Квалифицирани, но нежелани на трудовия пазар: тегобите на много млади турци в Германия

Германия от години е предпочитана дестинация за турците, които решават да емигрират. За разлика от първата генерация имигранти в Германия, днес турците, които избират да се заселят във Федералната република, са предимно млади и добре образовани. Сред тях има много учени, артисти, журналисти, студенти и лекари.

В надпревара с времето

Рядко в Германия е имало толкова кандидати за убежище от Турция, колкото сега. През 2015-а, една година преди неуспешния опит за преврат в Турция, те са били 1700. През 2019 година техният брой е нараснал до 11 хиляди. Много мъже и жени от Турция се опитват да си намерят работа и след като завършат образованието си в Германия. Но въпреки доброто си образование и квалификации, не всички успяват. ДВ разговаря с млади хора от Турция, които сега живеят в Берлин. Сред тях е Айсегюл Тезджан, която идва в Берлин, след като завършва журналистика, за да получи магистърска степен. “След дипломирането си имах 18 месеца, за да си намеря нова работа“. В противен случай разрешението за пребиваване в Германия изтича. “Наистина се уплаших”, спомня си Тезджан. “Кандидатствах на много места, но така и не получих отговор”. Накрая тя си намира работа в колцентър с турски език. Смята да остане там само временно – докато сбъдне мечтата си да работи като журналистка. Но “езиковите курсове и обученията, които трябваше да завърша, за да си намеря работа, нямаха край”. Заради срива на турската лира семейството ѝ също не може да я подпомага финансово.

Високообразовани разносвачи на кафе и храна

Джеян Аслан е завършила две магистратури - по социални науки и по международни отношения. Има и шестгодишен опит като мениджър в Турция. “Дипломите и опитът ми не струваха нищо тук”, казва тя. Затова след множество кандидатури започва да работи на най-ниско ниво. “Сред задачите ми бяха носенето на кафе и вдигането на телефона. А бях по-добре образована от хората, с които работех”, спомня си тя. Едва след време и благодарение на упоритостта ѝ Аслан е повишена. Дениз (името е променено от редакцията) работи в Истанбул като научен сътрудник в известния университет Билги, преди да реши да замине за Берлин. Заради пандемията обаче среща сериозни затруднения с намирането на работа в сферата, в която е квалифициран - културата. Затова, подобно на много други мигранти, започва да работи като доставчик на храна. "Заради тежките условия на труд и лошото отношение понякога се чувствах безполезен", споделя той.

Надежди, свързани с нов закон в Германия

Зейнеп (името е променено от редакцията) идва в Берлин, за да прави магистратура по социология. Днес тя работи на минимална заплата за компания, която премахва нежеланото съдържание от социалните мрежи на Фейсбук. Зейнеп признава, че е била жертва на тормоз, но не е искала да застраши удължаването на договора си и съответно разрешението за престой в Германия. Тя зависи от компанията, за да получи виза по споразумението за асоцииране от 1963 г., сключено между тогавашната Европейска икономическа общност и Турция, по което и до днес се уреждат разрешенията за пребиваване, свързани с работата.

Много имигранти възлагат надеждите си на новия закон за прием на квалифицирани работници, влязъл в сила миналата година. Дори след една година обаче не е постигнат никакъв реален напредък в признаването на степени и квалификации, които не са получени в Германия. На мнозина все още им е трудно да се установят на германския пазар на труда – въпреки добрата си квалификация. “Имах чувството, че цялото време, което съм инвестирала в обучението си, е било напразно“, споделя Зейнеп. “Навсякъде има висококвалифицирани имигранти от Турция, които са в същата ситуация. Загрижеността относно удължаването на разрешителните ни за пребиваване не ни оставя никаква свобода на действие”, казва още тя.

Автор Айсегюл Илгин