Издъвкахме шпионската дъвка, пригответе ни пелмени

Изкуственото преместване на вниманието от един проблем към друг е класическа дефиниция за разсейване. По-често върши работа, особено когато проблемът, към който обръщаме вниманието, е силно емоционален. По всичко изглежда сега искаха да ни обърнат вниманието към шпионския скандал, ние обаче сме свикнали на тези прийоми – всяко чудо за три дни, днес вече сякаш не ни вълнува силно кой, какво и как.

Шпионска дъвка беше издъвкана, наситихме ѝ се, употребена е. Можем само да се надяваме да ни захранят с нещо по-тлъсто и приятно като пелмени. Ако ли не, сме обречени да „джвакаме“, докато не ни известят, че вече можем да си отдъхнем.

Дали ни разсейват от нещо не го коментираме, по всяка вероятност е така. Интересното обаче е от какво ни разсейват – от затварянето на държавата ли, от наближаващите парламентарни избори ли, от захладняващото отношение на САЩ към държавата ни ли или пък нещо друго. Вероятно причините са комплексни, но няма да ги търся – със завидните си интелектуални способности хората, които извадиха дъвката от пакетчето, са се постарали да ги покрият, сигурна съм.

Като един обикновен член на обществото обаче аз бих искала да помоля да не ни захранват с дъвки, а с действителна храна, защото дъвките само залъгват, не задоволяват ничии глад. Именно заради това съм готова да предложа няколко евентуални сценария за запълване на времето и главите ни до 4 април, които, както казах по-горе, са далеч по-тлъсти и приятни.

Първо, би било много приятно да се спретне някакъв гей скандал - сюжет с участието на български евродепутат, негов румънски колега и френски производител на вино. Стандартен любовен триъгълник, като съветвам френският производител да бъде този, който да проплаче пред българските медии за разбитото си сърце. Допълнителен щрих в историята може бъде, че френският винопроизводител и българският евродепутат са се запознали, когато българинът е искал да му бъдат подарени тонове сирене „Камембер“ по модела на „Суджукгейт“. Самоличността на румънеца ще стане ясна на по-късен етап, когато разберем, че всъщност тоновете сирене са били предназначени за него. Трябвало е да стигнат до Румъния с тир.

Второ, би могло да се импровизира на тема „Извънземните пристигат“. Много свежо ще е инопланетяните да кацнат на жълтите павета, но по-скоро предлагам по-мистериозен подход – служителите на МВР да бъдат командировани да чертаят житни кръгове в Добруджа. Белинташ също може да бъде замесен в историята. Би могло там самият премиер Борисов да се посрещне извънземни дипломати, за да си говорят за „двустранни отношения“ в „дух на добронамереност и прагматичност“. На въпроса дали иска извънземно кафе, Борисов ще им отвърне: „Аз имам торта, ъ, Сахер“.

Трети вариант е да открием ръкопис с обяснения как да четем Линеар А, което не зная в каква степен ще развълнува много хора, но ключовият момент тук е, че този ръкопис ще го открием в България. На ръкописа ще бъде налична и първата писана рецепта за дестилация на спиртната напитка ракия. Пак там ще се съдържа разтърсващата информация, че Клеопатра всъщност не се е къпела в басейн, пълен с мляко и мед, а в басейн, пълен със сланина ракия и сланина. Клеопатра също според ръкописа ще е била българска принцеса.

Четвърти вариант е правителството изненадващо, неочаквано и категорично да хвърли оставка седмица преди парламентарните избори. Това определено ще отвлече вниманието дори и от пристигащи извънземни, дори и да пристигат на жълтите павета. Горните два сюжета обаче някак ми звучат далеч по-вероятни.