Пакистан: трагедията на измамените булки

Сана Хафез е на 28 години и живее в Кашмир. Още когато е в 10-ти клас, родителите ѝ уредили нейния годеж с братовчед ѝ Мохамед Билал Чоудари, който е роден във Великобритания. Хафез имала желание да замине за Обединеното кралство. Вярвала, че по този начин ще помогне на семейството си, което имало финансови трудности. Била убедена, че там ще има възможност да получи и добро образование и работа. "Но за моя изненада годеникът ми и семейството му поискаха от мен да не продължавам да уча след 12 клас", казва тя пред ДВ. "Тогава сърцето ми се разби, но възможността да отида във Великобритания и да се погрижа финансово за семейството ми беше утеха за мен."

"Той погуби осем години от живота ми"

Двойката е била сгодена в продължение на пет години, а през август 2018-а сключили брак. След сватбата мъжът ѝ заминал за Острова и ѝ обещал, че скоро ще я вземе при него. Но това така и не се случило. "Поддържахме връзка една година и говорехме по телефона", спомня си Хафез. "Но когато настоях да отида във Великобритания, той започна да ме обижда. Накрая подаде молба за развод през май тази година", разказва през сълзи жената. "Той погуби осем години от живота ми", казва тя. Освен това семейството ѝ взело пари назаем, за да плати за сватбата. И се надявало, че те ще се възвърнат, щом тя заживее във Великобритания. "Можех да стана държавна служителка и да получа висше образование. Кой ще ме компенсира за всички загуби", пита се Хафез.

Нейният случай не е изключение, обяснява правозащитничката Газала Хайдер Лодхи. "От 1990-те години насам съм чувала и виждала стотици случаи на такива жени", обяснява тя и допълва, че поради консервативните разбирания на пакистанското общество те не могат да споделят за проблемите си. И адвокат Ифзал Ахмед Хан знае за много подобни случаи. Хан разказва пред ДВ за британски пакистанец, който се е оженил за братовчедка си Садаф преди повече от седем години. Той останал с нея няколко години и я изоставил след раждането на сина им. По-късно мъжът се развел с братовчедка си и сега я заплашва, че ще вземе детето.

Сардар Абрар Азад, активист в град Мирпур, казва, че сестрата на негов приятел също е била изоставена, след като се е омъжила за британски пакистанец. Според Азад бедността е това, което кара семействата да принуждават дъщерите си да сключват брак с пакистанци с британско гражданство. Той добавя, че хората често са толкова отчаяни и твърдо решени да изпратят дъщерите си във Великобритания, че не обръщат особено внимание на характера на бъдещия съпруг.

Много от мъжете се оказват измамници, казва Азад. "Вместо да вземат момичетата обратно с тях, те остават тук с месеци, докато семействата на момичетата поемат разходите им за настаняване." Повечето момичета, каза правозащитничката Газала Хайдер Лодхи, са от обеднели семейства, които се надяват дъщерите им да вземат един от братята си във Великобритания или самите те да работят там и да пращат пари обратно. Това, което изглежда като сбъдната мечта, може много скоро да се превърне в кошмар, казва тя.

И младоженците трябва да имат право на глас

"Мисля, че родителите трябва да потърсят съгласието на своите синове и дъщери, които са родени и израснали във Великобритания при напълно различни социално-икономически условия, преди да уговорят женитбата", казва пред ДВ Сардар Атик Ахмед Хан, бивш министър-председател на провинция Азад-Кашмир. Той смята, че липсата на съгласие от страна на младоженците води до разпадане на такива бракове. "Мъжът и жената трябва да получат шанс да общуват помежду си и да се разбират, преди да решат да се оженят", казва той.

Според Лодхи, половината от британските индийци, които се женят за жени в Мирпур, вече имат сключен брак. "Повечето от тях са над 40 и дори 60", обяснява още тя. "Те знаят, че повечето от жертвите им са бедни и не могат да им причинят нищо", казва Хан. "Затова се женят тук и прекарват няколко месеца или години, забременявайки жените. В някои случаи те вземат децата със себе си, а в други оставят и съпругата, и децата тук и им съсипват живота." Хан настоя както политиците, така и обществото да предприемат сериозни стъпки за преустановяване на подобни практики.

Автор: С. Кан