Проф. Кръстьо Петков: Партиен егоизъм срещу граждански романтизъм

Факти.бг публикува мнението на авторитетния проф. Кръстьо Петков, председател на УС на Съюза на икономистите в България:

Засега изглежда, че партиите на статуквото наложиха своя себичен интерес: дезертират от парламента и искат предсрочни избори на 12 май 2013 г. Сметките им са: да заварят неподготвени протестиращите граждани и възможните нови конкуренти, да се опрат на твърдите електорални ядра и да преразпределят властта по обичайната система: „управляващи – опозиция“. Обичайното тук е, че принципна разлика между техните позиции и договорености от миналото – кому колко да се отстъпи при ползването на държавните ресурси и европейските фондове и европейските практики през следващия мандат няма да има.

Случи ли се това, исканията на протестиращите ще увиснат във въздуха. Няма кой да гласува:

- поправките в конституцията и специализираните закони за пряко участие на гражданите в парламентарните избори, както и за отзоваване на депутатите;

- спешните промени в правилата за регулиране на естествените монополи;

- бърз преглед на концесионните договори и ревизия на онези, които са сключени в явен ущърб на националните интереси срещу пазарните правила;

- задвижване на алгоритъма за обратно изкупуване от държавата на мажоритарните дялове на монополните компании, опериращи в сферата на публичните услуги и т. н.

Образно казано, гражданското общество за пореден път ще бъде измамено от самовъзпроизвеждащите се политически и корпоративни елити и техните безскрупулни кукловоди. Вярата на протестиращите, че партиите ще отстъпят на гражданите и експертите властта под натиска на улицата, може да се впише в графата „революционна романтика“.

Но аз съм оптимист. Младото поколение, което се превърна в авангард на гражданската революция, може да наложи волята си и интересите на доведените до отчаяние българи по няколко начина:

Първо, като реализира, заканата си да участва самостоятелно на изборите с автентична гражданска партия „Орлов мост“ /или подобна формация с друго име/. Така постъпиха в Исландия и успяха – в частта от исканията за изработване на нова конституция;

Второ, като си потърсят мандатодател сред новите, неизхабени от властта и формации, отворени към гражданството /подобно на гръцката Сириза/;

Трето, като приложат активна тактика спрямо мажоритарните кандидати в регионите и да предложат на част от тях предизборни споразумения за представителство на местни граждански структури.

Партиите на статуквото дезертираха по безпрецедентен начин от конституционните си отговорности и положената клетва от техните депутати „да работят в интерес на народа“-винаги, при всякакви обстоятелства. По-важен тест за тяхната лоялност към гласоподавателите не е имало от 15 години. И те се провалиха с гръм и трясък, защото мислят единствено за топлите си местенца в следващия парламент.

Народът има право да ги санкционира за това политическо предателство. Като изостави без колебание романтизма и наложи с публичен натиск волята на Суверена! Това ще е наистина голям скок в съзряването на гражданското общество, което се чака от две десетилетия у нас...

ПП. Другите иновации на пряката/гражданска демокрация – Обществен съвет при президента, Гражданско правителство в сянка, Граждански/контролиращи квоти в министерствата при служебния кабинет и в агенциите са също важни, но не гарантират, че след Революцията няма да изживеем Реставрация на криминалния олигархичен преход!!!