Защо живеем под диктата на простотията?

Отговорите са тривиални от слабото образование до качеството на елита ни. И все пак по-задълбоченият анализ би показал и други интересни детайли.

Това коментира във "Фейсбук" Евгени Кънев.

На първо място, трябва да сме наясно, че

простотията се филмира, озвучава и продуцира чрез няколко национални електронни медии,

които основно формират общественото мнение. Техният бизнес модел цели максимална аудитория, за да привлича с нея рекламодатели. Освен микса от предавания за всякакви възрастови групи, ключово значение имат новините и публицистичните предавания, където се дава трибуна на всякакви хора.

Драмата, разбира се, не идва от този факт - това е демокрацията - а от умишленото лансиране на всякакви гледни точки и техни говорители по фундаментални теми за обществото - където среща си дават тясно експертните мнения и “балансиращите ги” популярни мнения от недрата на народа. Проверката на фактите, позоваването на науката, подготовката на журналистите за интервютата са последна грижа на тези медии.

Това естествено води до объркване на хората и засилва тяхното търсене

на говорители с подобен светоглед. Така се заформят балоните, които са идеална среда за манипулации и дават отговор за нерационалното поведение дори по време на пандемия.

На второ място, ролята на медиите за отглеждане на полуграмотен електорат, лесен за манипулация е рецептата за виталност на партиите на статуквото. Затова то използва властта си да превземе тези медии чрез контрол върху тяхната редакционна политика. Дали чрез назначаване на свои хора на тези позиции; дали чрез договорки със собствениците им преди сделките; дали чрез други зависимости - няма значение. Но подреждането, честотата и времето, които получават подставени лица е с цел защита интересите на статуквото. Това е рецептата за дълголетието на откровено бандитски формации в нашата политика.

На трето място,

тръгвайки от медиите се изграждат нови политици и политически формации,

защото преди това е отгледан и електорат за тях. Често това става под формата на някакво публистично предаване, шоу или популярна рубрика, чиито водещи си отглеждат последователи за бъдеща политическа кариера: Сидеров, Бареков, Слави и др. представящи се за алтернатива в политиката, след като са лансирали уж алтернативни идеи в предаванията си. Тези идеи обаче блестят с тяхната абсурдност, невъзможност или безсмисленост, но са достатъчни да подлъжат заблудените зрители да станат електорат на следващия политически “балансьор”.

Четвърто, веригата медии - нови политически лица - електорат се затваря с овладяването на прокуратурата, която става арбитър кое деяние трябва да се накаже и кое не - разпъвайки чадър над простотията в публичното пространство. Така топ експерт, предупреждаващ за възможен недостиг на лекарства става подсъдим, а наедрял политически лидер, твърдящ, че се слагат ваксини с изтекъл срок - не.

Всъщност “благодарение” на работата на съдебната власт, публичното пространство е все още активно населено от лица с популярни прякори, легендарни корупционери и дребни мошеници, сложили си представка “политик” без да са предложили една смислена политика в живота си. Но мътещи главите на хората с всякакви небивалици.

При такава публичност - такава простотия.

И така, статуквото е завладяло входа - медиите и изхода - съдебната власт, за да измисли публичност, която да го храни. При пълен контрол върху неизбираемите трета и четвърта власт, избираемите първа (законодателна) и втора (изпълнителна) са също под негов контрол.