Да си поговорим за епизиотомията – къде, как и колко се прави… Митко Попов пред ФАКТИ

Преди време г-н Митко Попов обяви, че е спечелил самостоятелно едно дело срещу УМБАЛ Свети Георги Пловдив. Делото и било по Закона за достъп до обществена информация. Удовлетворението да спечелиш срещу една администрация, при което отказ да предоставят исканата информация е написан от някой юрисконсулт, подписан от един професор, макар и на медицинските, а не на правните науки, а ти си прост козар, е голямо! Но за какво става дума? Отказаха да кажат при колко от естествените раждания, направени в болницата им, са извършени епизиотомии. Жените може би по-добре знаят какво е епизиотомия: това е, грубо казано, разрез, който се прави с цел улесняване на естественото раждане. Това е по дефиниция. Реално с този разрез много се злоупотребява. Защото се прави където има, но и в огромна част от случаите - където няма нужда! По темата пред ФАКТИ говори Митко Попов.

- Г-н Попов, скоро повдигнахте темата за епизиотомиите, които се правят. Какво ви накара да искате информация от болниците?
- Миналото лято жена ми раждаше. Въпреки че я закарах в родилното на спешното отделение на една бургаска болница в последния момент, когато вече имаше пълно разкритие, именно за да избегнем подобни интервенции и сядането на „магарето“, пак са ѝ направили епизиотомия. Съпругата ми беше нещастна от това при все, че не я бяха и питали. Освен това беше убедена, че не е била необходима и раждането е щяло да мине успешно съвсем естествено, стига да бяха проявили повече търпение. Отделно от това, както се досещате, имаше дълготрайни последствия – не можеше да седи, имаше болки при всяко ходене до тоалетна, кървеше видимо от шевовете, не ѝ бяха обяснили как да се грижи за тези шевове, нито кога се очаква да заздравеят. На мен ми изглеждаше като нещо, което е можело да бъде избегнато. Дойде ми на ум обаче, че може би нашият не е изолиран случай и поради това реших да се снабдя с официални данни от същата болница. В началото те отказаха да ги предоставят, което още повече ми показа, че там има нещо, което трябва да се разкрие. След като все пак ги получих от тях, ги препратих на Министерството на здравеопазването и поисках от тях да си променят Медицинския стандарт за акушерство. Те обаче ми отговориха, че не само не знаели какъв е средният процент на епизиотомии в страната, но и че изпратените от мен данни за болницата в Бургас не били представителни. С последното не можех да не се съглася. Затова, въпреки че според НАРЕДБА № 1 от 27.02.2013 г. за предоставяне на медико-статистическа информация и на информация за медицинската дейност на лечебните заведения, те би следвало да я имат, реших аз да им свърша тази работа, като събера всички съотносими данни вместо тях.

- Защо болници ви отказаха да кажат при колко от естествените раждания, направени при тях, са извършени епизиотомии...
- Нямам представа за тези техни решения. В началото мислех, че сред бройките епизиотомии има и фиктивни бройки, подадени за плащане от НЗОК, и не те биха искали да попаднат под прожектора. Сега вече мисля, че просто не желаят да се разкрива ниското им ниво на професионализъм. Защото в крайна сметка се получава „секцио или епизиотомия?“. Изглежда няма място за естествено раждане с грижа за раждащата жена, при което не се стига до рязане.

- Оскъпява ли процедурата епизиотомия клиничната пътека раждане?
- Самата епизиотомия изглежда, че не оскъпява клиничната пътека. Но затова пък възстановяването на епизиотомията добавя към цената. Това е отразено и в доклада на СЗО от 2018 година. Това е време за зашиване, консумативи. Те съответно нарастват при усложнения на раната.

- Това се прави по преценка на лекаря. Защо смятате, че с този разрез се злоупотребява?
- Най - малкото до този извод стигам, гледайки получените от близо 60 болници данни. А те сочат, че делът на епизиотомиите е от 0 до 78%. Здравата логика показва, че няма един фактор, който да обяснява толкова големи разлики и оттук работната хипотеза е за злоупотреба с този разрез. Вероятно родилните екипи в някои заведения са по-склонни към тази манипулация от други. Освен това, както вече отбелязах, възстановяването на епизиотомията все пак струва пари и не изключвам част от тези епизиотомии да са извършени именно с цел неговото фактуриране.

- Поискахте от Министерство на здравеопазването да си променят стандарта. И какво ви отговориха…
- Да, именно поради тези големи разлики поисках от Министерството да си опреснят стандарта, като по този начин уеднаквят практиката. При това за предпочитане беше да възприемат препоръката на Световната здравна организация епизиотомии по принцип да не се правят. При втория път вече им предадох всички събрани данни и те отговориха, че ще ги обсъдят. За мен това обаче е като от умрял писмо. Все пак минават вече два месеца, а обратна връзка от тях няма.

- И накрая се оказва, че има болници, които правят 0 (нула) епизиотомии, а други над 75%. Все по преценка на лекаря…
- Да, това е безумно! Тук може нашироко да се спекулира относно причините – от възрастта на родилките, през техния социален статус, до натовареността или нивото на професионализъм на родилните екипи, а защо не и здравноосигурителния им статус. Все пак, какъв е шансът болницата да си получи парите за възстановяване на епизиотомия, ако родилката не е здравноосигурена? Но подчертавам, че онова, което позволява такива високи проценти, е самият Медицински стандарт по акушерство, където се казва, че всеки екип сам си преценя дали да направи епизиотомия, а болниците нямат задължение да поддържат дела им в някакви определени граници.

- Защо по-малко епизиотомии се правят в малки болници?
- Това също е въпрос, чийто истински отговор аз самият бих искал да науча. Изхождайки от географското разпределение на въпросните малки болници, а именно, например, Чирпан, Левски, Кнежа, Нова Загора човек може да си помисли, че социалният статус на родилките ги пази. Това са относително малки места, където анонимността на екипите я няма и може би те съзнават, че ако предизвикат силен дискомфорт след раждането у родилка, може да станат обект на отмъщение, за каквито случаи понякога се информира по медиите. Другата възможна причина е сравнително ниската възраст на раждане. Може би поради това тези жени нямат и нужда от епизиотомия. В същото време в Бургас, например, видимо има много жени, които раждат млади, но процентът епизиотомии в този град е много висок. Значи и възрастта не може напълно да обясни този феномен.

- Световната здравна организация е препоръчала изобщо да не се извършват епизиотомии, защото…
- В доклада на СЗО се акцентира върху липсата на безспорни данни за ефективност на епизиотомията.