у нас да отстъпи за сметка на президентска власт?

- Категорично не. България по Конституция е република с парламентарно управление и такава трябва да си остане. Това, което е необходимо, е чрез избор на достойни народни представители да се повиши авторитетът на Народното събрание като висш орган на властта, а не да се променя формата на управление.

- Как бихте гласували като депутат в пленарната зала – по съвест спрямо конкретното разискване или винаги в синхрон с парламентарната група, към която принадлежите?

- Важна задача на парламентарната група е да се отстоява определен пакет от политики в съответствие с предизборната програма. Когато има различни мнения те трябва да се обсъждат в парламентарната група, но в пленарната зала гласуването трябва да е единодушно, защото това е израз на политическата воля на „Демократична България“.

- Какъв опит имате в предизборните кампании досега?

- В последните десет години във всички парламентарни, президентски и европейски избори съм била член на избирателната комисия като представител на ДСБ или на коалицията, в която ДСБ е участвала.

- Какви са най-големите трудности пред българите в чужбина, които искат да гласуват за български парламент? Какво бихте ги посъветвали?

- Основна трудност за българите в чужбина е отдалечеността им от избирателната секция, която е в столицата и в няколко по-големи града. Електронното гласуване, както и гласуването по пощата, биха могли да отстранят такава трудност. Моят съвет към сънародниците в чужбина е преди всичко да имат воля да отидат до избирателната секция и да упражнят правото си на глас, а тези, които могат, да се включат в секционни избирателни комисии или като наблюдатели, за да се отворят повече секции и вотът да бъде максимално прозрачен.

- Защо, според Вас, толкова години десните образовани хора в България, обединени в една или друга формация, не успяха да формулират ясно и разпознаваемо идеите си пред младото и средно поколение? И дълго време останаха дори извън Парламента.

- Управлението на ОДС пропусна възможността да реформира образователните програми, да покаже с факти как 45-годишното управление на комунистическа България откъсна страната ни от Европа и ни лиши от основните демократични принципи. Непознаването на този период и пораженията, които той нанесе на страната, лишиха младото поколение от възможността да направи вярна съпоставка и да оцени предимствата и достойнствата на демокрацията. Ако това беше направено, младите хора от началото на промените, които днес са на средна възраст, щяха в много по-голяма степен да бъдат привърженици на българската десница, която беше моторът и двигателят България да поеме към Европейския съюз и НАТО. Идейната безпътица на някои хора личи по време на избори – те вярват на популисти и псевдопатриоти. Нека не забравяме, че определени политически сили имаха и имат изгода България да остане пленена държава, обрасла с корупция и беззаконие. Те непрекъснато се стремят да рушат доверието на хората към принципите на българската десница, които изповядва „Демократична България“

- Звучите като човек, решен да даде всичко от себе си в името на това, в което вярва. Каква е Вашата лична кауза?

- Моята лична кауза е единствено българската кауза. На нея съм служила и служа чрез различни мои действия: съосновател съм на Българското училище в Париж „Кирил и Методий“ и на детска градина към училището, участвам в акции за подпомагане на деца и бедстващи хора в България, винаги популяризирам страната си сред чужденците, с които общувам. Днес обаче моята кауза е много по-значима – България трябва да бъде освободена от корупцията. Първото условие да се случи това е реформирането на съдебната власт. Ако това бъде изпълнено, ще превърнем страната си в достойна европейска държава.