Пътят към войната в Европа е постлан с добри намерения

"Мои добри приятели, за втори път в нашата история британски министър-председател се завръща от Германия, носейки мир с чест. Вярвам, че това е мир за нашето време. Благодарим ви от все сърце. Вървете си у дома и се наспете спокойно."

С тези думи, произнесени от британския министър-председател Невил Чембърлейн през септември месец на 1938-ма година, той обяснява защо се е съгласил Хитлер да получи част от Чехословакия. Става дума за сключеното Мюнхенско споразумение, предоставящо судетската област на Германия. Според премиера на островната държава "уреждането на чехословашкия проблем, което беше постигнато сега, според мен е само прелюдия към едно по-голямо нареждане, в което цяла Европа може да намери мир".

Американският президент Доналд Тръмп също обича мира. Или поне така опакова нежеланието си да продължава подкрепата на САЩ за Украйна. В името на този мир между Киев и Москва ръководителят на Белия дом вече е заявявал, че и двете страни трябва да направят отстъпки.

Всъщност Тръмп вече направи първата отстъпка и тя е от концептуално ниво. Съгласявайки се да води преговори с руския президент по отношение на Украйна, но без участието на Володимир Зеленски, Доналд Тръмп прие стартовото условие на Владимир Путин и обърна наопаки досегашния принцип на Вашингтон и Брюксел, спрямо който във всички разговори за бъдещето на Украйна трябва да участва и самата Украйна. Разбира се, това не би било проблем, ако американският президент проведе тези преговори - които всъщност ще се водят от оторизирания от него екип - от позицията на преимуществото и силата. Въпросът, чийто отговор обаче предстои да разберем, когато евентуално видим разгърнати и проведени тези разговори, е дали Доналд Тръмп няма да е американският държавен глава, който, въпреки че представлява по-силната страна, доброволно заема по-слабата позиция.

Отстъпките на новата американска администрация пред Русия обаче не се ограничават само до концептуалната рамка на преговорите, но касаят и тяхното съдържание. В това отношение са показателни думите на ръководителя на Пентагона, Пийт Хегсет, произнесени вчера в Брюксел на провелата се контактна група за Украйна сред министрите на отбраната на държавите членки на НАТО. В своето изказване Хегсет заяви, че "трайният мир за Украйна трябва да включва солидни гаранции за сигурност, за да се гарантира, че войната няма да започне отново". Въпросът е какви ще са тези гаранции на сигурност след като американският секретар по отбраната отхвърли две от трите опции, които обещаваха подобни мерки: членство на Украйна в НАТО или присъствие на американски сили на територията на страната като част от мултинационален контингент на Алианса (третият вариант, предлаган от Киев, но вероятно хвърлен в пространството, за да направи по-реалистични първите два варианта, бе получаването/разработването на ядрено оръжие. Но последното също не е опция за САЩ, доколкото подобен ход, освен че няма политическата подкрепа на администрацията на Тръмп, би бил и в нарушение на Договора за неразпространение на ядрените оръжия). Още повече, че Хегсет заяви, че "Европа трябва да осигури преобладаващата част от бъдещата смъртоносна и несмъртоносна помощ за Украйна", а ако има разположени мироопазващи сили, те трябва да бъдат съставени от "способни европейски и неевропейски въоръжени сили". Ако тези думи на американския секретар на отбраната се приведат в действие, това на практика означава без повече американски военен хардуер и боеприпаси за Киев и без американски военнослужещи, които да играят символната роля на възпиращ фактор.

В такъв случай под каква форма САЩ ще участват в осигуряването на тези "солидни гаранции за сигурност", за които иначе се обявява новата американска администрация? Всъщност това, което произлиза от изказването на ръководителя на Пентагона, е, че САЩ ще водят преговорите с Русия, а Европа ще трябва да осигурява техните резултати. Да, Пийт Хегсет е прав, това не са трета версия на Минските споразумения, но не само защото те бяха слаби и неизгодни спогодби, но и понеже в тях Европа участваше в преговорите (посредством Нормандската четворка, в лицето на Германия, Франция и Украйна), а САЩ - в споделянето на ангажиментите и отговорността.

