Г-н Фараж, елате в България, за да се убедите, че грешите!

Уважаеми г-н Фараж,

Казвам се Ралица Бехар и съм българка.

Реших да Ви пиша, защото бях силно изненадана от Вашите коментари в предаването Question Time по BBC1 на 17 януари 2013 г. Като българка, която е живяла и учила във Великобритания и е избрала да се върне в България, за да развива кариерата си тук, а не във Великобритания, реших да споделя своята позиция по повод Вашето изявление за българските и румънските емигранти, и най-вече да Ви обясня защо реших да се върна в моята родина.  

Първо, бих искала да се представя и да разкажа за причините, които ме подтикнаха да напиша това писмо. Когато бях на 18 години и завършвах гимназия, реших да продължа своето образование в чужбина и кандидатствах в няколко университета във Великобритания. Приеха ме в 4 университета, но накрая реших да приема офертата на Единбургския университет, специалност математика и бизнес към Факултета по математика. Това беше един изключително щастлив момент за мен и моето семейство, тъй като това беше и все още е един от най-елитните университети, класиран на 20-о място в света по това време.

Живях в Единбург 4 години и завърших успешно образованието си – с оценка 2:1 (българският еквивалент е Мн. добър (5) – бел. ред.). Мога да кажа, че бях от активните студенти, като се опитвах да взема най-доброто от студентските си години. Участвах в студентските общества и техните комитети, бях доброволец в благотворителна организация, която набираше средства за изследване на раковите заболявания; изкарах и двумесечен стаж в компания в Лондон, след изтичането на който ми беше предложена работа.

Винаги съм оценявала всичко, което Великобритания ми даде. На първо място, като гражданин на ЕС, аз бях подкрепена от шотландското правителство и не плащах университетска такса. Това беше голямо облекчение за мен и моето семейство във финансов аспект, макар че разходите по издръжката ми бяха над £50 000. Като студент аз имах право и на безплатни здравни услуги, от които, слава богу, нямах нужда. Също така оценявам факта, че имах възможността да живея и да уча в едно от най-добрите места в света – Единбург е един невероятно чаровен и красив град със страхотна атмосфера, а университетът е истински удивителна институция с почти 500 години история, с изключителни преподаватели и с най-съвременната и модерна база.

Моята силна връзка с Великобритания е причината да напиша това писмо. Въпреки че се опитвам да разбера Вашите опасения относно емиграцията, трябва да призная, че Вашите коментари за България са неверни и донякъде обидни. Те потвърждават моето мнение, че хората във Великобритания и по света имат напълно погрешна представа за държавите от Източна Европа.

Държа да поясня, че съм далеч от това да твърдя, че в България нещата са толкова добре, колкото ми се иска да бъдат. Не живея в балон, мислейки си, че всичко тук е перфектно – разбирам проблемите с нашето правителство, с нашата правна система, нашите образователна и здравна система. Опитът, който придобих, докато живях във Великобритания, ме накара да разбера колко много трябва да постигнем, да научим и да пораснем, за да направим нашата държава по-добро място за живеене. Въпреки това, не съм съгласна с грешната информация, която споделихте по време на Вашето участие в предаването.

Като начало, някои от данните, които споделихте за България, са неверни:

• Според Вас средната работна заплата в България е 200 евро. Според Националния статистически институт средната работна заплата в България за последното тримесечие на 2012 г. е 754 лева, което е 385.5 евро, почти двойно на сумата, която Вие посочихте.

• Според Вас средната месечна пенсия в България е 100 евро. Средната месечна пенсия за 2012 г. е изчислена на 138 евро.

• Според Вас почти 50% от българите живеят на прага на бедността, но това също е невярно; вярната статистика показва около 27%, почти двойно по-малко.

Бях изключително учудена да чуя толкова невярна информация от Ваша страна, тъй като си мислех, че политик от Вашия ранг би отделил време да провери дали тази информация е актуална, тъй като тя е леснодостъпна онлайн на английски език.

Въпреки това признавам, че невярната информация, която споделихте по националната телевизия, не е единственото нещо, което ме притесни. Вярвам, че изказвания като „Ако бях българин, щях вече да си опаковам багажа, искайки да живея във Великобритания“ са смели и неуместни. И тъй като Вие се фокусирахте върху проблемите в нашата държава и причините да искаме да дойдем да живеем във Великобритания, бих искала да споделя с Вас защо аз избрах „да си опаковам багажа, искайки да живея в България“.

На първо място, България е държава със страхотен потенциал. Силно вярвам, че младите хора, които учат в чужбина, трябва да развиват своята кариера в България. Имайки диплома от университет в чужбина, аз осъзнах, че моите умения ще бъдат много по-нужни тук, отколкото във Великобритания. Въпреки всичко ние сме бъдещето на нашата страна и вярвам, че ние сме тези, които могат да движат държавата ни напред.

В тази връзка бих искала да добавя, че моите знания ще бъдат оценени много повече в България. Не можете да отречете, че има свирепа конкуренция на пазара на труда във Великобритания и че е много трудно, дори и за млади хора с добро образование, да си намерят работа, която ще им позволи да са финансово независими.

Също така вярвам, че България предоставя много повече възможности за бизнес. Докато бях в университета, написах своята дипломна работа за семейния бизнес в България след падането на комунизма през 1989 г. Едно от заключенията на моето изследване беше, че е имало и все още има много желаещи да създадат малки и средни предприятия в България и една от големите ползи в това отношение е фактът, че страната ни е с най-ниския плосък данък в Европа – 10%, и само 5% данък дивидент. Също така много е лесно да се стартира нова компания в България, тъй като изискуемият учредителен капитал е само 1 евро.

Бих искала да поясня, че с това писмо не само исках да поправя невярната информация, която споделихте по телевизията; исках и да обясня, че не всички българи – вероятно и румънци, които идват във Великобритания, са „неквалифицирани работници“; а дори и да са такива, те също допринасят за развитието на Вашата икономика.

Искам да използвам възможността да Ви поканя да посетите България като гост на мен и моето семейство, за да Ви обясним колко много се е променила нашата държава през последните 20 години и да видите сам потенциала, който имаме, за да се развиваме още повече в бъдеще.

И накрая, искам да поясня, че написах това писмо с най-добри чувства. Надявам се, че изясних донякъде въпроса, който дискутирахте относно българските емигранти, и бих била благодарна, ако получа отговор от Вас.

С уважение,
Ралица Бехар