Накратко за личностите и другите

Най-важният резултат от срещата в Женева е, че тя се състоя. Ръководителите на Руската федерация и на Съединените щати можаха лично да обсъдят отношенията между двете велики сили и други световни проблеми. Рано е да се мисли за конкретни споразумения, предвид натрупаното напрежение между страните.

Също не бива да се забравя, че Джоузеф Байдън е кукла на конци. Тези, които го управляват, опорочиха президентските избори и бяха готови дори да разпалят гражданска война в САЩ, за да възвърнат влиянието си в официалната власт – и те нямат никакъв интерес в разведряването на обстановката. Взет е курс към война срещу нашите северни братя и провокациите срещу тях ще продължат. За беда българските политици, леви и десни, поддържат това самоубийствено движение.

Направените след преговорите изявления потвърдиха, че различията между участниците са големи. Сблъскват се две идеологии: неоколониализмът срещу правото на съществуване на независимата държава. Владимир Путин защити успешно своята теза. Американецът изказа мисли, притопляни от времето отпреди Тръмп. Глобализацията и неолиберализмът са средство за узаконяване на стремежа на неколцина избраници да владеят богатствата на планетата. Там, където им позволят, те грабят и налагат своите безумни идеи и правила. Изживяват се като съдии, макар да са обикновени алчни престъпници.

Но светът се променя... Някъде, но не тук...

Щатските банкери и тайни служби създават Евросъюза, за да контролират региона. По ред причини през последните двадесетина години някогашното сдружение на богатите и привлекателните бе напълно обезличено. Водената от Брюксел политика заприлича на фарс, изпълняван от актьори – лунатици. Суфльорът - неоглобалист им прошепна да обичат Спящия Джо и те въздъхнаха с облекчение: «Ах, господарят се върна и ще мисли вместо нас, ура!».

Управлението на патриота Тръмп бе кошмарно за безродниците – онзи им се присмиваше и ги стрижеше, а овчичките блееха и не знаеха как да реагират. Сега са щастливи, защото станаха отново стадо с главатар. Заедно с националната идея изчезнаха личностите и достойнството. Масовото оглупяване е свойствено на европоидите. По-рано то спохожда техните предци, видели новия месия в ненормалника Адолф. И изниква следният деликатен въпрос: дали пък робството е не социално - икономическо явление, а генетична предазположеност?

Нима участта на безволевия ратай е дотолкова обсебваща, че жертвите ѝ са готови дори на самоубийство по команда на собственика? Ставащото в подконтролните на ЕС земи не вещае нищо добро за туземците. А къде, всъщност, са те? Ало, има ли трезва мисъл в тая пустиня, жажда за живот? Е, не! Ние тлеем в гордо усамотение. Мирогледът се е свил до директивите на разпоредителя. Даже не опитваме да разберем света.

А той ни е отписал – зер, каква полза от такова като нас? Ние сме от племето на глобалистите – всезнаещи, ухилени по непонятна нам причина... Но тъпички и жалки. Как да подбера по- прилични думи?... Хвалим се с кривака, с който господарят ни налага. И тънем в собствената си мръсотия. Това е краят.