"Бог, Сирия, Асад": Защо краят на режима не се задава

Пред сирийското посолство в Бейрут има огромно множество от хора, които чакат, за да гласуват. Повечето носят бейзболни шапки с лика на сирийския президент Башар Асад или държат плакати с неговия образ. Чуват се скандирания: „Бог, Сирия, Асад - ще дадем всичко за теб!". Повечето хората са докарани с автобуси на Сирийската работническа асоциация, която подкрепя президента Башар Асад. На 26 май тази година са вторите избори за президент от началото на войната в Сирия, отнела живота на стотици хиляди и принудила милиони да напуснат страната.

Асад се подиграва с демокрацията

Асад, който на предишните избори през 2014 година спечели 88,7 на сто от гласовете, най-вероятно ще си осигури още един 7-годишен управленски мандат - независимо че до изборната надпревара чисто формално бяха допуснати още двама кандидати: бившият държавен министър по парламентарните въпроси Абдулах Салум Абдулах и Махмуд Ахмад Марей - лидер на малката опозиционна партия Националнодемократичен фронт, която се подкрепя от сирийската държава.

"Асад се подиграва с демокрацията, симулирайки наличие на конкуренция чрез двама кандидати, които са одобрени от тайните служби. Но те нямат никакъв шанс да спечелят изборите“, казва директорката на организацията „Сирийски женски форум за мир“ Муна Ганем. Целият изборен процес, от избора на кандидатите до преброяването на гласовете, се контролира от режима. С тези избори режимът се опитва да си придаде легитимност.

„Изборите показват и това, че независимо от съпротивата през последните 10 години, Асад отново ще си остане на власт“, казва близкоизточният експерт от германската фондация „Наука и политика“ Гидо Щайнберг. Днес Асад отново контролира близо две трети от територията на страната. Само районът на Идлиб, управляваните от кюрдите североизточни части на Сирия и турските протекторати не са под негов контрол.

Зависимост от Русия и Иран

Сирийският президент постигна всичко това с помощта на Русия и Иран. През 2015 г., когато почти беше загубил войната, Русия изпрати бойна авиация, специални части и военна полиция в негова подкрепа, а Иран го подпомогна с бригади и шиитски милиции. С тяхна помощ Асад успя да спечели тази война, макар тя все още да не е приключила. Сега Асад е зависим от силите, които го държат на власт, и по някакъв начин трябва да им се отблагодари: „За тях Сирия е един вид плячка, която те имат право да си поделят“, казва експертката за Сирия Кристин Хелберг. Русия вече има договор, осигуряващ ѝ права над природните богатства като петрол и газ, и най-вече на фосфор, допълва наблюдателката.

Русия инвестира много в Сирия - военно и политически. „Страната е тежка ипотека за руския президент Владимир Путин“, казва Хелберг. Защото е ясно, че не е по силите на Русия сама да стабилизира Сирия. Положението в страната е повече от нестабилно: тъй наречената „Ислямска държава“ не е напускала Сирия - хиляди терористи се намират в нелегалност в района на границата с Ирак, а военното присъствие на Иран в страната е другата голяма опасност, което притеснява най-вече Израел.

Инфраструктурата е унищожена, а в контролираните от режима на Асад региони нараства нищетата на хората. Много от тях се редят с часове на опашки за хляб, същото е и положението по бензиностанциите, тъй като горивата са дефицитни. "Русия иска Западът да се споразумее с Асад, за да се включи във възстановяването на страната, защото Русия няма пари за това“, казва по този повод Кристин Хелберг. Путин обещава на Европа също и възможност за това сирийските бежанци да се върнат обратно по домовете си - нещо, което Асад обаче не желае. Неслучайно с декрет той отне собствеността на множество хора и даде домовете им на верни на режима сирийци и бойци. Нито пък е изненада, че критици на неговия режим продължават да изчезват безследно.

Кой ще плаща сметката

Путин се нуждае от съюзници за Сирия. А в региона изглежда има такива, които желаят да нормализират отношенията си със Сирия. Египет настоява да се поднови членството на Сирия в Арабската лига, а още през 2018 г. Обединените арабски емирства възобновиха дипломатическото си присъствие в Дамаск, макар и на по-ниско ниво. Дали и кога към тях ще се присъедини и Саудитска Арабия е под въпрос. Сирийската икономика е разрушена, а американските и европейските санкции допълнително влошават ситуацията. Както САЩ, така и ЕС обаче финансират голямата част от хуманитарните помощи за страната. Експертите предупреждават, че не бива те да се разпределят от близки до режима организации, тъй като това би означавало Западът да си сътрудничи с режима на Асад. „Така се подсилват тъкмо онези структури на режима, срещу които хората навремето въстанаха. Европа иска възможно най-много сирийци да се върнат в родината си, но докато там Асад управлява по този начин, това няма да се случи. Затова и възстановяването на Сирия не бива да се подкрепя безусловно“, казва Кристин Хелберг.

Автор: Диана Ходали