"Отнеха ми дъщерята, страната, дома и живота": eдна година от трагедията в Бейрут

Пол Нагийр и Трейси Ауад-Нагийр били уверени, че заедно с тригодишната си дъщеричка се намират на сигурно място под покрива на семейното жилище в Бейрут. Дори да не изпитвали особено доверие към държавата: икономиката вървяла надолу, Ливан не се справял с пандемията, никой все пак не очаквал, че може да се случи още по-голяма катастрофа. Точно това обаче става на 4 август 2020: страшна експлозия, която изпочупва прозорците на семейното жилище на фамилия Нагийр близо до бейрутското пристанище.

Трейси и нейната дъщеричка Александра, която галено всички наричат Лексу, получават тежки наранявания. Дни по-късно Лексу умира в болницата. Тя е сред най-невръстните жертви на експлозията в пристанището, отнела живота на повече от 200 души. Преди година 300 000 души в Бейрут изгубиха покрива над главите си, рухнаха и мечтите им за по-добър живот. Взривът на 2750 тона амониев нитрат, складирани в пристанището без подсигуровка още от 2013 година, беше една от най-големите неядрени експлозии в човешката история.

В тази страна цари мрак

"Както може и да се очаква, не сме добре,“ казва Трейси в един видеоразговор. "Живеем в страна, в която цари мрак. Няма справедливост. Нищо не работи." Много ливанци след експлозията окончателно обърнаха гръб на страната си. Семейство Нагийр обаче нито могат, нито искат да си тръгнат. В същото време двамата от самото начало са наясно, че не могат да разчитат на ливанското правосъдие, за да научат кой носи вина за експлозията, съответно и за смъртта на дъщеричката им.

"За нас е много важно да научим истината. Знам, че това няма да ни върне Лексу и няма да излекува болката ни. Но въпреки това искам да разбера, дори ако ми коства десет години. Време имам", казва Трейси, която иска да види виновниците зад решетките. "Защото иначе други семейства, други деца, други родители може да преживеят същото. Искам да си върнем обратно тази страна, която престъпниците ни отнеха", настоява Трейси, говорейки за политическите лидери в държавата си. "Те ми отнеха не само дъщеричката - отнеха ми страната, дома и живота."

Заедно с други потърпевши и с помощта на неправителствени организации семейство Нагийр се бори за възстановяване на справедливостта и разкриване на истината. Организацията Human Rights Watch изпрати до Съвета по човешките права към ООН писмено искане за създаването на международна, независима и надпартийна комисия за разследване на случилото се. Дотук борбата на семейство Нагийр и на техните съратници изобщо не беше лека: политическата класа, която господства в Ливан, досега успява да се спаси от каквато и да било отговорност за случилото се на 4 август 2020 година.

Управляващите саботират съдебния процес

Първоначално политиците заявиха, че в рамките на пет дни след експлозията ще изяснят кой е виновен. Петте дни станаха 365, но все още нищо не се случва, точно обратното: политиците се опитват да блокират юридическата процедура по изясняване на вината. Първият съдия по делото Фахди Сауан се опита да призове високопоставени политици като тогавашния премиер Хасан Диаб, но беше отстранен от процеса. Сега делото е в ръцете на съдия Тарек Битар и в разследването е настъпило леко раздвижване, казва Трейси Нагийр. Но и Тарек Битар се натъква на все нови и нови препятствия.

Вътрешният министър и депутати от парламента пречат на разпита на важни свидетели, затова един комитет от близки на жертвите вече настоява за вдигане на имунитета, който пази много политици. ЕС е готов да наложи санкции на политическото ръководство в Ливан заради несправянето с кризата. В Брюксел казват, че е възможно да бъдат предприети мерки срещу отделни лица и служби, но държавите членки на ЕС първо трябва да одобрят санкциите. Пол Нагийр смята, че нещата могат да се решат лесно: ако всички държави прекратят дипломатическите отношения с властващата политическа класа в Ливан: "В момента, в който започнаха да пречат на правосъдието, те станаха предатели и трябва да бъдат третирани като такива", категоричен е той.

Ливан се срива

Ливан наистина се намира в опустошителна икономическа криза, която резултат от лошото управление и корупцията. Местната валута изгуби 90% от стойността си, което предизвика хиперинфлация и дефицит на горива, медикаменти и други основни стоки. Ток почти няма, броят на заразените с коронавируса непрекъснато расте. УНИЦЕФ предупреждава, че скоро може да рухне и водоснабдяването. Страната от една година насам няма дееспособно правителство. В момента със съставянето на кабинет е натоварен Наджиб Микати, който изобщо не е нова политическа фигура: вече е бил премиер в периода 2011-2014 година. "Този човек беше начело на правителството, когато амониевият нитрат е пристигнал на пристанището в Бейрут", припомня Пол Нагийр. А през 2019 година срещу Микати вече имаше и разследване по подозрение в корупция. Мнозина ливанци изразяват в социалните мрежи огорчението си от неговото повторно издигане.

Парламентарните избори догодина могат да извадят страната от капана на безвремието. Ако опозиционните сили спечелят повече гласове, може да започне и същинското разследването на експлозията. Семейство Нагийр продължава борбата, но една година след катастрофата двамата се чувстват потиснати. Заедно с други свои съратници те призоваха да се проведе Ден на солидарност и молитви под мотото "За справедливост, за освобождение". Категорични са, че няма да напуснат страната, докато не се възцари справедливост за дъщеричката им Александра и за останалите жертви на експлозията. "Ние започнахме тази борба - и ние ще я продължим", казва Трейси. "Защото аз имам право на справедливост."

Автор: Диана Ходали