Да, нереалистично е да мислим, че Украйна може да върне окупираните си земи от Русия, както каза и Пийт Хегсет. Властите в Киев също си дават сметка за това, поради което те ревизираха своята първоначална позиция, спрямо която те не предвиждаха да участват в преговори, които не включват възстановяването на териториалната цялост на страната. За разлика от Тръмп, Зеленски е в слаба и губеща позиция. Но това, което бе реалистично да се очаква, но не се осъществява до този момент, е американската администрация да се обяви не само за гаранции за сигурност за мира (което означава и такива за Украйна), но и да участва в тяхното материализиране. Каква ще бъде мотивацията на Русия да спазва каквото и да е споразумение спрямо Украйна, ако отсреща не стои санкционираща сила (каквато Европа може да е утре, но не е обезателно днес)?

Разбира се, докато не видим пълния обем на преговорите, е рано за окончателни изводи. Но ако тези преговори започват по този начин, в който Вашингтон приема формата на преговори, пожелана от Москва, и не предвижда свое участие на двустранна или многостранна основа в осигуряването на гаранции за сигурността на Украйна, как ли ще завършат те? Би ли направила американската администрация и други отстъпки пред Русия: било спрямо искането на Москва украинските сили да отстъпят допълнителни територии в Донецк, Луганск, Херсон и Запорожие, било спрямо желанието на Кремъл да няма никакво сътрудничество между НАТО и Украйна (отказът на Вашингтон да предоставя военна подкрепа и/или военнослужещи като част от мироопазващи сили ще бъде ли съпроводен и от преустановяване на предоставянето на разузнавателна и сателитна информация, както и на партньорски обучения)? Не спечели ли тези преговори Владимир Путин, още преди те да са започнали, когато американската администрация отказва да участва в предоставянето на гаранции за сигурността на Украйна и релативизира сътрудничеството си с Европа в сферата на сигурността и отбраната ("днес сме тук и за да изразим директно и недвусмислено, че суровите стратегически реалности не позволяват на Съединените американски щати да се съсредоточат основно върху сигурността на Европа", по думите на Хегсет)? Възможно ли е тези разговори между Вашингтон и Москва да бъдат проводени толкова недалновидно от американската администрация, така че те да започнат с темата за бъдещето на Украйна и да завършат с това на Европа?

И най-важното: наистина ли Доналд Тръмп смята, че има достоверен събеседник в лицето на Владимир Путин, когато става дума за осигуряването на мир? Владимир Путин практикува "machtpolitik". Това е политика, базирана на силата, която е склонна на компромиси и мир само ако бъде адресирана от по-голяма от нея сила, докато отстъпките биват тълкувани като слабост, което се приема като покана за проявата на още по-голяма агресия. Стъпвайки на добре известната сентенция, приписвана и на Платон, Джордж Вашингтон казва: да се приготвиш за война, това е едно от най-ефективните средства за съхраняването на мира.

Мирът е висша ценност в системата на международните отношения и трябва да бъде основната цел на разумните държавници. Но за да просъществува максимално дълго време този мир е важно при какви условия и при какви гаранции за сигурност се осъществява той. Ако условията са неблагоприятни, а гаранциите - липсващи, това не е мир, а полувреме във войната.

"Вие бяхте поставени пред избора между войната и безчестието. Избрахте безчестието, но ще получите и войната", отговаря Уинстън Чърчил на горецитираната заявка за мир на Невил Чембърлейн след като британският министър-председател е сключил споразумение с Хитлер.

Година по-късно избухва Втората световна война и цяла Европа трябва да отложи с години обещания от Чембърлейн спокоен сън. И да го замени с кошмар, в който ще броди с широко отворени очи. Понеже, ако трябва да се парафразира добре известната мисъл за ада, пътят към войната е постлан с добри намерения.