Предизборната кампания досега - с лош мирис и горчиви очаквания

Коментар на Димитър М. Иванов

Следя с особено внимание и прецизност водената предизборна кампания. За съжаление, това, което виждам е, че няма реален, рационален, същностен диалог с хората, с народа. И коронавирусната пандемия не може да извини това.

Кампанията би следвало да е активна двупосочна улица на мнения. Гласът на народа, на избирателите, на хората – не се чува, няма го. Не знаем, народът иска ли кардинална промяна или не. Всъщност не знаем какво иска. Какво искат отделните социални групи?

Знаем само какво казват социолози, които се борят за своя пазарен дял.

Замлъкнал е и интелектуалният елит.

Чуват се само надвикващите се гласове на глашатаите на пропагандата, на партийни аристократи, на рафинирани демагози, на гладни за власт политически активисти, на трубадури-пропагандисти и на ад-мейкъри.

Пазар.

Пазар на обещания. Обещания без цена. Обещания обаче и без гаранции. Обещания, които много малко се различават едно от друго. Ако искате да разберете икономическата или социална същност на дадено предложение и неговата разлика от същото или подобно предложение на друга партия – веднага влизате в конфликт на конфузни отговори.

И всички – малко или много, страхливо или смело, грубо или не толкова, но крадат идеи и даже навлизат в лявото, социално пространство, без въобще да се притесняват, че се наричат десни.

И никой не се интересува от реалното фондиране на тези „идеи“ и обещания. Никой не казва как в действителност ще се запалят двигателите на реалната ни икономика. Всеки се надява, че Европа просто ще излее една Ниагара от помощи у нас и така ще си караме вечно.

Обещава се от всички едно „демократично Елдорадо“ по знаменитите думи на Уолтър Липман, което няма как да се случи.

Политическият хаос на този пазар на обещания е огромен и мръсен.

Предлагат се дузини от едни и същи политически „сапуни“ или „козметични продукти“, но доколко те могат да „изчистят“ политическата атмосфера или да подобрят „миризмата ѝ“ – никой не може да каже.

В и без това свръх разкаляната и мъглява политическа и психо-атмосфера на пандемия, на дефицит на ваксини, на обещания за милиарди евро, за смяна на валутата ни, на поредна инфлация на политически лидери, и на блъсканица за влизане в Парламента – хората са объркани и манипулирани до невероятна степен, социалните структури се разкъсват, а далаверите продължават. Не знам, кое от всичко това влиза в дефиницията на категорията „европейски ценности“. Ценности, които сме прегърнали уж здраво.

Не виждам нова политическа култура да е налице в тази избирателна кампания.

Все още политическите партии третират гражданите като бройки избиратели, а не толкова като хора с техните интереси, проблеми, неволи и бъдеще.

Игнорира се, че истинското, ДЪРЖАВНИЧЕСКОТО политическо лидерство не се състои в това само да бъдеш избран за дадения мандат, а в това какво то може да даде, какви нови хоризонти да разкрие, и да гарантира пред следващото поколение на България.

Аз дълбоко вярвам в необходимостта от кардинална промяна на политическия ни живот и в смяна на досегашния икономически модел. Но, за да се стигне до това, би трябвало истината за България откровено да се обясни на хората, да я проумеят и да разберат необходимостта от промяна.

И чак тогава можем да очакваме един нов оптимизъм, който да завладее гражданите на страната и да поискат тази промяна от тези, които претендират да получат доверието им.